Умът и душата винаги са имали и имат своите противоречиви схващания за Живота. Това е така, защото те са две различни същности. Душата има своето начало още от сътворението, а човешкият ум се развива предимно чрез опита на душата в периодите на нейния земен живот.
Душата е енергийна субстанция, източник на първолюбовта, чрез която Творецът създава живот. Тя е Сила на проявената Божия Мъдрост и носи Неговата, на Бога истина за Сътворението.
Духът, който ръководи Душата в Пътя на нейното обучение, е приложен в Живота, за да има той Еволюция.
Духът и Душата имат едно и също енергийно естество, но те имат различно предназначение. Душата се свързва със сърцето и се проявява чрез чувствата. Духът се свързва с ума и се проявява чрез мислите.
Умът също има Божествен произход, както и всичко останало, само, че той е вложен в човешката духовна същност като елемент на познанието. В качеството си на елемент на познанието умът има способността да сравнява, да анализира и да разсъждава. Това му е дадено от Бога, другото което го прави действащ фактор в земния живот на човека е способността му да усвоява знания придобити от човешките опитности и другите съществуващи източници на знание. Тази способност се развива в периода на земния живот на човека и нейното качествено участие в човешкия живот зависи от желанието на човека да се учи и от неговото трудолюбие.
Сега като знаете това, ще трябва да си направите заключението вие как възприемате своите душа, дух и ум. Знаете ли, че те са част от съществуващата реалност. Как трябва да разбирате съществуващата реалност? Като всичко онова, което е способно да докосне и възприеме вашата мисъл. Значи, това, до което се докосва мисълта ви, е вашата реалност. Тя е субективно съществуваща. Има обаче, и друга реалност – тя е обективно съществуващата реалност. Тя е еманация на Божията Мисъл. Така както вие с вашата мисъл създавате вашата реалност, така и Бог със Своята Мисъл създава обективната реалност. Тя е обективна по отношение на вас и субективна по отношение на Неговата Мисъл. Вашите Дух, Душа и Ум са част от Неговата субективна реалност, защото са резултат от творческата дейност на Мисълта Му. Вие живеете в Неговата реалност и всичко, което приемате като обективно съществуващо е създадено като необходимото условие за вашия живот. Така, че вие и Той – Творецът, имате един и същи подход във вашето проявление: и вие и Той създавате своя определена реалност, само че качеството на творческия процес при вас и при Него има съществено различие. Толкова голямо, колкото не можете да си представите. Неговата Мисъл може мигновено да материализира всяко нещо, което е плод на определена Идея, докато вашата мисъл все още няма такава способност. И това е така, защото вашият ум, тепърва създава Съзнание. Различните нива на проявление на човешкия ум се определят като умствено начало, разум и съзнание. Умственото начало е необходимо, за да може човек да опознава съществуващата действителност и да събира по този начин знания; разумът е необходим, за да може човешкият ум да използва и усъвършенства способността си да анализира и обобщава фактите от действителността; съзнанието е необходимо, за да може човешкият ум да създава и твори. Значи имаме три нива на проявление на човешкият ум, които създават условията и възможностите на човешката личност да съществува и да усъвършенства себе си, като опознава обективната реалност, тоест Сътвореното от Бога. От своя страна съзнанието има също три нива на проявление: подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Вие частично използвате първите две нива. Тяхното използване ви дава възможност да опознавате по-добре себе си и да градите отношение към останалия свят. И точно тук е най-съществения момент от възможностите за опознаване на живота и света. Вие винаги трябва да имате в ума си желанието за проникновено разбиране и опознаване на живота. Какво означава проникновено да разбираш живота? Това означава да имаш желанието да преценяваш всяко последствие от твоето участие в живота. Проникновеното разбиране предполага ясно и точно да осъзнаваш какво създаваш в конкретния случай със своето действие или бездействие. Така всеки участник в живота ще постига в максимална степен отговорност за случващото се с него и около него.
Хората, които искат да постигнат свръхсъзнание имат изключителни амбиции в това отношение, но те трябва да знаят, че използването на различни методи за повишаване нивото на съзнание може да даде резултат само ако всичко в живота на съответния желаещ бъде поставено на изключително висока нравствена основа. И най-вече, ако всеки желаещ успее да постигне извисена до нивото на абсолютна чистота Мисъл. Абсолютната чистота на мисълта определя духовната принадлежност на нейния носител. Човекът с напълно чиста мисъл може да бъде най-прекият създател на Новия живот. Човекът с чиста Мисъл се превръща в най-близкия помощник на Твореца за изпълнението на Божия Промисъл за еволюция на Сътворението. Необходимо е Мисълта с абсолютна чистота да стане непосредствена проява на човешкото съзнание, негова изява, която идва от подсъзнанието, минава през съзнанието и достига нивата на свръхсъзнание. То точно тогава можем да говорим за свръхсъзнание, когато на всички нива на проявление на човешкото съзнание има само една единствена и неотклонна в своето проявление мисъл – чистата мисъл. Коя мисъл е чиста? Тази, която се проявява с искрена Любов. Това е мисълта на Твореца, на Създателя. Тя във всеки миг от своето проявление, изявява и Своята любов. На този етап от съществуването на човечеството този факт се осъзнава от все повече хора. И това може да бъде определено като добро начало, защото слага основата на бъдещо разширение на нивата на градивните, съзидателни процеси, чрез които се проявява еволюцията. И тъй като става въпрос за съзидателност, искам да напомня, че Мисълта на Твореца има мигновено проявление, тя може да материализира своето желание мигновено, точно поради изключителното проявление на любовта, като нейна същност. Любовта е същност, тя е градивен процес, тя създава живот, тогава когато изпълва Мисълта като нейно основно съдържание. Ето я Силата, която може да повдигне нивото на човешкото съзнание до свръхсъзнание, да даде възможност на човека да бъде Творец, толкова истинно колкото и неговия Създател. Това е другата част, можем да я наречем следствието от проникновеното разбиране на живота и света.