ВСЕМИРНАТА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА И НИЕ
Всемирната научно-образователна програма е средството, чрез което Висшите учители от Йерархията на Великото Бяло Братство работят с нас, земните хора. Това е организирана система за духовна работа с населението на Земята. Инициатор, организатор и изпълнител на тази повсеместна дейност е Школата на Христос. Учителите от тази Школа имат конкретни задачи, които ги свързват с хората от всички кътчета на нашата планета. През последните години кръгът на сътрудниците за тази дейност видимо се разширява. Целта е все повече хора да навлязат в редиците на обучаваните, за да може да се осъществи необходимата промяна в светоусещането на земните хора. Крайната цел е свързана с толкова необходимата промяна в човешкото съзнание, която ще сложи основата на новия етап от развитието на човечеството. С така търсената промяна трябва да се постигне изграждането на новата духовна среда, която ще стане залог за следващия етап от еволюцията на човешкия род. Никой не трябва да се заблуждава, че Шестата раса ще дойде изведнъж, като едно цяло формирование, за новия живот на Земята. Създаването на Шестата раса е дълъг и сложен процес, за чието осъществяване ние, земните хора, трябва да бъдем всеотдайни работници. От нас се изисква с помощта на Висшите учители да изградим здрава и нравствено чиста система за просвещение на човечеството. Три са основните точки, които определят същността на това просвещение, и на тях е подчинена цялата дейност на Всемирната научно-образователна програма. Първата точка е свързана с изясняване произхода на живота на планетата. Втората е жизнено важна по отношение на осъзнаването на смисъла и конкретното предназначение на човешкия живот. Третата, също толкова важна точка засяга планетата Земя като геостратегическо и геополитическо средище за живот на хората. За всяка от тези точки може да се изпишат тонове хартия и в крайна сметка нищо да не е ясно. Но Учителите от Школата на Христос твърдят, че истината, макар и в щрихи, е достъпно обяснима.
Да се спрем най-напред на проблема за произхода на живота на планетата. Съвременната наука има вече конкретни догадки, но нито физиката, нито биологията, нито който и да е друг клон от науката не е докоснал същината на този проблем. Радостното, което задължително трябва да се отбележи, е, че учените, занимаващи се с квантова физика, вече изказват и конкретни заключения, с които признават съществуването на Свръхразум във връзка със съществуването на Тънкия Свят, фините човешки тела, Душата, Духа, физическата основа на съзнанието и мисълта. Първопричината за произхода на живота трябва да се търси във Великия Замисъл за Сътворението. Тук е необходимо веднага да се обясни, че не става въпрос просто за една, макар и велика мисъл или идея. Когато се говори за Великия Замисъл, трябва да се знае, че става въпрос за създаването на изключително сложните условия, необходими за възникването на живот. Замисълът включва в себе си построяването и създаването на цялата система от взаимодействия в космическото пространство.
Всичко, което се ражда за живот, и всичко, което създава живот, е резултат от безграничното взаимоотдаване на структурните елементи на Сътворението, т.е. всяка частица съдържа в себе си информацията за своето предназначение и в резултат на това влизат в действие силите на привличане или отблъскване. В този смисъл говорим за саморегулиращите се правила на Сътворението. Науката познава функцията на тези сили, но, с малки изключения, не може да ги приеме като резултат от добре организиран Замисъл за творческа активност. Ето тук, дори преди самото начало на зараждащия се в тази Вселена живот, стои Идеята на Великото Съзнание, на Абсолюта. Тя се разгръща в определена последователност и за всеки непреднамерено разсъждаващ ум доказва своята творческа същност. За реализацията на тази Идея се грижи цяла Йерархия от Светли същества, които имат своя върховен ръководител – Бога на Познанието. Той има различни наименования: Творец, Създател, Йехова. Но както и да го наричаме, това е Силата на познанието или, казано по-конкретно, внедреното в съвършената структура на Познанието, желание на Свръхразума, на Абсолюта да създава живот. Така се изявява Неговата Любов, която живее чрез Бога на Познанието – Този, Който овеществява Идеята на Абсолюта, т.е. Този, Който създава всичко, което виждаме, чувстваме и усещаме, всичко, до което се докосваме.
Сътворението не е случайност или нечие хрумване. То е творчески процес, възникнал, развил се и развиващ се като Уникален Път за Себепознание и незаменимо средство за самоусъвършенстване. Сътворението е еманация на Великото Съзнание и негова най-пряка Себеизява. Така Създателят опознава Себе Си, изгражда Себе Си и създава живот. Приемаме го като Бог Абсолюта. Всичко създадено е следствие от Великата Идея за живот. Тя идва от Замисъла на Абсолюта и получава своя овеществен вид като енергия на светлината. Светлинната енергия стои в основата на всичко видимо и невидимо. Тя самата е живот и средство за живот, защото в нея е въплътена енергийно-информационната същност на Великия Замисъл. Различните нюанси на Неговото изпълнение включват многообразието на Природата и човешкия род. Ето тук трябва да търсим истината за произхода на живота.
Съвременните хора би трябвало да възприемат своето съществуване и изобщо живота на Земята като част от Великата Идея за Сътворение. Всички ние сме градивни частици на Системата за живот. Този живот има едно основно предназначение: да създаде в условията на физическия свят живо работещо съзнание. Бог – Абсолютът е вложил в първообраза на човешката духовна същност всички необходими елементи за нейното развитие в условията на по-грубия материален свят. Елементите са онези качества в характера на всеки, с които той се ражда на този свят. Те са вложени в духовната ни същност, така както програмните продукти в една компютърна програма. Човешкият ум трябва да ги открие и да ги използва за създаването на съзнание. Ето защо психолозите говорят за себепознание.
Тук вече навлизаме в приоритета на втората точка от плана за Просвещение според Всемирната научно-образователна програма. Това е осъзнаването на смисъла и конкретното предназначение на човешкия живот. Ние идваме за живот в този свят и трябва да опознаем духовната си същност, за да изградим съзнание – устойчиво работещо, благородно съзнание. Затова Висшите Учители ни предлагат Учението за новото светоусещане.
Когато някой казва, че човекът е създаден по образ и подобие Божие, трябва да знае, че човекът е създаден, за да бъде Творец. В основата на всяко действие трябва да стои активното творческо начало. Стойността на отработеното съзнание е толкова по-съществена, колкото повече това съзнание има творчески способности и умее да ги изяви. Съзнанието е единственото нетленно нещо, което остава след нас и продължава своя живот. То става частица от единното информационно поле на Вселената. Оттук и изключителната ни отговорност не само с какво съзнание живеем, но и с какво съзнание си отиваме от този свят. Съзнанието съхранява опитностите и чрез тях израства за всеки следващ живот. Опитностите са нектарът, който ние, хората, преминавайки през трудностите на физическия свят, съумяваме да съберем и в рамките на един човешки живот да ги облагородим, за да станат част от нашето съзнание.
Сега вече е дошло времето, когато Висшите Учители от всички духовни учения настойчиво ни говорят, че трябва да променим съзнанието си. В многобройните си послания, изпращани чрез различни хора от целия свят, те говорят за голямата необходимост от издигане нивото на човешкото съзнание до нивата на нова духовна култура, дори до нивата на ангелската йерархия. Защо се изисква това от нас? Защото ние не изпълнихме основната заръка на нашия Създател, останахме встрани от основния Божествен промисъл. Човешкото съзнание все още е на много ниско ниво от своето развитие. То е твърде далеч от идеята за благородно творческо съзнание. Човешкият род се дели на наши и ваши, воюва, грубо демонстрирайки етническа нетолерантност, шири се религиозната нетърпимост и безцеремонно се унищожава природата.
И сега вече можем да преминем към третата основна точка от Всемирната научно-образователна програма: това е геостратегическата и геополитичската среда, в която живеем – абсолютното неоспоримо доказателство за качеството на достигнатото от човешкия род ниво на съзнание.
Не е нужно специално да се съсредоточаваме, за да стигнем до заключението, че сегашните международни и междуетнически отношения са под нивото на каквато и да било култура на човешките взаимоотношения. И това е факт, който се налага от само себе си. Защото навсякъде, по цялата планета хората са настръхнали един срещу друг. Всичко, което създава напрежение и провокира локалните военни конфликти, се дължи на прекомерното желание на определена група хора да трупат богатства и да владеят света. Това са хора с образование и твърде много знания, но на тях им липсва основното – те нямат нравственост. Оттук нататък всичко се изкривява и получава уродливата форма на псевдодемокрацията. Резултатите са повече от трагични – светът е заплашен от самоунищожение. И тук възниква най-сериозният, най-тежкият въпрос: защо и с какво право човекът унищожава това, което не е създал? Той се ражда на тази планета, идва за живот и заварва едни чудесни условия: земя, кристално чист въздух, светло и просторно небе, бистра, живототворяща вода и благословената, даряваща живот светлина. Всичко това вече е сериозно увредено. Земята прилича на проядена от молци дреха заради безразборното ровене навсякъде, за да бъдат използвани „природните богатства”. Нещо повече – те определят геостратегическата позиция на съответната държава. Наличието или отсъствието на петрол, например, диктува икономическите интереси, а те пък определят мирното съжителство.
Пълна безпринципност цари и в политическия живот. Със същото настървение човекът работи и за собственото си духовно разграждане. Деструкцията на духовната форма на съзнание започна преди нейното окончателно доизграждане. Крехките резултати от изпълнението на Божествения промисъл за създаване на живо работещо съзнание са в абсолютен застой. Няма цялостно развитие. Единично и на групи се правят опити за създаване на духовен живот, но той се изявява по-скоро под формата на различни учения, които клонят повече към разкриване и усвояване на паранормални умения и способности, отколкото да се потърси връзка с чистата нравствена основа на новата духовна култура. Цени се преди всичко сензационното и това, което може да се използва за създаване на бизнес и печалба. Това ниво на съзнание има повсеместен характер и то определя съвременната геополитическа среда. Затова Висшите Учители с тревога гледат на този проблем и са го включили като основна точка във Всемирната научно-образователна програма. Така сложилите се обстоятелства доказват отсъствието на нравственост – основната причина, поради която човекът не използва морално-етическите норми. Той живее безнравствено и не може да бъде разумен участник в живота на планетата.
Но тук е крайно необходимо да се направи едно съществено важно уточнение: не е правилно да се каже, че човекът няма нравствена основа, защото истина е, че човекът не познава своята нравствена основа, той живее без знанията за нея и така създава ново, различно от необходимото за правилен живот поведение. От човешките взаимоотношения отсъстват такива необходими качества като справедливост, човеколюбие, благородство. Това пречи на човечеството да осъзнае коя е причината за етническото многообразие на планетата. Нека си отговорим на въпроса: има ли държава, изградена на чисто етнически принцип? Навсякъде по земята хората са принудени да живеят заедно. И никой не иска да проумее коя е истинската причина! А тя, както всяка велика истина, е много проста – хората трябва да се научат да живеят в мир помежду си. Те не трябва да гледат един на друг като на различния етнос или различното вероизповедание, а да приемат истината за своята духовна същност. В нея, в духовната същност, е вградена ценностната система на всеки човек. Нейният градивен материал са качествата, които приемаме под общото наименование “добродетели”. Те са средството, което формира и може да създаде необходимата духовна култура. Трябва, обаче, да ги опознаем, затова себепознанието трябва да бъде основна част от учебника по психология, който се изучава в средните училища. В много по-достъпна форма е възможно да се работи за себепознанието и в по-ранна училищна възраст, стига обаче да има подготвени учители за тази материя.
Себепознанието трябва да бъде непрекъснат процес за изучаване на собствения интелектуален потенциал и сега ще обясним защо се налага това. Когато човек изучава собствения си интелектуален потенциал, той изучава онези качества, които Създателят е вложил в него. Защо се налага да изучаваме себе си? Защото това е изходната позиция, от която градим своето светоусещане. В зависимост от това, как и доколко сме възприели и опознали себе си, ще можем да възприемем и опознаем света. Един човек, който не обича себе си, който не познава себе си, не може да бъде полезен и на света. Тук трябва да знаем, че Умът е средството, чрез което човекът се приобщава към себе си и към средата от физическия свят. Умът има своята Божествена основа, но той се развива и усъвършенства във физическия свят. Неговата уникалност, Божествената му същност можем да открием в способността му да възприема и анализира всичко, до което се докосва. Творецът е вложил тази способност у него, за да може умът, възприемайки и анализирайки нещата от живота, да събира знания. Чрез знанията той се усъвършенства и се превръща в градивен елемент на съзнанието.
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ УЧЕНИЕТО ЗА НОВОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ
Бурният икономически и политически живот на планетата през втората половина на ХХ в. наложи глобализацията като обективен и закономерен исторически процес. Нейното спиране или задържане вече е невъзможно. Глобализацията определено има своите положителни страни, но съществува и нещо твърде тревожно и то е свързано с интересите на западните политико-финансови олигархически групировки. Това е техният стремеж за построяване на т.нар. „нов световен ред”. Налице са условията, необходими за тази цел, но има една съществена подробност, която, ако бъде пренебрегната, човечеството ще загуби цялото си духовно, интелектуално и материално многообразие. И не само това! Съществува и още един изключителен по своята важност въпрос. Това е въпросът за подготовката на колективното съзнание. Човечеството като цяло не е готово да приеме новия световен ред. Оттук и категоричните мерки, които предприемат неговите защитници. Груба грешка е да се създава свят без граници, свят управляван от едно световно правителство, свят с една религия и в същото време да не се вземе под внимание изостаналото в своето развитие човешко съзнание. Тези хора, които искат да създадат една държава на територията на планетата, не знаят или изобщо не искат до знаят колко голяма е отговорността на всеки човек, който идва за живот тук, ако той подкрепи изкористения и незавършен модел на новия живот, към който те се стремят. Това, което те предлагат, обслужва само малка част от населението на Земята и затова съществуването на останалите, тези, които „идват в повече”, е под въпрос. Умишлено се създават междуетнически вражди, засилва се влиянието на изкуствено създадения тероризъм, изкуствено се предизвиква срив на банките, непочтено се работи с науката, като са създадени т.нар. „етнически оръжия”, които отключват генетични проблеми и така улесняват премахването само на определени части от населението. Всичко това нагледно доказва неправилната система, чрез която се развиваше досега светът. Тя сама дестабилизира своята погрешно създадена основа, което поражда необходимостта от цялостно преосмисляне на досегашните представи за живота. Затова всички онези, които имат желание да защитят правото на живот на Земята, без да се използва вече известният модел за нов световен ред, трябва да се организират в общества, които да бъдат полезни на населението на цялата планета. Те трябва да работят активно за просветителска работа сред масите, за да стане ясно, че никой, който и да е той, не може и не трябва да променя Божия промисъл за живот във Вселената. Необходима е активна просветителска работа, за да стигне до всеки човек Учението за новото светоусещане. То се гради върху основата на нереализираната досега Идея на Великото Съзнание за живот чрез любов. Идеята за живот чрез любов носи благородния замисъл за усвояване на знанията, въплътени в добродетелите. Така чрез тях човечеството поне ще се постарае да направи процеса на глобализацията управляем, да постигне „глобализация с човешко лице”. Ще припомним, че добродетелите са група качества, чрез които Божествения свят работи за създаване и утвърждаване на устойчиво работещо, благородно съзнание. Идеята за живот чрез любов дава възможност на душата да изяви Божественото в себе си. Така човекът ще престане да воюва със себеподобните си и с Природата. Силата на това неразумно противопоставяне вече застрашава човечеството със самоунищожение.
С голямата надежда, че ще бъдем правилно разбрани, насочваме вниманието на хората върху изключително съществения момент в Учението за новото светоусещане. В кратката формула „Живот чрез любов” е включена цялата Божия мъдрост. Забележете, не живот с любов, а ЧРЕЗ любов. Тази съществена подробност идва да ни подскаже, че е отминало времето на добрите пожелания. Вече е крайно необходимо активно да се работи с онези качества в човешката душа, които ще създадат възможност за оползотворяване на знанията, които те носят. Учителят Беинса Дуно непрекъснато напомня за приложение на знанията. Там е разковничето, но приложение на знанията ще има, само ако съответното знание е възприето с разбиране, с отношение към информацията, която то носи. Не е възможно да бъдеш благороден човек, ако не си осъзнал присъствието на Божественото у себе си, ако не си възприел истината за сътворението на живота и неговото предназначение. Добродетелите ни казват, че като възприемем благоразумието, ние приемаме нравствеността като основното качество, което ще ни даде възможност да изградим в живота си принципа на справедливостта; ако възприемем добродушието, това означава да използваме във всяко свое начинание добронамерения подход, чрез който уважението към другия човек ще бъде принципно правило във взаимоотношенията, които създаваме. А колко силно е значението на думата „богоугоден”! Богоугоден е просветеният човек, защото той познава космичните закони, той може да работи с онези истини, които определят правилата за хармония в Природата. Ето такъв подход е необходим на човечеството, за да бъде усвоено Учението за новото светоусещане. Живот чрез любов може да постигне всеки, който е способен да изгради своята лична позиция към нещата от живота и към самия себе си чрез активна просвета в посока нравственост. Ограмотяване и просветеност е повикът, отправен към човечеството от Висшите Учители от Великото Бяло Братство. Възприемането на знанията, които носят добродетелите, е средството, чрез което човекът ще се осъзнае като градивна частица от Великото съзнание, като съавтор на Идеята за живот ЧРЕЗ любов.
Обективната действителност обаче изисква да се каже и още нещо, също толкова важно, колкото и казаното дотук. Идеята на привържениците на новия световен ред набира скорост и не е трудно да се види, че подготовката на условията, необходими за неговото въвеждане, върви твърде последователно. И това не е случайно. То е другата, мрачната алтернатива за спасяване живота на планетата. Нейното използване ще се наложи, ако човечеството не се потруди да промени сегашния си, крайно несъвместим с природните закони, начин на живот. Промяната е изключително необходима и поради изчерпването на енергийните ресурси на планетата. Извличането от недрата на Земята на значителни количества каменни въглища, петрол и газ създава условия за сериозно разместване на земните пластове, деформира структурата и обема на формата й. Този факт трябва да напомни на човечеството, че така Земята губи своята жизненост. Хората вече се превръщат в паразити, като не си дават сметка, че не е възможно постоянно да вземат от едно място, колкото и огромно да е по размерите си то, и това да няма никакво значение. В същото време и поради натрупаното вече голямо количество отрицателна психическа енергия Земята е застрашена от изолация във Вселената. Това по-скоро е самоизолация в чисто физически план на базата на създалите се вече слоеве от вредни емисии в атмосферата. Земята се превръща в нежелан източник на замърсяване за Вселената. Ето защо ако човечеството не промени своя начин на живот като осъзната необходимост, ще бъде принудено с насилие да го направи. Така ще загинат много хора, за да може тези, които останат, да приемат новите условия за живот.
Човечеството все още може да се спаси! Вече съществуват много добри разработки на почти съвършени екологични проекти, които могат да спасят планетата от унищожително замърсяване. Висшите Учители от Великото Бяло Братство предлагат ограмотяване и просвета чрез разумна и последователна работа с добродетелите. Но за да се постигне това, хората не трябва да бъдат пасивни наблюдатели на всичко, което се случва около и с тях. Необходима е задълбочена работа в посока на самосъзнание, себепознание и самоопределяне, т.е. работа с добродетелите за изграждане на толкова необходимото ново светоусещане. То ще помогне на всеки човек, пожелал да постигне пълноценен живот, да изяви Божествената сила на своята душа.
СЪЩНОСТ, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА УЧЕНИЕТО ЗА НОВОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ
Формула – напътствие: “Живей ЧРЕЗ любов!”
СЪЩНОСТ
Учението за новото светоусещане е концентрирано, логически построено знание, което има конкретна цел и ясно изразена същност.
В основата на Учението за новото светоусещане стои интегралният принцип за създаване на цялостен, завършен модел на познанието за добродетелите. Интегралният принцип работи чрез активното участие на изискването за кохерентност в усвояване на знанията, които са предмет на Учението за новото светоусещане. С кохерентния си подход този принцип постига пълнокръвност и съзвучие. Пълнокръвност по отношение на взаимното допълване на информацията, която изгражда определено понятие, и съзвучие във всеки от нюансите, които създават многопластовото му знание и определят неговото богатство. Завършеността и приоритетната значимост на Учението за новото светоусещане се формират върху основата на благородното знание, което е въплътено в добродетелите. Те не бива да се разглеждат като напълно самостоятелни и независещи една от друга думи. Добродетелите трябва да се възприемат като понятия и да се изучават като структуроопределящи елементи на семантичната стойност, която инициира силата на Нравственият закон. Чрез него знанието се превръща в принцип, определя начина на живот. Нравствения закон има свръхприроден и свръхсоциален характер и присъства като неписано правило във всяко човешко съзнание. Без него човешкото съзнание не би познавало съвестта и отговорността.
Седем кратки правила изразяват истинската същност на Учението за новото светоусещане.
1. Живей като цветята!
Да живееш като цветята означава да си в хармония с Природата и да създаваш красота.
2. Работи като пчелите!
Това напътствие означава чрез трудолюбие да осъществяваш всяка своя идея. Действията ти да бъдат ползотворни и безкористни.
3.Учи се от мъдростта на Природата!
Това означава да благоговееш пред мъдростта на Сътворението, да се учиш на наблюдателност, съобразителност и разумност.
4. Поддържай ума и сърцето си чисти! Чисти да са и тялото, дрехите и домът ти!
Това изискване е свързано с напътствието всеки човек да живее със светли мисли и желания и нищо от действията му да не е зловредно. Ако тялото, дрехите и домът ти не са чисти, значи ти не си дорасъл до необходимото съзнание за живот в духовния свят. Ако има ред в главата ти, ще има ред и в дома ти.
5. Уважавай себе си!
Уважението към себе си е първата стъпка към себепознанието и усъвършенстването.
6. Не забравяй другите! Въздухът, слънцето, водата и земята са колкото твои, толкова и на всички останали!
7. Обичай Живота!
Този, който обича живота, се изявява чрез силата и творческата активност на разумното и благородно начало. Такъв човек най-леко постига съвършенството да живее чрез любов.
ЦЕЛ
Осъзнаване на добродетелите като вродена потенция, чрез която човекът се развива и усъвършенства. Усвояване на благородното знание, въплътено в добродетелите, като средството, чрез което може да се осъществи нереализираната идея на Великото Съзнание за живот ЧРЕЗ любов.
Добродетелите са група качества, с които си служи Божественият свят. Чрез тях Висшите същества от йерархията на Светлината работят за еволюцията на човешкото съзнание. Човек се ражда с тези качества. Те са вложени в първообраза на неговата душа още при Сътворението. Когато си изяснява смисъла на думите – добродетели, човекът постига вътрешно разбиране за нещата от живота и така той може правилно да ги използва. Ако човек се постарае да постигне пълноценно съжителство на тези качества в душата си, той ще приложи в своя живот правилата от Правилника на Природата. Добродетелите са елемент на най-висшите и чисти енергии на финия свят. Затова те работят на квантово ниво. На физическо ниво те са представени като качества на характера, за да могат да бъдат използвани целесъобразно за духовното усъвършенстване на човешката личност.
ЗАДАЧИ
1. Опознаване на интуитивния подход за работа с добродетелите.
Всеки човек по свой си начин е усещал силата на своята интуиция. Всеки знае, че това е вътрешното усещане, което му подсказва как трябва да постъпва, но не всеки е убеден в неговата правота. Всъщност говорим за силата на онова знание, което се е съхранило във времето и служи за отправна точка в развитието на всеки човек. Вътрешното усещане не трябва да се бърка с вътрешния глас. То се проявява като опитност, като знаене, което подсказва човешките възможности. Добродетелите пряко се изявяват чрез интуицията, но човек може да възприеме това, ако има необходимото разбиране.
2. Придобиване на умения за работа с добродетелите на фино енергийно ниво.
Тук най-пряко се изявява изискването за кохерентност, иначе ни би могло да се говори за интегрален принцип в усвояването на въплътените в добродетелите знания. Неговото влияние има най-голяма стойност за синхронизиране на енергийните потоци на мозъка и сърцето, което ще рече за създаване на хармония между мисли и чувства. Последователната работа с добродетелите създава необходимите условия за хармонична връзка между ума и сърцето.
ОПОЗНАВАНЕ НА ИНТУИТИВНИЯ ПОДХОД ЗА РАБОТА С ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
Умението ни да работим с добродетелите е най-сигурната гаранция за усвояването и правилното използване на знанията, които носят те. За да можем да усвоим знанията така, че те да станат нашия начин на живот, трябва да ги възприемем с разбиране, както между- впрочем това е необходимо за всичко останало в човешкия живот. Разбирането е резултат от необходимото ограмотяване и просветеност. Никой, който и да е той, не би могъл да постигне ясна и чиста мисъл, ако не разбира за какво става въпрос. В конкретния случай, след като говорим за благородното знание (така ще наричаме занапред знанията, въплътени в добродетелите), трябва да знаем, че то изисква преди всичко непреднамерено отношение към живота, към Природата изобщо, към Сътворението. Да обясним първо какво означава непреднамерено отношение.
Непреднамереното отношение се определя от желанието на човешкия ум да опознае света според неговата същностна изява. Тогава когато ставащото, това, което се свързва с каквото и да било действие, се възприема като следствие от Замисъла на Великото Съзнание за Сътворението, не би могло да съществува каквото и да е колебание, недоверие или преднамереност. Ако възприемаме живота като процес, който се осъществява благодарение на конкретната Идея за създаване на устойчиво работещото благородно съзнание, ще можем да следваме правилата от Правилника на Природата и така няма да влизаме в противоречие с Космическите закони, призвани и създадени, за да се развива процесът живот правилно. Това предполага да знаем и да възприемаме с пълна увереност това знание, което определя хармоничната връзка между Духа и Материята. То е изградено като принципно съществуваща схема, като матрица, върху която се създава всичко останало. Като елемент от тази схема и нейна основна градивна единица съществува благородното знание. То е концентрирана, строго подбрана и разумно организирана информация, която обслужва Идеята за живот чрез любов. Това знание носи силата и вярата в непредубеденото и непреднамерено отношение към всичко, с което се среща, и към всичко, с което работи човешкият ум.
Човешкият ум има ръководеща роля в усвояването и използването на знанията. Той е средството, което осъществява изпълнението на всеки замисъл. В конкретния случай ще припомним, че човешкият ум има своята Божествена основа, но се развива и усъвършенства във физическия свят. Неговата Божествена същност трябва да търсим в способността му да възприема и анализира. Умението да се опознават възприетите неща и да се приобщават към вече съществуващите опитности и знание е работа, която се извършва във физическия свят. Затова умът е средство, защото той гради и разрушава. Неговата уникална способност има Божествен произход, но напълно предвидливо тя е създадена само като помощно средство, чрез което да се развиват и натрупват новите умения и способности. Когато те станат достатъчно устойчиви, за да могат да се проявяват с необходимата последователност, тогава вече влизат в информационната същност (някой би употребил понятието „информационна банка”) на съответното съзнание. Тогава вече говорим за трайното знание, което се определя като опитностите, които служат като отправна точка в развитието на всеки човек след неговото прераждане. Така проследихме едната нишка, по която се движи умът, за да създава знание. Другата идва от първообраза на човешката духовна същност. Тя е по-скоро лъч, отколкото нишка. Това е лъчът на благородното знание. То е вложено в първообраза на човешката духовна същност, защото така е предвидено в Замисъла за Сътворението. Великото Съзнание е вложило благородното знание, т.е. добродетелите, в човешката душа, за да може тя да ги използва в своя живот във физическия свят. Човешкият ум приема това знание и го определя като „качества на характера”.
Да направим сега и по-конкретно уточнение. Великото Съзнание създава живот във физическия свят и определя неговия смисъл и предназначение в изграждането на устойчиво работещо благородно съзнание. За да се осъществи тази цел, са предвидени и конкретните средства и условия. В първообраза на човешката духовна същност е вложено благородното знание и уникалните способности на ума да възприема и анализира. Оттам нататък, приведена в условията на физическия свят, духовната същност трябва да бъде използвана за създаване на необходимото съзнание. То има предназначението да събере знанието от живия практически опит, за да може да допринесе за Себепознанието на Великото Съзнание. Човешкото съзнание се оказва изключително малката, но затова и градивна единица на Великото Съзнание. Човешкото съзнание е елемент от Единното Информационно поле на Вселената и според нивото на своето развитие – частица от многофункционалната структура на Великото Съзнание. Това уточнение трябва да се възприема като крайно необходимото знание за съвременния човек, за да може той със способностите на своя ум да получи необходимото разбиране за смисъла и съдържанието на своя живот. След това обяснение вече може да се приеме присъствието на добродетелите, т.е. на благородното знание, като качество (качества) от характера на всеки човек. Въпрос на желание е от страна на Ума да ги (го) опознае и да работи с тях (с него). Дотолкова, доколкото Умът е работил с благородното знание в предходни животи, ще съществуват и съответните опитности. Казахме, че тяхното знание се проявява като интуицията, която ни помага, когато е необходимо. Опознаването на интуицията изисква: първо, просветеност, (това, което до тук беше обяснено), и второ, вяра в Мъдростта на Сътворението. Процесът Живот е замислен и изграден като начин, чрез който да се изяви силата на изначалната творческа активност. Тя е еманация на Великото Съзнание, а човекът е продукт на тази всеобемаща творческа активност. В нея е въплътена първичната животосъграждаща енергия. Тя се нарича Любов.
ПРИДОБИВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА РАБОТА С ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА ФИНО ЕНЕРГИЙНО НИВО
Преди да разгледаме възможностите за работа с добродетелите на фино енергийно ниво, трябва да направим необходимото уточнение как те се проявяват на това ниво. Като познаваме тяхното проявление, ще намерим и начин да работим с тях, разбира се, ако имаме истинското желание да постигнем нови измерения в духовното си развитие.
Информацията, която ще запишем сега, има общовалидно значение за правилното възприемане на смисъла и съдържанието на всяка дума.
Знаем, че думата е материален езиков израз на понятието, а то пък придава смисъла и значението на всяка словесна структура. Като графичен знак (графема) буквата носи определена енергийна стойност, но в нея също е вложена и определена идеограмна стойност*. Идеограмната стойност съответства на енергийната активност на графичния знак. Сам по себе си графичният знак е строител на енергийно-информационното поле на Вселената и като такъв се включва в степента на активност на съответното пространство към което принадлежи. Така, когато имаме, например, графичния знак „Е”, трябва да знаем, че той акумулира в себе си активността на четири „отсечки” от пространството. Те имат вертикално и хоризонтално разположение. Събрани заедно, създават ограничено пространство, разделено на две равнопоставени части. Тъй като по-голямата отсечка заема вертикално положение, правим заключението, че тя е носещият елемент на енергийната активност на знака. Трябва винаги да имаме предвид, че вертикално разположените части на графичните знаци приоритетно определят тяхната енергийна активност. Там, където
* Виж обяснителната бележка в края на книгата.
преобладава вертикалното разположение, наблюдаваме по-ясно изразена активност. В случая е налице активността на една отсечка, към която обаче се включват три по-малки и тяхната позиция прави вертикалното разположение с ограничени възможности. Така стигаме до заключението, че графичният знак „Е” има значението на конкретно въздействаща енергийна активност за определено място, което не е затворено пространство и може да приема и да отдава. Като строител на енергийно–информационното поле този знак ни казва, че носи целеустременост, в това се изразява неговото енергийно влияние, и възможност за усъвършенстване, когато това засяга одушевен предмет. Когато се свързва с неодушевен предмет, трябва да разбираме програмирано развитие. Това е неговата информационна стойност. С всички тези елементи графичният знак „Е” участва във фонетичната структура и семантичната стойност на думата. Фонетичната структура е резултат от разпределението на градивните елементи на графичния знак, които със своите трептения определят произношението на неговия звук. Звукът усвоява енергийната вибрация на съответния знак. Оттук и музикалността на звука, който винаги принадлежи към определена октава, а това означава, че е част от звуковия фон на пространството и в естественото си състояние е в резонанс с него.
Всеки графичен знак (графема) има съответна семантична стойност. Тя е вложена в идеограмата. Така идеограмната и семантичната стойност изграждат (формират) понятието. Ако ползваме информацията за конкретните й значения, ще можем да си отговорим на много въпроси и ще бъдем по-добре подготвени да опознаваме и възприемаме света. Например, ако вземем предвид думата „извор”, разгледаме нейния състав като идеограма и потърсим семантичната й стойност, ще разберем, че смисловото значение на тази дума ни казва: много свързано вътре дълбоко със земята. Така можем да си обясним значението на всяка друга дума. Да вземем предвид думата „обич”. Тя ни казва: дълбоко стояща, много древна субстанция. Чрез това обяснение стигаме до старата истина, че обичта, респективно любовта е изначалната, първична сила, която свързва хората. Тук след тази тема ще бъде представена под формата на таблица информацията за идеограмната и семантичната стойност на графичните знаци. Това познание ще може да помогне на всеки, който се интересува от него, как по-правилно да си обяснява значението на думите и така да усвоява знанието в дълбочина. Когато работим с добродетелите, това знание може да отстрани съмнението или неточността по отношение на смисъла и съдържанието на всяка дума-добродетел. За пример ще посочим думата „благост”. Тя ни казва: древна субстанция с продължително активно направление, дълбоко центрирано тяло. И действително: благостта принадлежи към духовната категория „Любов”. Като градивен елемент на любовта тя е древна субстанция и се изявява с нейната сила. Благостта е дълбоко центрирано тяло, защото принадлежи към най-стойностните и съкровени чувства. Ето така, ако работим с буквите и думите, ще можем да си обясним и конкретното значение на името, което носим. Ще можем и да си отговорим на много въпроси свързани с нашия характер и здравословното ни, генетично определено състояние. Например името „Иван” се свързва най-общо с амбиция и устременост, но в много случаи с неуравновесеност. Като основен здравословен проблем там изпъква неврозата, която може да провокира различни заболявания, но при тези хора най-често язва или проблеми със сърцето.