Съществувал ли е Орфей, първият и затова може би най-загадъчен певец на античността, предшественикът на Омир и европейската култура?
Всичко свързано с него звучи като легенда и в същото време носи силата и знанието от едно учение, наречено орфическо.
Орфей остава жив във времето със своя чар, с вълшебната си музика и слово. Той разкрива на народа небесните богове: Зевс, Аполон, Артемида и Палада. Разказва за Посейдон – владетел на океана, за Плутон – съдия на мъртвите и владетел на Тартар. Добре осведомен за божествената йерархия, той въвежда ред и хармония сред хаоса на елинския пантеон. Религията е навсякъде приета.
На своите ученици Орфей предава съкровени тайни…
Митът за умиращия и възкръсващ Дионис, олицетворяващ вечно умиращата и възкръсваща Природа, както и безкрайността на микро и макрокосмоса ще ни приближават все повече до идеята за безсмъртието. Едно такова скиталчество на духа и жаждата за пълно, пантеистично сливане с природата и в смъртта неизбежно довежда орфиците до своеобразна натурфилософия и „космическа религия”, че душата след дългото си ходене по мъките накрая неизменно се отправя към звездите или сама се превръща в звезда – в лоното на първоматерията.