ВСЕМИРНА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА
Хората, които искат да бъдат верни на своята идея, трябва винаги да се съобразяват с възможностите на физическия свят. Физическият свят е мястото, където всеки човек трябва да премине през определено обучение. То се проявява във всеки миг от живота като начин на живеене и като форма за развитие на духа. Точно тук е изкуството да живееш – в умението да усвояваш урока живеене. Животът е рамката, в която се побира цялата съвкупност от емоция и разум, а живеенето е тяхната проява. Колкото по-задълбочено те бъдат опознати, толкова повече ще се повиши стойността на урока.
ЗАЩО Е НАПИСАНА ТАЗИ КНИГА
Книгата “Новото светоусещане” има свое конкретно предназначение. Тя трябва да подскаже колко необходима е вече новата, ясно изразена лична позиция за съвременния човек. Защо говорим за нова лична позиция? Защото досегашното отношение към живота, към хората и света като цяло има твърде себичен характер. Всеки от известните личности, допринесли със своя труд за развитието на науката и културата, изобщо за еволюцията на света, не може да се похвали и със свое лично отношение към живота. Да! Тези хора имат отношение към науката или културата, но остават там, в този свят на своето творение, който ги е превърнал в странни личности. Болшинството от тях не умеят или не искат да живеят за другите. Те живеят за своето творение и така, макар и косвено, все пак са полезни на обществото.
Сега вече, когато светът е достигнал високо ниво на научно-техническата мисъл, когато културата като че ли е показала всичко, на което е способен човешкият ум, идва голямата необходимост от преосмисляне на постигнатото. Много са причините, които изискват преоценка на досегашния живот, но една от тях има водещо значение. Това е трайно настанилата се бездуховност в човешкия живот.
В своето развитие човечеството сътвори много учения и различни религии. Всяко и всяка от тях се борят за живот и търсят признание. Най-тревожното идва от стремежа всяка да наложи себе си като водеща сила, като основен фактор за човешката еволюция. На преден план остава неразбирането за необходимостта от това многообразие. А то е свързано с особеностите на човешката психика. Има и още нещо. Това многообразие трябва да приучи хората да живеят задружно. В многообразието, или по-точно – чрез многообразието, трябва да се изграждат междуличностните отношения и отношението към Съществуващото. Тогава, когато трябва да се приеме и друго мнение, когато трябва да се признае и друга позиция, когато трябва да се приучи човекът на сговорчивост, наличното многообразие от учения и религии изисква просветеност и благоразумие. Това са две основни правила, които могат да послужат като отправна точна за развитието на духовната култура. Точно нейното отсъствие сега прави света агресивен и вероятността за самоунищожение с всеки изминат ден става все по-реална.
Защо нарекохме просветеността и благоразумието правила?
Думите “просветеност” и “благоразумие” са добродетели. Те носят в себе си изключителния заряд на действения принцип – изискват. Тези думи изискват от човешкия ум да работи с тях, а за да може да се работи с тях, трябва да се спазват правилата, които определя системата на последователността. Няма и не може да има просветеност или благоразумие, ако човек не е последователен в действията си. Последователността е следствие от благоразумието. Правилно усвоените знания ще донесат просвещението, а то – нравствена свобода и развитие. Без просвещение не може да има живот за нравствената свобода. Истинското просвещение трябва да бъде свързано с усвояване на знанията, вложени в добродетелите, за да може да се открие правилният път за създаване на духовната култура, която ще служи на основната Идея за Сътворението. Човекът все още не може да осъзнае смисъла и конкретното предназначение на своя живот – да създаде живо, устойчиво работещо, благородно съзнание. На тази възможност е посветена цялата информация, включена в книгата. Със знанията, които предлагаме на тези страници, се надяваме да събудим интереса към пропуснатите досега възможности за установяване на съзидателна връзка с духовната основа на Сътворението. Осъзнатото отношение към Божествения принцип за съзидателност ще изгради както здрава духовна култура, така и устойчива лична позиция в обществения живот. Това е то, новото светоусещане – осъзнатото отношение към Божествения принцип за съзидателност.
Съвременният начин на живот изисква повече от всякога активна лична позиция, за да може да заработи цялата система от правила и възгледи, които са залегнали в създаването на Нравствения закон. Но за да бъде той припознат, е необходимо човешкият ум да възприеме истината за Божествената основа на Сътворението. Този факт изисква ново светоусещане, т.е. ново разбиране за нещата от живота, за себе си, за света. За да го постигнем, трябва да установим изначалната връзка на човешката душа със знанията, които ни е оставил нейният Създател.