Василий Врач е носител на новото отношение на човешката личност към своя организъм. Твърдял е, че всяко човешко тяло е уникален съд за душата. Той си е представял човешката душа като дух, който обитава тялото според Божията воля, и може да го напуска, и да се връща в него според своите потребности. Изисквал е от хората да имат винаги “отворени очи за Природата”. Според него тя е източник на информация, от когото хората могат да се научат как да живеят. Лекувал е с билки, камъни и е бил голям познавач на минералната вода. Наричал я “жива вода” заради лечебните й свойства и е имал непогрешим усет за нейното предназначение.
Василий Врач е бил ревностен привърженик на богомилското движение. Той е търсел справедливостта и е страдал от ограниченото разбиране на хората за свободата на духа. Според него този, който не смее да изкаже личното си отношение към дадена несправедливост е роб на невежеството. Той е твърдял, че само невежеството може да унижи човешкия дух до положението на безлично съществуване. Невежите хора се страхуват от Бога и затова не умеят да разговарят с него. Поради невежеството си те не могат да разпознават Неговия почерк сред Природата. Василий Врач е проповядвал сближение с Бога, за да бъде човекът благороден и изпълнен със светлината на Божественото знание.
Василий Врач