Всеизвестно е, че авторът на История славянобългарска се казва Паисий Хилендарски. Но това е само част от информацията за личността на един голям родолюбец. Всъщност Паисий е бил истински, вярващ християнин, човек отдаден на служенето на Бога и като такъв е искал да събуди съзнанието на българите, за да бъде волята Божия. За да бъде волята Божия, в случая означава, че монахът Паисий е изпълнил заръката на Твореца да възкреси силата на българското самосъзнание. Когато Бог е създал различните етноси, Той е имал предвид голямата пъстрота и богатство на видовете, като реализация на неговата Идея за пълнокръвен живот на планетата. Затова и всеки етнос със специфичността и особеностите на своята култура представлява част от Общото, което трябва да създаде съвършения модел на човешката култура.
Паисий е имал не само знанията, но и волята да ги разпространи, за да послужат те на българския род. Когато се ражда и работи такава личност, която носи в сърцето си вярата, а в ума мисълта за Бога, винаги остава светла следа. Святостта на Паисиевото дело, можем да открием в силата на неговата преданост към Бога и към родината.