ВЯРА

Сред вихъра на буря полудяла
от яростта на вчерашни беди,
аз пазя пламъче на свещ недогоряла
и се взирам пътя ми да освети.

Думите от злост пияни
пред мен танцуват рокенрол,
а чувствата ми поругани
с тях си правят карамбол.

Нечия недоверчивост
търси душата ми да окраде,
да я замърси злобливо,
цинично да я продаде.

Хвърлям в огъня на жива вяра
измъченото си сърце
и отмервам мяра според мяра
за всеки дръзнал да ме предаде.

Сред вихъра на буря полудяла
от яростта на вчерашни беди –
зная – пламъка на свещ недогоряла
ще лумне в шепите ми, ще се разгори.