Посвещение

Имах те!
Ти си целият ми свят!
Омайваше ме с нежността на полъх
от утринен зефир!
Красива беше като цвят
от ябълкови клони…
Изпълнена с поезия,
с музиката на Шопен
и хубостта ефирна
на лунните лъчи.
Какво не беше ти за мен!
Ту срамежлива теменуга,
ту дръзко, весело момиче,
ту плаха,
изведнъж пък някак друга,
но винаги готова да обича.
А не веднъж съм плакала
от трудните ти дни!
Но нали ме мамеше
с нови висини
исках да те имам
като извор жизнена!
Миг дори не съм и чакала,
защото знаех,
че си ми една – само моя!
И те исках все нагиздена,
за да си хубава,
за да ми носиш радост,
за да си много хубава,
моя свидна,
неповторима младост!