Преди да тръгна

Животът ми до тук
беше път,
по който
задъхано тичах,
и се питам
какво видях,
какво преживях
и колко обичах.
Можах ли
на погледа
с поглед благ да отвърна?
Можах ли
душа
с душата си да прегърна?
Можах ли
на чувство и мисъл
живот да предам –
аз самата
да бъда живот,
сила творяща,
а не творец самозван?
Сега съм спряла
на олиселия хълм
на моето време.
Пътят ми
преваля надолу.
Преди от тоя свят
да тръгна
душата ми
със себе си ще вземе
няколко капки пролетен дъжд;
ще вземе
слънце,
цветя
и небе;
ще докосне
дъгата –
макар и веднъж
с отмалелите си,
но все още
смели криле.