Моята мечта

Като дъх на новородено,
като радостна детска сълза –
толкова чиста и облагородена
живее в мене мечта!

Ще кажеш: остаря този цветен балон,
макар, че прилича на нов!
Кога според твоя еталон
човекът ще бъде само любов!?

Но моята мечта вече ходи,
видях я да спира при други души.
Не! Като призрак не броди –
тя ме гледа с човешки очи.

Видях душите как стават различни –
с някаква ангелска кротост във тях.
Все още неуки, безлични,
но чистят от себе си завист и грях.