Силата на човешкото здраве се крие в силата на човешката мисъл!
Силата на човешката мисъл идва от силата на Божествената мисъл.
Единение на човешката мисъл и Божествената мисъл може да се получи само, ако човек има чисти сетива.
Човекът възприема Божествената мисъл чрез слуха, зрението и съзнанието си. На физически план това означава: концентрирано внимание, съсредоточена мисъл и светли чувства.
Концентрираното внимание изисква съпричастие към всичко, което се отнася до нашите действия. Това означава да вършим всичко с желание, с вътрешна убеденост.
Съсредоточената мисъл изисква да работим със способността за анализ на обстоятелствата и условията, в които се намираме. Съсредоточената мисъл е резултат от концентрираното внимание. Те вървят ръка за ръка. Без концентрирано внимание няма съсредоточена мисъл и обратно. Тук винаги има взаимност!!! Тя е задължителна. Всеки пропуск означава грешка.
Светлите чувства идват от светлата вяра. Вярата в Бог има ръководна роля за всяко от действията. Ако вярата е безусловна, чувствата ще са светли. Казано чисто прагматично, чувствата ще са градивни. Това означава, че те ще се превръщат в жизненост, работоспособност, физическо и психическо здраве. Чувствата са онази невидима сила, която може както да създаде, така и да унищожи един живот. И тук можем да се върнем на първоначалната мисъл за силата на човешкото здраве, за да кажем, че само вярата може да сложи всяко наше действие и мисъл на мястото им. Вярата е нишката, по която тече силата на единението между човешката и Божествената мисъл.
Човек, който загуби своята вяра или не съумее да я събуди за живот, губи смисъла на своя живот. Той никога няма да може да изпълни своето предназначение. Неговите уроци ще останат не научени.
Никои освен теб не трябва, а и не може да научи твоя урок. Ти си в този свят, за да се научиш да живееш. Но не просто да препускаш в този живот, за да се радваш на вятъра, който си играе с косите ти, а стъпка по стъпка да преминеш под лъчите на дъгата и да се слееш с поне един от тях.