За ролята на вярата в човешкия живот

Силата на човешкото здраве се крие в силата на човешката мисъл!
Силата на човешката мисъл идва от силата на Божествената мисъл.
Единението на човешката мисъл и Божествената мисъл може да се получи само, ако човек има чисти сетива.
Човекът възприема Божествената мисъл чрез слуха, зрението и съзнанието си. На физически план това означава: концентрирано внимание, съсредоточена мисъл и светли чувства.
Концентрираното внимание изисква съпричастие към всичко, което се отнася до нашите действия. Това означава да не  вършим нищо, което не идва като наше вътрешно желание, като наш импулс или подбуда на душата за живот чрез любов.
Съсредоточената мисъл изисква да работим със способността за анализ на обстоятелствата и условията, в които се намираме. Съсредоточената мисъл е резултат от концентрираното внимание. Те вървят ръка за ръка. Без концентрирано внимание няма съсредоточена мисъл и обратно. Тук винаги има взаимност!!! Тя е задължителна. Всеки пропуск означава грешка.
Светлите чувства идват от светлата вяра. Вярата в Бог има ръководна роля за всяко от действията. Ако вярата е безусловна, чувствата ще са светли. Казано чисто прагматично, чувствата ще са градивни. Това означава, че те ще се превръщат в жизненост, работоспособност, физическо и психическо здраве. Чувствата са онази невидима сила, която може както да създаде, така и да унищожи един живот. Така, че ако трябва да се върнем на първоначалната мисъл за силата на човешкото здраве, ще кажем, че само вярата може да сложи всяко наше действие и мисъл на мястото им. Вярата е нишката, по която тече силата на единението между човешката и Божествената мисъл.
Човек, който загуби своята вяра или не съумее да я събуди за живот, губи смисъла на своя живот. Той никога няма да може да изпълни своето предназначение. Неговите уроци ще останат не научени.
Никои освен теб не трябва, а и не може да научи твоя урок. Ти си в този свят, за да се научиш да живееш. Но не просто да препускаш в този живот, за да се радваш на вятъра, който си играе с косите ти, а стъпка по стъпка да преминеш под лъчите на дъгата и да се слееш с поне един от тях.