САМООПРЕДЛЕНИЕТО

Основната задача, която изпълнява Всемирната научно-образователна програма е свързана с Просвещението. Това не означава, че хората са неграмотни, а представлява изискване към всички да се запознаят  с новите конкретни потребности, които налага животът и по-точно еволюцията на живота. Сега животът на човечеството трябва да навлиза в сферата на  духовната реалност. Поставена е нужната материална основа. Хората се научиха да работят и печелят. Сега трябва да се научат да живеят като духовни личности. Предстои да бъде осъществен трудния преход за преминаване на материалния живот в сферата на духовния. По-правилно е да се каже за превръщането на материалната култура в духовна. Тази задача е много трудна, защото човешкия род разви в голяма степен своето чувство за принадлежност към материалния свят. Сега ще трябва да се преосмисли всичко, което създава фундаменталната плоскост,  върху която са стъпили хората. Преди всичко ще трябва да се преразгледа теорията за произхода на човешкия род и изключително ясно и принципно да се обясни на хората защо, с каква цел те живеят на Земята. По същество това е истинска революция за човешкото съзнание. Но това е основополагаща истина, от която нататък ще може да се гради духовния живот.
Основната причина, която обяснява създаването на живот, тук на Земята е: зараждане, живот и развитие на живо, устойчиво работещо съзнание. Това Сме го казвали и в други теми, но тук е необходимо още веднъж, ясно и конкретно да се потвърди: смисълът на живота на човешкия род е  зараждане и развитие на устойчиво работещо съзнание. До сега е постигнато много в тази насока. Човешкото съзнание има своята духовна същност и биологична основа. По отношение на духовната  същност трябва да се различават три основни нива.
І ниво     ­- самосъзнание
ІІ ниво   – развитие, което трябва да се възприема като еволюционен
процес за духовно себепознание.
ІІІ ниво – самоопределение, което трябва да се разбира като желание за
Духовен живот или като отказ от него.
Самоопределение в пълния смисъл на думата може да направи само онова съзнание, което е постигнало успех в овладяването на знанията от себепознанието. Само този, който има ясна представа за своя произход, същност и предназначение може да направи истинското си и правилно самоопределение. Към самоопределение човешката личност пристъпва тогава когато е постигнала съответната степен на своето интелектуално развитие, което ще му осигури необходимите знания за възможностите, които дава духовното израстване. Това е резултат от активното и целенасочено участие в еволюционния процес. Всеки процес е низ от правила и взаимодействия. В случая трябва да знаем, че основната нишка, която свързва  правилата и взаимодействията се нарича нравственост. Когато върху основата на нравствеността  се създават всички форми на себепознанието, тогава самоопределението има високата стойност на благоразумно решение. Предимството на такова благоразумно решение се съдържа в неговата  изходната позиция.
Сега трябва да уточним, че както всяко друго нещо, което зависи от човешката воля, самоопределението съществува като мисъл, като намерение, като желание и като действие. Тук по отношение на желанието трябва да различаваме винаги неговите две форми: пасивна и активна.
Пасивната форма на желание се опира най-вече на намерението. Това означава, че човешкият ум е възприел определена мисъл като идея за своята дейност, нужен му е обаче импулс, за да я реализира. В отсъствието на този импулс всичко остава в сферата на умуването. То може да се превърне в намерение и да остане на това ниво години. Необходимият импулс за постигане на действие може да се сравни с мигновено прозрение. Това е много фин усет на човешката психика за конкретния, най.подходящ момент за начало на действието. Ако човешката психика е успяла да се включи в подходящото време, това означава, че е подсказала на ума необходимостта от действие. Тогава когато действието се покрива със замисъла, когато съответства на изконното желание за осъществяването на определена цел, можем да говорим за проява на духовната  същност на съзнанието. Това е пътят, по който Духът осъществява своята програма.* Съзнанието е средството, чрез което тя се развива, чрез което постига своето изпълнение, а изпълнението на програмата е средството, чрез което съзнанието се усъвършенства. Ето защо изходната позиция за самоопределението има изключително значение за постигане на благоразумно решение. Благоразумието като добродетел** изгражда духовната категория Мъдрост. Когато човек е направил своето самоопределение за пътя на своето духовно израстване чрез благоразумието, означава че той има обективна оценка за своите действия и ще използва справедливостта като принцип за всяко свое решение. Така неговият духовен живот ще се отличава с мъдрост и ще бъде съществена част от духовната еволюция на човечеството.
* Виж книгата „Езотерични записки”
** Виж книгата „Посланието на добродетелите”