САМОЦЕЛ

Много често се чува по адрес на един или друг човек, че работи самоцелно. Какво означава това определение?

Самоцелни са действията на ония хора, които започвайки някаква инициатива имат в ума си своето лично благоденствие, своя личен интерес. Те преследват определена изгода, която обслужва единствено само тях. От тук нататък като че ли няма какво да се каже по този въпрос. В действителност той изисква по-обширно и по – ясно уточнение, защото самоцелните изяви създават негативно отношение към съответните духовни общности или колектив, към които принадлежи самоцелно ориентираната личност.

Самоцел срещаме там, където има тясно ограничено разбиране и отношение към общественополезните инициативи. Когато се работи за създаването на една конкретна фирма, например, този, който е носител на инициативата за нейното създаване, предимно се интересува от максималното извличане на печалба. В този случай той ще изостави всичко друго, което може да облекчи условията на труда в интерес на по-малките разходи, или ще пренебрегне изискванията за екологично производство все със същата цел. Този човек ще действа не от позицията на общоприетите правила, а самоцелно ще работи за постигането на бърза печалба. Има хора, които дотолкова се увличат в тази посока, че забравят напълно своята отговорност  пред съвестта си, пред обществото и Бога. Такива хора опозоряват идеята за личната инициатива и се превръщат в алчни капиталисти. Всъщност идеята за личната инициатива е много силна форма за създаване на благоденстващо общество. Във Всемирната научно-образователна програма е предвидена конкретна работа с хората, за да се изясни същността на организацията на живота в съвременното общество.
Какво е най-необходимо да се знае? Първото и най-важно нещо е  уточнението, че в Божия промисъл, което ще рече в Идеята за еволюция на човешкото съзнание, никога не е стояла мисълта за създаване на експлоататорска класа, за каквато и да било форма на експлоатация на човешкия труд. Когато бяха  създадени различните видове трудова дейност и се разбра, че това е начина, по който хората ще осигуряват своите доходи и така ще преживяват, бяха изпратени препоръки чрез Зороастър, да работят на „общата нива” всички, да поделят спечеленото всички, да отговарят за имуществото всички. Всеки да знае, че е стопанин на „общата нива” точно толкова, колкото и другия, и така да работи и се грижи за нея че да допринася  за общото благо. Грижа на всеки да бъде  вниманието към другия и всяка работа да бъде извършвана със съзнанието за добруването на всички. Ето този замисъл беше пренебрегнат, идеята изкористена и резултата е повече от печален. Сега хората се делят на бедни и богати. Има стремеж за  създаване на някаква средна класа и това донякъде е реализирано в по-развитите държави, но и там хората са зависими от заробващите кредити. В крайна сметка се стигна до там, че хората работят, за да имат храна и се хранят, за да могат да работят. Встрани от напрегнатия трудов делник остават каквито и да било духовни стремежи. Сега най-важното в организацията на обществото е да се създадат такива условия на труд на базата вече на постигнатото материално-техническо обезпечаване, които ще позволят на хората да осъзнаят собствената си духовна същност и да могат да помислят за живота на своята душа, не само и единствено за своята прехрана. В този смисъл промяната на обществено-политическия модел на живота  е просто наложителен. Това, което сега се нарича демокрация изобщо не отговаря на крайно належащите нужди за очовечаване на повсеместните стремежи за големи и бързи печалби. Явно е, че апетита идва с яденето и по този начин вече богатите хора се стремят да стават още по-богати, но този стремеж обслужва единствено тях и ощетява всички други, които са просто „работна ръка”. В този порядък от мисли трябва да бъде посочен като много жалък резултат рухналия експеримент със страните от социалистическия лагер. Беше провалена голямата идея за общото благо. Комунистическия строй изобщо не можа да просъществува според предвидения замисъл. Всичко беше изкористено до неузнаваемост от група хора, както и сега се постъпва с демокрацията. Това, което тогава беше предложено на човечество не се състоя поради една единствена причина – липсваше нравствената основа. Не бяха изградени моралните устои, за да може да потръгне и се реализира новия живот. Бога беше забравен, а идеите на Християнската етика бяха употребени като частично нагодени към интересите на тези, които превърнаха комунистическия строй в някаква командно-административна неразбория.
Всичко в казаното до тук няма нищо общо с каквито и да било политически интереси. Целта е да се подтикне човешката мисъл към самовглъбяване и анализ на така организирания живот. Задълбоченото преосмисляне на начина на живот, който има сега човечеството е крайно необходимо вече, за да бъде спасена планетата, за да бъде спасен изобщо човешкия живот и да се даде път на изначалния Божи промисъл за живот чрез любов.