ВСЕМИРНАТА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА И НИЕ

Всемирната научно-образователна програма е средството чрез, което работят с нас, земните хора, Висшите учители от йерархията на Бялото братство. Това е организирана система за духовна работа с  населението на Земята. Инициатор, организатор и изпълнител на тази повсеместна дейност е Школата на Христос. Учителите от тази Школа имат конкретни задачи, които ги свързват с хората от всички кътчета на нашата планета. През последните години, кръгът на сътрудниците за тази дейност видимо се разширява. Целта е все повече хора да навлязат в редиците на обучаваните, за да може да се осъществи необходимата промяна в светоусещането на земните хора. Крайната цел, обаче е свързана с толкова необходимата промяна в човешкото съзнание, която ще сложи основата на новия етап от развитието на човечеството. С така търсената промяна трябва да се постигне изграждането на новата духовна среда, която ще стане залог за следващия етап от еволюцията на човешкия род. Никой не трябва да се заблуждава, че шестата раса ще дойде изведнъж, като едно цяло формирование, за новия живот на Земята. Създаването на шестата раса е дълъг и сложен процес, за чието осъществяване ние, земните хора, трябва да бъдем всеотдайни работници. От нас се изисква с помощта на Висшите учители, да изградим здрава и нравствено-чиста система за просвещение на човечеството. Три са основните точки, които определят  същността на това просвещение и на тях е подчинена цялата дейност на Всемирната научно-образователна програма. Първата точка е свързана с изясняване  произхода на живота на планетата. Втората е жизненоважна по отношение на осъзнаването на смисъла и конкретното предназначение на човешкия живот. Третата също толкова важна точка засяга планетата Земя като геостратегическо и геополитическо средище за живот на хората. Сами разбирате, че за всяка от тези точки може да се изпишат тонове хартия и в крайна сметка нищо да не е ясно. Но Учителите от Школата на Христос твърдят, че истината макар и в щрихи, е достъпно обяснима.
Да се спрем най-напред на проблема за произхода на живота на планетата. Съвременната наука има вече конкретни догадки, но нито физиката, нито биологията, нито който и да е друг клон от науката не е докоснал същината на този проблем. Радостното, което задължително трябва да се отбележи е, че учените занимаващи се с квантова физика вече изказват и конкретни заключения, с които признават съществуването на Свръхразум във връзка със съществуването на Тънкият Свят, фините човешки тела, Душата Духът, физическата основа на съзнанието и мисълта.             Първопричината за произхода на живота, трябва да се търси във Великия Замисъл за Сътворението. Тук е необходимо веднага да се обясни, че не става въпрос просто за една, макар и велика мисъл или идея. Когато се говори за Великия Замисъл, трябва да се знае, че става въпрос за създаването на изключително сложните условия, необходими за възникването на живот. Замисъла включва в себе си построяването и създаването на цялата система от взаимодействия в космическото пространство.
Всичко, което се ражда за живот и всичко, което създава живот е резултат от безграничното взаимоотдаване на структурните елементи на Сътворението, т.е. всяка частица съдържа в себе си информацията за своето предназначение и в резултат на това влизат в действие силите на привличане или отблъскване. В този смисъл говорим за саморегулиращите се правила на Сътворението. Науката познава функцията на тези сили, но с малки изключения, не може да ги приеме като резултат от добре организиран Замисъл за творческа активност. Ето тук, дори преди самото начало, на зараждащия се в тази Вселена живот, стои Идеята на Великото Съзнание, на Абсолюта. Тя се разгръща в определена последователност и за всеки непреднамерено разсъждаващ ум, доказва своята творческа същност. За реализацията на тази Идея се грижи цяла йерархия от Светли същества, които имат своя върховен ръководител – Бога на Познанието. Той има различни наименования: Творец, Създател, Йехова. Но както и да го наричаме, това е Силата на познанието, или казано по-конкретно, внедреното в съвършената структура на Познанието, желание на Свръхразума, на Абсолюта   да създава живот. Така се изявява Неговата Любов, която живее чрез Бога на Познанието – Този, Който овеществява Идеята на Абсолюта, т.е. Този, Който създава всичко, което виждаме, чувстваме и усещаме, всичко до което се докосваме.
Сътворението не е случайност или нечие хрумване. То е творчески процес възникнал, развил се и развиващ се като  Уникален Път за Себепознание и незаменимо средство за    самоусъвършенстване. Сътворението е еманация на Великото Съзнание и негова най-пряка Себеизява. Така Създателят опознава Себе си, изгражда Себе си и създава живот.  Приемаме го като Бог Абсолюта. Всичко създадено е следствие от Великата Идея за живот. Тя идва от Замисъла на Абсолюта  и получава своя овещствен вид като енергия на светлината. Светлинната енергия стои в основата на всичко видимо и невидимо. Тя самата е живот и средство за живот, защото в нея е въплътена енергийно-информационната същност на Великия Замисъл. Различните нюанси на Неговото изпълнение включват многообразието на Природата и човешкия род. Ето тук  трябва да търсим истината за произхода на живота. Съвременните хора  би трябвало да възприемат своето съществуване и изобщо живота на Земята като част от Великата Идея за Сътворение. Всички ние сме градивни частици на Системата за живот. Този живот има едно основно предназначение : да създаде в условията на физическия свят живо работещо съзнание. Бог – Абсолюта е вложил в първообраза на човешката духовна същност всички необходими елементи за нейното развитие в условията на  по-грубия материален свят. Елементите са онези качества в характера на всеки, с които той се ражда на този свят. Те са вложени в духовната ни същност, така както програмните продукти в една компютърна програма. Човешкият ум трябва да ги открие и да ги използва за създаването на съзнание. Ето защо психолозите говорят за себепознание. И тук вече  навлизаме в приоритета на втората точка от плана за Просвещение според Всемирната научно-образователна програма. Това е осъзнаването на смисъла и конкретното предназначение на човешкия живот. Ние идваме за живот в този свят и трябва да опознаем духовната си същност, за да изградим съзнание –  устойчиво работещо, благородно съзнание. Затова когато някой казва че човекът е създаден по образ и подобие Божие, трябва да знае, че човекът е създаден, за да бъде Творец. В основата на всяко действие трябва да стои активното творческо начало. Стойността на отработеното съзнание е толкова по-съществена, колкото повече това съзнание има творчески способности и умее да ги изяви. Съзнанието е единственото нетленно нещо, което остава след нас и продължава своя живот. То става частица от единното информационно поле на Вселената. От тук и изключителната ни отговорност не само с какво съзнание живеем, но и с какво съзнание си отиваме от този свят. Съзнанието съхранява опитностите и чрез тях израства за всеки следващ живот. Опитностите са нектара, който ние хората преминавайки през трудностите на физически свят, съумяваме да съберем и в рамките на един човешки живот да ги облагородим, за да станат част от нашето съзнание. И сега вече е дошло времето когато Висшите учители от всички духовни учения настойчиво ни говорят, че трябва да променим съзнанието си. В многобройните си послания изпращани чрез различни хора от целия свят, те говорят за голямата необходимост от издигане нивото на човешкото съзнание до нивата на нова духовна култура, дори до нивата на ангелската йерархия. Защо се изисква това от нас? Защото ние не изпълнихме основната заръка на нашия Създател, останахме встрани от основния божествен промисъл. Човешкото съзнание все още е на много ниско ниво от своето развитие. То е твърде далеч от идеята за благородно творческо съзнание. Човешкият род се дели на наши и ваши, воюва грубо демонстрирайки етническа нетолерантност, шири се религиозната нетърпимост и безцеремонно се унищожава природата. И сега вече можем да преминем към третата основна точка от Всемирната научно-образователна програма: това е геостратегическата и геополитичската среда, в която живеем –  абсолютното неоспоримо доказателство за качеството на  достигнатото от човешкия род ниво на съзнание.
Не е нужно специално да се съсредоточаваме, за да стигнем до заключението, че сегашните международни и междуетнически отношения са под нивото на каквато и да било култура на човешките взаимоотношения. И това е факт, който се налага от само себе си. Защото навсякъде, по цялата планета хората са настръхнали един срещу друг. Всичко, което създава напрежение и провокира локалните военни конфликти се дължи на прекомерното желание на определена група хора да  трупат богатства и да владеят света. Това са хора с образование и твърде много знания, но на тях им липсва основното – те нямат нравственост. От тук нататък всичко се изкривява и получава уродливата форма на псевдодемокрацията. Резултатите са повече от трагични – светът е заплашен от самоунищожение. И тук възниква най-сериозният, най-тежкият въпрос: защо и с какво право  човекът унищожава това, което не е създал? Той се ражда на тази планета, идва за живот и заварва едни чудесни условия: земя, кристално чист въздух, светло и просторно небе, бистра, живототворяща вода и благословената даряваща живот светлина. Всичко това вече е сериозно увредено. Земята прилича на проядена от молци дреха, заради безразборното ровене навсякъде, за да бъдат използвани „природните богатства”. Нещо повече – те определят геостратегическата позиция на съответната държава. Наличието или отсъствието на петрол, например,  диктува икономическите интереси, а те пък определят мирното съжителство. Пълна безпринципност цари и в политическия живот. Със същото настървение човекът работи и за собственото си духовно разграждане. Деструкцията на духовната форма на съзнание започна преди нейното окончателно доизграждане. Крехките резултати от изпълнението на Божествения промисъл за създаване на живо работещо съзнание са в абсолютен застой. Няма цялостно развитие. Единично и на групи се правят опити за създаване на духовен живот, но той се изявява по-скоро под формата на различни учения, които клонят повече към разкриване и усвояване на паранормални умения и способности отколкото да се потърси връзка с чистата нравствена основа на новата духовна култура. Цени се преди всичко сензационното и това, което може да се използва за създаване на бизнес и печалба. Това ниво на съзнание има повсеместен характер и то определя съвременната геополитическа среда. Затова Висшите Учители с тревога гледат на този проблем и са го включили като основна точка във Всемирната научно-образователна програма. Така сложилите се обстоятелства доказват отсъствието на нравственост – основната причина поради, която човекът не използва морално-етичните норми. Той живее безнравствено и не може да бъде разумен участник в живота на планетата. Но тук е крайно необходимо да се направи едно съществено важно уточнение: не е правилно да се каже, че човекът няма нравствена основа, защото истина е, че човекът не познава своята нравствена основа, той живее без знанията за нея и така създава ново различно от необходимото за правилен живот поведение. От човешките взаимоотношения отсъстват такива необходими качества като справедливост, човеколюбие, благородство. Това пречи на човечеството да осъзнае коя е причината за етническото многообразие на планетата. Нека си отговорим на въпроса: има ли държава изградена на чисто етнически принцип? Навсякъде по земята хората са принудени да живеят заедно. И никой не иска да проумее коя е истинската причина! А тя, както всяка велика истина е много проста – хората трябва да се научат да живеят в мир помежду си. Те не трябва да гледат един на друг като на различния етнос или различното вероизповедание, а  да приемат истината за своята духовна същност. В нея, в духовната същност, е вградена ценностната система на всеки човек. Нейният градивен материал са качествата, които приемаме под общото наименование добродетели. Те са средството, което формира и може да създаде необходимата духовна култура. Трябва, обаче да ги опознаем, затова себепознанието трябва да бъде основна част от учебника по психология, който се изучава в средните училища. В много по-достъпна форма е възможно да се работи за себепознанието и в по-ранна училищна възраст, стига обаче да има подготвени учители за тази материя. Себепознанието трябва да бъде непрекъснат процес за изучаване на собствения интелектуален потенциал и сега ще обясним защо се налага това. Когато човек изучава собствения си интелектуален потенциал, той изучава онези качества, които Създателя е вложил в него. Защо се налага да изучаваме себе си? Защото това е изходната позиция, от която градим своето светоусещане. В зависимост от това как и доколко сме възприели и опознали себе си, ще можем да възприемем и опознаем света. Един човек, който не обича себе си,  който не познава себе си,  не може да бъде полезен и на света.  Тук трябва да знаем, че Умът е средството чрез, което човекът се приобщава към себе си и към средата от физическия свят. Умът има своята божествена основа, но той се развива и усъвършенства във физическия свят. Неговата уникалност, божествената му същност можем да открием в способността му да възприема и анализира всичко, до което се докосва. Твореца е вложил тази способност у него, за да може умът възприемайки и анализирайки нещата от живота да събира знания. Чрез знанията, той се усъвършенства и се превръща в градивен елемент на съзнанието.