СЪЩНОСТ, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА УЧЕНИЕТО ЗА НОВОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ

Формула – напътствие: Живей ЧРЕЗ любов!
СЪЩНОСТ
Учението за новото светоусещане  е концентрирано, логически построено знание, което има конкретна цел и ясно изразена същност.
В основата на Учението за новото светоусещане стои интегралния принцип за създаване на цялостен, завършен модел на познанието за добродетелите. Интегралният принцип работи чрез активното участие на изискването за кохерентност* в усвояване на знанията, които са предмет на Учението за новото светоусещане. С кохерентния си подход този принцип постига пълнокръвност и съзвучие. Пълнокръвност по отношение на взаимното допълване на информацията, която изгражда определено понятие, и съзвучие във всеки от нюансите, които създават многопластовото му знание и определят неговото богатство. Завършеността и приоритетната значимост на Учението за новото светоусещане се формират върху основата на благородното знание, което е въплътено в добродетелите. Те не бива да се разглеждат като напълно самостоятелни и независещи една от друга думи. Добродетелите трябва да се възприемат като понятия и да се изучават като структуроопределящи елементи на семантичната стойност, която инициира силата на Нравствения закон. Чрез него знанието се превръща в принцип, определя начина на живот. Нравствения закон има свръхприроден и свръхсоциален характер и присъства като неписано правило във всяко човешко съзнание. Без него човешкото съзнание не би познавало съвестта и отговорността.
7 кратки правила изразяват истинската същност на Учението за новото светоусещане.
1. Живей като цветята!
Да живееш като цветята означава да  си в хармония с природата и да създаваш красота.
2. Работи като пчелите!
Това  напътствие означава чрез трудолюбие да осъществяваш всяка своя идея. Действията ти  да бъдат ползотворни и безкористни.
3.Учи се от мъдростта на Природата!
Това означава да благоговееш пред мъдростта на Сътворението, да се учиш на наблюдателност, съобразителност и разумност.
4. Поддържай ума и сърцето си чисти! Чисти да са и тялото, дрехите и домът ти!
Това изискване е свързано с напътствието всеки човек да живее със светли мисли и желания и нищо от действията му да не е зловредно. Ако тялото, дрехите и домът ти не са чисти, значи ти не си дорасъл до необходимото съзнание за живот в духовния свят. Ако има ред в главата ти, ще има ред и в дома ти.
5. Уважавай себе си!
Уважението към себе си е първата стъпка към себепознанието и усъвършенстването.
6. Не забравяй другите! Въздухът, слънцето, водата и земята са колкото твои, толкова и на всички останали!
7. Обичай Живота!
Този, който обича живота,  се изявява чрез силата и творческата активност на разумното и благородно начало. Такъв човек най-леко постига съвършенството  да живее чрез любов.

ЦЕЛ
Осъзнаване на добродетелите като вродена потенция, чрез която човекът се развива и усъвършенства. Усвояване на благородното знание въплътено в добродетелите като средството, чрез което може да се осъществи нереализираната идея на Великото Съзнание за живот ЧРЕЗ любов.
Добродетелите са група качества, с които си служи Божествения свят. Чрез тях Висшите същества от йерархията на Светлината работят за еволюцията на човешкото съзнание. Човек се ражда с тези качества. Те са вложени в първообраза на неговата душа още при Сътворението. Когато си изяснява смисъла на думите – добродетели, човекът постига вътрешно разбиране за нещата от живота и така той може правилно да ги използва. Ако човек се постарае да постигне пълноценно съжителство  на тези качества в душата си, той ще приложи в своя живот правилата от Правилника на Природата. Добродетелите са елемент на най-висшите и чисти енергии на финия свят. Затова те работят на квантово ниво. На физическо ниво те са представени като качества на характера, за да могат да  бъдат използвани целесъобразно за духовното усъвършенстване на човешката личност.

ЗАДАЧИ *
1. Опознаване на интуитивния подход за работа с добродетелите.
Всеки човек по свой си начин е усещал силата на своята интуиция. Всеки знае, че това е вътрешното усещане, което му подсказва как трябва да постъпва, но не всеки е убеден в неговата правота. Всъщност говорим за силата на онова знание, което се е съхранило във времето и служи за отправна точка в развитието на всеки човек. Вътрешното усещане не трябва да се бърка с вътрешния глас. То се проявява като опитност, като знаене, което подсказва  човешките възможности. Добродетелите пряко се изявяват чрез интуицията, но човек може да възприеме това, ако има необходимото разбиране.
2. Придобиване на умения за работа с добродетелите на фино енергийно ниво.
Тук най-пряко се изявява изискването за кохерентност, иначе ни би могло да се говори за интегрален принцип в усвояването на въплътените в добродетелите знания.  Неговото влияние има най-голяма стойност за синхронизиране на енергийните потоци на мозъка и сърцето, което ще рече за  създаване на хармония между мисли и чувства. Последователната работа с добродетелите създава необходимите условия за хармонична връзка между ума и сърцето.
* кохерентност – взаимна свързаност, съгласуваност.
** Двете задачи са разработени като конкретни теми, които ще бъдат включени в  предстояща книга.