СЛЕД ФИЛМА  НА  btv „ВЕЛИКАТА ЕРЕС”

Когато богомилите започнали своя организиран живот се създало първото духовно общество в България.
По какво се е отличавала тяхната организация?
Те имали своя идея – спасението на човека от царството на мрака.
Имали добре построена теория за осъществяването на тази идея  – просвещение.
Имали и конкретни напътствия върху чиято основа създали своята теория – знанието  „свалено” за тях чрез Боян Мага.
Знанието, така както те са го приели, означавало за тях връзка на човешкия Ум с Висшия разум, като  тази връзка те откривали във възможността да се общува пряко с  Божия Дух. Те не само вярвали, но използвали тази възможност като средство за обучение. Те умеели да употребяват силната концентрация и така постигали състояние на пълно пречистване на мисълта, състояние на благоговение пред силата на Духа.
Тези от тях, които имали истинска убеденост в правотата на своите възгледи са били твърди привърженици на идеята за хармония с Природата. Нея, Природата, те приемали като първото и последно доказателство за съществуването на Бога. Те са били изключително убедени в необходимостта човекът да изучава природните закони и така да постига хармония с Природата. Просвещението за тях е задължителното условие за спасяването на човека, защото безпросветния е роб на невежеството.
Защо се твърди, че богомилите са обяснявали сътворението на света като дело на Сатанаил?
Първо трябва да се отбележи, че те поставят Сатанаил твърде високо в йерархията. Те го представят като пръв помощник на Бога. Но защо Той – Бог, който може да владее света и да постави всяко нещо на мястото му е допуснал Сатанаил да създава зло? А за какво зло става въпрос?
Според теорията на богомилите злото се проявява чрез лукавството, чрез лицемерието и изкривената представа за Бога  и света като Негово творение. Факта, че те отричат иконите, литургиите и различните тайнства, само доказва, че богомилите искат да спасят истинската вяра, като премахнат всичко, което обременява човешката мисъл с многословие. Многословието е  лоша проява на човешкия ум, а в случая се използва словото  за опорочаване светлата сила на Божията любов. Всичко в литургиите и тайнствата е изпълнено с много думи, които внушават на човека, че той е рожба на греха, че живее като грешник, защото неговите родители са допуснали греха още в началото на Сътворението Това, на което Църквата учи и е послужило като основа на богослужебните книги е живот за изкупуване на греха –  на човека се внушава, че се е родил грешен и основната цел на неговия живот трябва да бъде изкупуването на греха. Като грешник той не може да живее с радост, защото над него тегне прокобата на вечния грях. Така на човека се отнема самочувствието, достойнството и най-важното – творческата инициатива.
И ето тук идва на „помощ”  Сатанаил. – образ създаден, за да внушава на човечеството чувството на грях и поквареност. Целта е човекът да приеме себе си като покварен и грешник, да приеме това внушение като истината за своето естествено състояние.  Така той може да бъде наказван, контролиран  и управляван значително по-лесно. Тогава кой има интерес от появата на Сатанаил?  И как така всичко в този свят може да се променя, а единствено неизменна остава силата на първородния грях. Всъщност за какъв грях става въпрос? Не е ли това изпреварващото желание на човешкия ум за придобиване на знания, преди още да е укрепнало съзнанието? Може ли този, който не умее да стъпва правилно, да има уверена походка? Ето затова става въпрос.
За да бъде запазена свободната воля на човека се е получило разминаване  между две основни направления в човешката еволюция: просветеност и нравственост. За сега не е усвоено нито едното, нито другото. Човекът сега е знаещ, но не е просветен. Къде е разликата? Тя е във формата на проявлението. Знанието е сила и то се проявява точно като сила. Силата, която може да промени живота, но за съжаление не и съзнанието. И това е така, защото съзнанието, за да може да изпълни истинското си предназначение – да твори с любов, трябва да има нравствена основа. Сега то се проявява само като резултат от познанието, като резултат от  живия опит. Липсва себепознанието и така се губи изначалната връзка с човешката духовна същност.
Човечеството вече премина през периода на знанието. Сега трябва да навлезе в периода на просвещението. Просвещението е свързано най-пряко със съзнанието. То се гради върху основата на познанието (живия опит) и желанието за добротворчество. Водещата роля е на желанието за добротворчество. То ще определи подхода в усвояването и използването на знанията. Така човекът ще може да опознае истинското знание, което е резултат от съществуващите от и чрез Сътворението Космични закони. Те са духовни закони и изискват от човека грамотност, за да може да усвои знанието, което могат да му дадат. Грамотността е необходима на човека, за да може той да чете с азбуката на Природата. Когато се научи да чете с азбуката на Природата, човекът ще бъде просветен. Просветеният човек приема нравствеността като необходимост за своето развитие. Той я търси в душата си, а я усъвършенства чрез ума в съзнанието си. По този начин знанието променя своята същност и от комерсиално се превръща в благородно знание. Така човешкото съзнание се променя и постига нивото, което е необходимо за целите на Сътворението.
Затова сега всичко в света ври и клокочи, защото изтича един съществен период от човешката еволюция. Човечеството създаде условия за живот, които няма как да бъдат поддържани повече. Те се доказаха като неподходящи дотолкова, че вече започнаха да увреждат планетата и човека.. Сега ще трябва пропуснатото да бъде осъществено. Оказа се, че не е възможно, както му се искаше на човешкият ум, да скочи от второто на петото стъпало от стълбата на човешката еволюция. За съжаление, той все още е на второто стъпало и ще трябва да се научи да чете във Великата книга на Природата, за да изпълни заръката на своя създател – да се научи да живее чрез любов.