ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМЖНОСТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД

Когато се говори за новия световен ред, трябва да се знае, че за него работят както хората, така и Съществата от Висшата йерархия на Светлината, т.е. Съществата създадени с едничката цел, да работят за изпълнението на Божия промисъл, на Идеята за създаване на благороден живот в условията на физическия свят.
Нека да си отговорим най-напред на въпроса какво означава благороден живот. Това е понятие, което изглежда много познато, и в същото време съдържа в себе си неусвоения, изключителен потенциал, по отношение на развитието и усъвършенстването на човешкото общество.
Три са основните форми, които определят понятието „Благороден живот”.
Първата е свързана с желанието на човешкото същество да живее като творческа личност. От тук произлизат твърде много изисквания, които те единствено, могат да допринесат за формирането и реализирането на човека като творческа личност. За да живее човек като творческа личност, той трябва да подхожда към всяка своя дейност със желанието да я реализира по най-съвършения начин. Разбира се до  съвършенството се стига много  трудно, но нали точно стремежа към него, определя смисъла и съдържанието на творческата изява. Когато човек се стреми да изпълнява всяка своя дейност по най-съвършения за него начин, той тръгвайки от несръчното изпълнение, благодарение на своето желание и воля, ще достигне високите нива на качественото изпълнение. От тук нататък ще може да търси съвършенството. То може да се постигне, ако човек изпълнява своите задължения с любов. Едва когато любовта стане неотменна част от всяко човешко проявление, можем да кажем, че са налице условията за постигане на съвършенство.
Втората възможност за създаване на благороден живот се определя от качеството на културата на общуване.
Кои са сега съществуващите недостатъци определящи ниското ниво на културата на общуване?
Да вземем предвид най-напред междуличностните отношения.
Първият недостатък е неумението на хората да разговарят помежду си. Разбира се, всеки човек ще покаже такова ниво на комуникация, което е постигнал в резултат на своята лична култура. Но това е твърде общо казано. За да обясним какво имаме предвид в този случай, трябва отново да сложим на преден план желанието, което определя стремежа на отделния човек, да притежава добра лична култура. Ако е налице такова желание, ще има и резултати, защото много са пътищата, по които може да се формира културата на човешкото общуване. Задължително е обаче желанието. То ще помогне на отделната личност да събере необходимите знания, за добра култура на общуване с близки и приятели. Няколко кратки правила могат да бъдат първите и най-добри съветници в този случай:
–          когато разговаряш, гледай приветливо човека срещу тебе
–          използвай винаги кроткия, благ тон
–           не прекъсвай говорещия, а търпеливо изчакай да чуеш неговата мисъл
–           не подхождай с мнителност и съмнение, или поне не ги показвай безцеремонно, когато изслушваш другия.
–          избери внимателния,  тактичен подход да се дистанцираш от това, което не ти харесва.
Вторият недостатък е свързан с неумението ни( или нежеланието ни) да покажем уважение към своя събеседник. Освен записаното току-що, трябва да се знае, че уважението към другия човек може да бъде и е, в основата на благородния живот. Да покажеш уважението си към другия човек изисква да имаш моралната сила да бъдеш благ, толерантен и учтив, дори когато този срещу теб не го заслужава. Но точно така ти ще покажеш превъзходството на своята култура. Изброените преди малко кратки правила ще определят и формата на уважение, но ти ще знаеш, че е необходимо и още нещо. И то е любов. Трудно е да обичаш всеки и всичко, но затова пък можеш да го пожелаеш. Ако пожелаеш твоите отношения към света да бъдат изпълнени с любов, ще можеш да бъдеш учтив, благ и приветлив, дори и тогава когато сърцето ти не прелива от любов. Желанието ще формира у тебе такива добродетели като добронамереност и учтивост.
Има и още един недостатък, който се отразява неблагоприятно върху културата на общуване. Той се отнася до общуването на човека със самия себе си. За да стане по-ясно за какво говорим, ще кажем, че това е изградената или неизградена способност на Ума,  да се свързва с духовната същност на човешката личност. Способността, за която става въпрос, има функцията на медиатор, без чиято съществена роля, духовната същност ще остане напълно непозната и неизползвана. Тя няма да бъде развиваща се обогатена основа на човешката интелигентност.
Умът като медиатор се проявява в особените случаи на самовглъбяване. Това са онези състояния, които изискват от човешката душа спокойствие, от сърцето благост, а от ума уравновесеност. В такова състояния човек може да потърси тишината вътре в себе си- спокоен, благ и уравновесен, той ще може да чуе гласът на тишината вътре в себе си, а това означава, че ще може да чуе онази истина, която се проявява като изкристализиралата яснота в човешкото съзнание. В такива случаи няма противоречие, няма вълнение на чувствата, няма конфронтация вътре в съзнанието – всичко е прозрачна, чиста, кристална яснота, която прави безсмислено каквото и да било колебание, по отношение на какъвто и да е проблем.
Какво заключение можем да си направим след последните думи? Всъщност, можем да си обясним, че за да се прояви Умът като медиатор, или казано за друг случай с други думи, за да се извърши нещо определено, за да стане нещо каквото и да било,  трябва да се създадат необходимите условия. За всяко нещо,  добро или лошо, се изискват конкретни условия. Умът може да бъде посредник между човека и средата, като работи за превръщането на събраната информация в знание, може да обогати съзнанието със отработеното знание, но само ако му се предоставят за тази цел необходимите условия. Тук отново трябва да посочим желанието. То е първото и задължително условие. Истинското желание ще помогне на човешкия ум да извърши правилно и последователно своята работа, за да постигне разум; ще помогне на сърцето да събуди най-благите чувства; ще помогне на душата да укрепи волята и така всички заедно ще постигнат благоразумието. А то е една от петте добродетели, които изграждат духовната същност на човешката личност. Основа на благоразумието е нравствеността. То помага на човека  обективно да възприема света, и така той ще може да гради съзнание. Тук вече общуването на човека със самия себе си става разбираемо.  Умът със своята способност да сравнява, синтезира, анализира и обобщава информацията, може да направи най-необходимото за човешкото себепознание. Качественото използване на тези умствени способности, означава, че човек правилно е изградил основните мисловни процеси, които формират неговото съзнание. Себепознанието ще отключи възможностите за правилно общуване на човека със самия себе си, защото ще му даде необходимото знание, кой е той, откъде идва и накъде отива.
За да постигнем правилно формиране на понятието “благороден живот”,   задължително трябва да отбележим третият, изключително съществен факт – умението на човека да общува с Природата.Там се изисква преди всичко абсолютно коректното отношение към всичко, което ни заобикаля. Това е средата за живот, която ние заварваме тук, създадена по най-съвършения начин. Затова нямаме моралното право да я експлоатираме и унищожаваме. Впрочем, като унищожаваме средата за живот, ние унищожаваме и самия живот, унищожаваме себе си. По този въпрос вече сме говорили много пъти, затова сега само ще напомним, че със своята безотговорност по отношение на общуването ни с Природата, ние хората, създаваме най-тежката карма за човечеството. Тоест, със своята безотговорност към живота на Природата, ние пренебрегваме Закона за причината и следствието и го правим неумолимо жесток към нас.
Нека сега да си спомним, че думата-добродетел “благородство”, като понятие означава божественост, а свойството на тази добродетел е да подхранва връзката с Божествения свят. В такъв случай, разгледаме ли по-задълбочено смисъла и съдържанието на понятието “благороден живот”,  ще трябва да си обясним необходимостта да проявяваме вложените в нас божествени качества. Това са добродетелите. Без тях, без осъзнатото използване на знанията, които те ни дават, не бихме могли да изградим благороден живот. Другото е безплодно усилие да създаваме живот на планетата. До сега постигнатите резултати, убедително ни говорят за грубото вмешателство на човека в реализацията на Великата Идея за създаване на благороден живот. Човекът, трябва да работи като съавтор за изпълнението на тази Идея. Затова на първо място се изтъква голямата необходимост човекът да живее като творческа личност. Но творческото начало, внедрено във всяка душа, изисква благородно отношение към света, към всичко до което се докосваме. Пренебрегнатото отношение към тази необходимост, доведе човечеството до ръба на най-сериозните изпитания от неговото сътворение до сега. Всеизвестни са екологичните проблеми и опустошителната роля на бездуховния живот. И какво излиза? Сега, група хора се напъват да създадат нов световен ред. Вижда се, че без новият път човечеството ще се самоунищожи – дотам са стигнали нещата от изключителната “творческа” дейност на човека. Повече от ясно е вече, че бездуховният живот не може да даде напредък, не може да осигури стабилен възход по пътя на еволюцията – впрочем еволюция няма. Има напредък на научно-техническата мисъл, напредък на науката, която обслужва комерсиалните, чисто материални интереси на човечеството. Отсъства, и то напълно отсъства от човешкия живот, желанието за духовен напредък, за създаване на качествено нова духовна култура. Отсъствието на това желание, ограничава възможностите на Съществата от Висшата йерархия на Светлината да помогнат на човечеството за неговото духовно израстване. Така, с новият световен ред ще се установи и уродливата форма на негова себичност. Себичност, според замисъла за неговата същност – егоистично изградена форма на живот за определена група хора. И тук е голямото противоречие между Великата Идея за благороден живот в условията на физическия свят (Идея принадлежаща на Светлите сили),  и замисъла на егоцентричния човешки Ум за “нов” световен ред.
Настоящата тема има за цел да подскаже колко куха е идеята за еднополюсния модел за организация на човешкото общество, колко много тя е лишена от възможността да постигне успех, преди да е подготвено човешкото съзнание за новия живот. Единици са тези, които разбират за какво става въпрос! Видя се достатъчно ясно от досегашното ниво на човешкото развитие, че не е възможно да вървиш в правия път, ако дърпаш колата само от едната страна! Трябва успоредно с развитието на техническата мисъл да върви нравствената подготовка. Без нравственост не е възможно да настъпи съществена промяна, и то така, че в нейната основа да бъде вградена благородната сила на новия живот. Живот чрез любов; любовта като начин на живот. Но това изисква изключително активна индивидуална работа на всеки човек, за да се стигне до просветленото колективно съзнание. Затова Ние казваме: ето, това са човешките възможности – себепознание, качествено нова култура на общуването и събуждане на творческото начало. Пътят е отворен. Трябва само човекът да поиска да върви точно по този път. Защото, видя се, че има и други, но накъде водят те?!