С ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА

Има много пътища, които водят до крайната цел – духовното усъвършенстване. Те са създадени като възможност за себепознание, а също и за изучаване и опознаване на света.. Всеки човек има различна потребност от знания и различни възможности за тяхното усвояване. Това създава и конкретната специфичност за изграждането и интегрирането на човешкото съзнание в условията на физическия свят. Целта на тази кратка тема е да се представи основната схема, която създава магистралната  пътека за духовно развитие.

Първата необходимост за формиране на  отношение към проблемите на духовното развитие е запознаване с основополагащите принципи на духовността. Това означава човешката личност да се запознае с такива понятия като нравственост, благородство, етика, морал, нравствена свобода, Божествена любов. Когато се запознае с тях, човешкият ум би трябвало да прецени, интересували се той от тези понятия и иска ли да ги опознае. Тогава вече ще последва втория етап от формиране на отношението към духовното развитие – опознаване на смисъла и съдържанието на тези понятия.  Ако отговорът е “да”, това ще означава, че се е породило желание за духовно развитие. Желанието представлява основополагащ фактор за изграждане на трайно отношение към духовния живот. Желанието за духовен живот, ще стане причина за себепознание и опознаване тайните на света. Тук не става въпрос за определено любопитство, което би запълнило някои празнини в човешкият живот и би създало илюзията за духовен живот.  Тайните на света са свързани със Сътворението, което ще рече с началото и развитието на живота въобще. “В началото бе словото” записа Йоан Богослов, а какво е имал предвид или какво е знаел той, за да запише тези думи?  Когато трябва да отговорим на този въпрос е необходимо да знаем, че ние даваме отговор на втората част от въпроса, т.е. ролята на Словото за Сътворението. Човешкият ум не е в състояние да обясни коренната причина за Сътворението, това не е и нужно на този етап. По важното е да осмисли задълбочено и в конкретни детайли ролята на Словото. Точно тази роля създава условията за напредък.

Когато говорим за Словото, трябва да си даваме сметка за всички аспекти от неговото създаване. Преди всичко трябва да сме наясно, че в това понятие, в конкретния случай включваме всички умения и способности на човешката психика, които работят за създаване на Словото и за неговото правилно използване.  Да създадеш Слово, ще рече да създадеш думи, които са свързани помежду си в определен логичен порядък и представят завършена градивна мисъл. Думите от обикновената човешка комуникация, която обслужва обикновените делнични потребности са просто език на ежедневието. Те имат чисто потребителски характер и улесняват елементарните човешки дейности на бита.

В Словото е въплътена дълбоко съкровената мисъл, с която работи съзнанието, за да постигне развитие. Съзнанието постига развитие, когато усвояването на дадено знание му помогне да разшири обхвата на своите познания. Съвкупността от знание и познание изгражда силата на съзнанието. Силата на съзнанието изисква условия, за да може да бъде действаща, а не потенциална сила. Когато тя остане неупотребена – затворена в сферата на потенциалните възможности, се стига до катаклизми чрез, които човешката психика започва да страда, да се руши.

Силата на съзнанието се изявява чрез творческия принцип. Тогава когато човешкият ум приеме творческият принцип като основополагащ фактор  за житейската деятелност, значи съзнанието е постигнало нов, по-висш етап от своето развитие. Тогава вече говорим за духовно развитие.

Как, след този кратък преглед за ролята на Словото можем да представим схемата, която изгражда основния, магистралния път за духовно развитие. Той би могъл да бъде както първообраз, така и изходна позиция за самостоятелно развитие.

Да си представим, че рисуваме дърво. Неговите корени здраво са впити в земята. Нека сега да разгърнем малко повече въображението си и да си представим, че жизнения сок, който тече в корените на дървото се нарича желание за пълноценен живот – нашето желание за пълноценен живот. Затова ще използваме тревисто зеления цвят. Нашето дърво е необикновено и ние го създаваме с помощта на всички ония качества, които могат да формират в крайна сметка активна жизнена позиция. Това от своя страна означава, че ние сме използвали своята  дълбоко съкровена мисъл за духовно развитие и сме сътворили Слово, с чиято помощ ще изразим своето желание. Затова когато рисуваме стъблото ще изпишем буквите една над друга и ще запишем думите “Лична позиция”. Тях ще оцветим в маслено зелено. Факта, че имаме лична позиция, показва, че нашето желание за пълноценен живот не е преходно – то вече ни подтиква към действие. И ето го първото клонче. То се появява в дясно. Това е знанието. Ще го оцветим в жълто. Неговото появяване показва, че желанието за пълноценен живот е било толкова силно, че ни е вдъхнало смелост. Ние сме изградили личната си позиция и сме посегнали към знанието. То ни е необходимо, за да затвърдим личната си позиция и да я развием в желаната от нас посока.  Затова от лявата страна на стеблото се подава следващото клонче. То се нарича увереност. Ще го нарисуваме ( ще изпишем буквите ) със светлосин цвят. То идва за живот след като е усвоено знанието. Усвоеното знание дава увереност, но това не е достатъчно. За да се прояви силата на съзнанието е нужно действие.  Така увереността преминава в решителност.  Вече имаме трето клонче. То е над жълтото клонче, от дясната страна на стеблото и го рисуваме в тъмно-синьо. Решителността показва, че знанието, благодарение на увереността вече създава ново самочувствие и ние сме способни да вземем решение. Тогава от стеблото се показва следващото клонче. То се нарича активен живот. Ще го запишем от лявата страна в розово. Неговата поява показва, че в резултат на придобитите знания, се е засилила нашата увереност, ние сме проявили решителност, тя е доказала нашето ново самочувствие и ние вече сме активни участници  в живота. Вземете сега тъмночервения цвят и запишете  над “дървото” в полугръг “градивно самочувствие”. Изпишете същия полукръг и с останалите цветове, които използвахме до тук. Това е резултата, който трябва да получим.  Това е короната на нашето”дърво” – градивното самочувствие. То създава всички необходими условия, за да се изяви пълноценно нашата духовна същност.

“В началото бе словото” – в началото е била и трябва да бъде съдържателната, мъдра мисъл, за да има живот. Когато мисълта е съдържателна, тя ще включва в себе си осоновополагащите принципи на духовността. Тръгнем ли от желанието за пълноценен живот и преминем през знанието, увереността и решителността, ще стигнем до активния живот облагородени. Съдържателната мисъл предполага мъдро знание, а активния живот предполага живот чрез любов. Това предположение идва от способността на любовта да импулсира и да зарежда с активна творческа енергия всяко начинание. В крайна сметка ще постигнем градивното самочувствие – самочувствието на творчески личности и това ще предаде смисъла и съдържанието на нашия живот.

Ето, това е схемата за създаване на основния магистрален път за духовно развитие. Разбира се като всеки основен път той има много разклонения. Записахме малко по-горе, че съвкупността от знание и познание изгражда силата на съзнанието. За да бъде действаща тази сила, трябва в голяма степен да се включи живя опит, т.е. познанието. Затова Създателя, в своята мъдрост, ни е дал и разклоненията на този главен път, за да можем да израснем закалени в трудностите и помъдрели след страданията.