ЗА ЕНЕРГИЯТА ЛЮБОВ

Животът за един човек на физически план започва от мига на неговото зачатие. Това е несъзнателния живот и той продължава до шестата – седмата година от реалния живот. Следващите години са време на съзнателно събиране и обработване на информация, която зависи основно от средата, в която живее човекът.

Кога в тези години идва любовта? През това време човекът осъзнава, че обича майка си, баща си, братята или сестрите си. Може да обича своето коте или куче, папагалчето си и т.н. Но това не е любов. Любовта идва в мига, в който човек срещне сродна душа и тя се изразява в неудържимо привличане към другия, толкова силно, че човекът е в състояние да пренебрегва всичко останало заради тази любов. Тя има магнетична сила. Точно тук е връзката й със сърцето. Сърцето е орган способен да излъчва магнетизъм. Знаете, че в човешкия организъм има електричество, но има и магнетизъм. Магнетичната енергия има различна структура от тази на електрическата енергия. И свойствата й са различни. Но двете енергии имат необходимост една от друга и те взаимно се търсят и взаимно си помагат. В случая като говорим за любовта трябва да сме наясно, че имаме предвид способността на магнетичната сила да привлича. Тя се проявява толкова повече колкото електричеството в  съответния организъм е по-активно. Тези особености на двата вида енергии могат и трябва да се обсъждат от физиците. Нас в случая ни интересува човешкият организъм и това, което до тук казахме  се отнася само и конкретно за него.

Човешкото сърце е замислено като двигател. То движи кръвта и чрез нея енергията в организма. Сега след ако знаем това трябва да си зададем въпроса: само сърцето ли е двигател за организма?  Разбира се, че не. Кои са другите двигатели? Те са още два: мисълта и чувството. Мисълта има изключителната способност на фино енергийно ниво да работи за активизирането на химичните процеси в човешкият организъм. Чрез нея се проявява и всичко, което се нарича биофизика. Но при едно условие: ако тя е наситена с чувство. Мисълта, която е свързана с ежедневните, рутинни действия не носи определено чувство и такава мисъл няма влияние върху човешкият организъм. Тук, обаче има един много тънък момент, който е свързан с разположението на организма, което може да се изразява в някакъв вид настроение. Тогава, когато това разположение е добро, на човек му е приятно да извършва нормалните си ежедневни задължения и тогава всичко върви без проблеми. Голяма част, обаче от човешките задължения са свързани с грешки и неприятности. Те оставят своя отпечатък върху разположението и тогава идва затормозяващото чувство.

Чувството има много разновидности. То може да се проявява като омраза, като завист, като ревност, като обич и като любов. Разбира се има и много други негови нюанси, но основните му прояви са тези, които току-що посочихме.

Чистото, силно чувство, каквото е любовта се свързва с активните творчески сили в човешкия организъм. Този факт я прави най-активната и съзидателна енергия в Природата. Творческите способности са висша проява на Любовта. Там  където има любов има и градеж. Любовта носи силата на постоянно обновяващия  живот. Тя внедрява в човешката мисъл импулса на божествения творчески принцип. Как да разбираме Божествения творчески принцип? Като идея, но и като правило. Идея защото носи ново начало, а правило, защото това ново начало може да се прояви само при определени условия. Те са: безкористност, всеотдайност и чисто съзнание. Само при тези условия може да се развива Божествения творчески принцип. Той идва винаги, когато се събуди любовта към Бога.  Тя е различа от любовта към човека. Но ако не си способен за едното няма да си способен и за другото. Не може да мразиш човека, а да обичаш Бога. Както не може да мразиш Бога, а да обичаш човека. И в двата случая ще е налице нетрайно, повърхностно  чувство.

Има една друга възможност, чрез която се проявява любовта. Тя се нарича взаимоотдаване. Това е идеалният вариант, при който и от двете страни  се работи в една посока – отдаване. При взаимоотдаването няма и не може да има връзка с негативни чувства. Там всичко се извършва съобразно Божествения творчески принцип. Взаимоотдаването е основно правило на Сътворението. То е вложено като идея във всяка елементарна частица от физическия свят. Съществува и в човешкия организъм, като действащ принцип за физиологията на биологичната структура. Там където се изявяват мисълта и чувството,  взаимоотдаването се проявява като елемент на съзнателната дейност. Тогава в неговата изява се включва финоенергийната структура на съзнанието. Т.е. трябва да се задейства синхрона на енергийно ниво. Когато се постигне във висша степен хармонизиране между енергиите на мозъка (електрическата)  и на сърцето ( магнетичната) тогава се постига готовност за отдаване. Ако и другият човек е постигнал същото ниво на взаимодействие между енергиите на мозъка и сърцето, т.е. между ума и чувството ще се получи възможност за взаимно отдаване. Това от своя страна означава, че са се срещнали сродни души. Взаимното отдаване е онази непоколебима готовност, която може да превърне човека в изключителен съдружник на Великото Съзнание в изпълнението на Програмата за еволюция на човешкото съзнание.

Това знание е необходимо за всеки прагматичен ум, защото то обяснява в голяма степен връзката между енергийно-информационната структура на Сътворението и човешкият организъм като негов продукт. В крайна сметка става ясно, че енергиите вложени в човешкият мозък и човешкото  сърце изграждат на фино енергийно ниво човешките мисли и чувства.  Това, което се нарича психичен живот, всъщност е проява на Идеята на Твореца за създаване на живо, устойчиво работещо съзнание. Чувствата са изява на активността на определен вид енергия, а мислите са изява на активността на друг вид енергия. И двата вида енергии вече са познати на човечеството. Науката ги използва при диагностика и лечение на биологичния организъм. Остава човекът да ги познае и възприеме като изначалната Божествена Идея за живот на биологичния организъм. В началото е Идеята – Мисълта на Твореца, която е силна радиоактивна енергия. Тя има способността да се дели до необозрими за човешкият ум нива, и в процеса на своето разложение се проявява като електричество, като магнетизъм и т.н. В случая прагматичният ум, този, който търси винаги и за всичко видимото, трябва да знае, че съществуващите в Природата енергии с тяхната изначална сила на проявление могат да бъдат използвани от човека като активни, съзидателни сили за благороден живот на планетата. Електричеството и магнетизмът от Природата могат да подпомагат електричеството и магнетизма в човешкият организъм за тяхната активна работа. За тази цел съществуват много и най-различни техники за дишане. Ако в началото на човешката дейност, или да речем, в началото на човешкият живот, стои желанието за живот чрез любов, то ще събуди интереса на човешкото съзнание за съдружие с творческите сили в Природата. Тогава електричеството и магнетизмът ще изпълняват стимулираща роля за биологичния организъм. Човекът ще се чувства бодър, жизнен и  способен на отдаване, защото в него ще цари хармонията. Хармонизираните в организма енергии ще донесат и чувството за любов, защото пътят на изначалната Божествена идея за живот чрез любов ще бъде чист, ще е освободен от затлачващите чувства породени от низшите енергии на физическия свят. Тогава силата на духовно възродилото се чувство ще укрепне като любов.