Отношението на съвременния човек към Живота е повече повърхностно, отколкото осъзнато и отговорно. Всеки приема живота си като даденост, като нещото, което по право получава и може да прави с него каквото иска и когато иска. Това е крайното и неразумно разбиране, което доведе човечеството до сегашните, почти катастрофални резултати от съществуването му. Липсва ясното и конкретно отношение към умението да се живее. Животът е силата, чрез която Бог твори. Замисълът за живот на Земята изисква от човека като Божие творение, да участва в творческия процес. И тъй като Великото Съзнание твори с любов, това предполага, че и човекът трябва да твори с любов. Затова човешкият ум трябва да приема живота като процес, чрез който се изпълнява Великият Божи промисъл. От тук и необходимостта за самоопределение на човешката личност, създаването на ясна и конкретна жизнена позиция за личното участие в процеса Живот.
Какво означава лична жизнена позиция?
Това е отношението към себе си, към живота на обществото, към Природата.
Повече от необходимо е всеки да знае към какво се стреми, какво иска от себе си и от живота. Обикновено това са най-необходимите потребности, които създават домашен уют и спокоен живот. И ето я голямата грешка, защото тук човек се плъзга по повърхността и ограничава собствените си потребности само с чисто материалната страна от живота. Но не е само това. Само една част от хората искат толкова от живота. Друга, съществено значима част се стреми към прекомерното, към многото, с което да насити желанието си за власт и богатство. Така грешката става двойно по опасна.
Личната жизнена позиция трябва да бъде свързана с духовния живот – духовния живот на личността, на обществото и от там и облагороденото отношение към Природата. На този етап от своето развитие, човечеството в голяма степен подценява духовното развитие. А то е средството, което ще спаси живота на планетата. Финансовата и икономическата криза, в която изпадна светът е резултат точно от липсата на духовен напредък. То е преди всичко криза на морала и нравствеността, които доведоха сегашните резултати в останалите области на живота. Ето, това трябва да се разбере. Никой, обаче не обръщаше сериозно внимание на бездуховния живот. Едва сега, когато въпроса опря до парите, хората вдигнаха тревога. Какво по-голямо доказателство от това, че човекът се е вторачил предимно в материалната страна на живота. Тази, която засяга развитието на духа остава на заден план и това само потвърждава теорията за първородния грях: човечеството получи знания за научно-техническото си развитие, преди да е изградило необходимата нравствена основа на своя живот. Сега вече е дошло, крайно необходимото време всяко нещо да се сложи на мястото му. Затова личната жизнена позиция е най-голямата ценност, от която се нуждае съвременното човечество. Това е позицията на събудилия се за градивен живот човешки ум. Той трябва да промени съзнанието на човешката личност и да му помогне да преосмисли постигнатото. Не е възможно да има здравословен напредък за обществото, ако всеки очаква другия по някакъв начин да направи нещо, или да вземе отношение. Личната позиция трябва да е пълноценно изявена, както по отношение на самата личност, така и по отношение на обществения живот.
Личната жизнена позиция не трябва да се свързва с политическия живот на обществото. Тя произтича от изискването на Нравствения закон, а той както се знае има свръхприроден и свръхсоциален характер. Това е неписания закон вложен от Божията мъдрост в човешкия живот, като средството, чрез което се проявява това чувство, което наричаме съвест.
Човечеството е на прага на нов етап от своето развитие. Вече е в ход подготовката на човешкото съзнание за промяна. Духовният свят, Висшите Учители активно работят за създаване на ново съзнание, съзнание свързано с потребностите на човечеството да видоизмени сегашния образец на съществуване. Това не е просто нечие хрумване или намерение на определена сила за създаване на някакво разнообразие в човешкия живот. Това е необходимост, която произтича от закономерностите на еволюционното развитие на света. То е свързано с Идеята на Великото Съзнание за Живот чрез Любов, което ще рече, че в Програмата за еволюцията на човешкия дух на първо място стои Идеята за благороден живот. В тази Идея не се предвижда експлоатация на човешкия труд, не се говори за прекомерното обогатяване на едни хора за сметка на други, никъде не се споменава, че от Природата може да се взема непрекъснато, дотолкова, че планетата да се превърне в разровена пустош. Напротив! Във всяка душа Творецът е вложил необходимите знания за неговото разумно развитие във физическия свят. Основата върху, която се опира духовната същност на човешкото същество са знанията вложени в добродетелите. Това трябва да се осъзнае като най-добрата възможност за преоткриване на спасителния път – пътят за опознаване и използване знанията, които носят добродетелите. Това е източникът, който трябва да послужи за създаване на лична жизнена позиция. Това е истинският източник, чиято добродетелна основа може да промени човешкото съзнание.
Силата на Великата Идея за Живот чрез Любов работи през последните две – три години с нова енергия. Тя има различна вибрация от тази на досега съществуващата енергийна основа. Затова се говори за Вибрационен преход. Висшите Учители работят внимателно с новата енергия. Те изпращат към планетата Земя толкова, колкото да може да се усвои от напредналите хора, но това е процес и той ще се развива съобразно неговия естествен ход. Неговата Програма вече работи активно. Ще стане неудържимо силен този поток от Новата енергия и тогава тези, чието съзнание няма необходимата подготовка ще се окажат изключително уязвими. Ще започнат непознати и разрушителни заболявания да прекършват човешкия живот и то само защото хората не са съумели да се подготвят за усвояването на новата енергия. В случая става дума за една необходимост, която цели да запази живота на Земята. Това може да се постигне като се промени сегашния начин на живот и ако човечеството не го постигне чрез разумна и последователна умствена работа за промяна на съзнанието, ще се обрече на самоунищожение. Затова повече от всякога е необходима активната жизнена позиция.
Сега е дванадесет без пет!