Възможностите на човешката душа обхващат най-вече Света на познанието. А Света на познанието е мястото където се развива и укрепва духът. Човешкият дух е неразривно свързан с душата и създава предпоставка за нейното развитие. Така че не може да се разглеждат като самостоятелно съществуващи духовни същности нито духът, нито душата. Те взаимно се допълват и създават условията за развитието на ума и съзнанието. Тези два фактора – духът и душата определят нивото на развитие, което може да постигне човешкото съзнание в рамките на един живот.
Кои са характерните особености на Света на познанието?
Първата и най-съществена особеност е практическата работа с придобитото от Света на знанието. Светът на знанието е теоретическата част, която изгражда Живота, а Светът на познанието е практическата част от Живота. Това са двете основни страни, които формират Живота.
Друга характерна особеност на Света на познанието е изискването за проявено достойнство, за да се получи възможност за пълноценна изява на Духа. Духът може да работи пълноценно в Света на познанието само, ако личността постигне необходимото самочувствие. Без самочувствие не може да има достойнство, не може да има изява на качествата, които притежава душата. Трябва да се помни, че самочувствието е състояние, което гарантира или проваля успеха на всяко начинание. Така че, за да постигне достойнство, човешката личност трябва да живее със самочувствие. То е състоянието, което дава възможност на човека да бъде адекватен на условията, в които се намира.
Третата характерна особеност на Света на познанието се отнася до Съзнанието. Впрочем Съзнанието е структуроопределяща форма както за Света на знанието, така и за Света на познанието. Само че тук, в Света на познанието, то се проявява като съзнателност по отношение на конкретните действия, докато в Света на знанието, Съзнанието се проявява като уникална информационна основа за познанието. Тук, в Света на знанието, Съзнанието е информационната среда, с която работи Ума, за да създаде необходимото ниво от знание и опитности, т.е. да създаде съответното ниво Съзнание.
Съзнателността, чрез която се проявява Съзнанието е качество, което показва възможностите на съответната личност за нейното интегриране в Живота. Съзнателността е добродетел, която за да се прояви търси опора в нравствеността и достойнството. Съзнателността се изявява предимно чрез отговорността към Живота, чрез отговорността към всичко, с което се свързва личността.
И сега да подредим характерните особености на Света на познанието.
1. Умение за практическа работа с информацията от Света на Знанието.
2. Изискване за конкретна проява на достойнство.
3. Съзнателност на действията, изявени чрез отговорност към Живота.
В първия случай, говорим за живо приложение на наученото, във втория твърдим, че за целта се изисква достойнство и в третия допълваме, че не би могло да се получи всичко това, ако няма съзнателност, т.е. отговорност за действията.
Възможностите на човешката душа могат да бъдат изключително богати като форма и като действие, и да намират пълноценна изява в Света на познанието, ако преди това е била постигната съществена връзка със Света на знанието. Това е връзка, която се осъществява между Ума, Душата и Духа, за да бъдат усвоени знанията, които предлага Животът. Умът участва като средството, което усвоява информацията ( той анализира, асимилира, обобщава). Душата участва като създава съответната емоционална нагласа за реализирането на конкретните мисли, идеи, намерения. Духът участва като помага на интуицията да се прояви и така да подпомогне конкретната работа.
Няма и не може да има рязко разграничение между Света на знанието и Света на познанието, защото както казахме и по-горе, те изграждат Живота като взаимно се допълват. Животът е пълнокръвната изява на човешката личност в условията на физическия свят. Неговите две страни – знанието и познанието го правят уникален за всяка личност и за Света като цяло. В действителност възможностите на човешката душа са възможности на цялата съзнателна човешка личност.
Ние разгледахме този въпрос в детайли, за да помогнем на всеки човек, който иска да напредне в своето духовно развитие. Тези детайли формират цялостното отношение на човешката личност към Живота.
Само просветеният може да живее пълноценно.