ОБЩУВАНЕТО

В училището на живота има много странни и изненадващи срещи. Но най-странната от всички срещи е тази със себеподобния. Интересното в този случай, е че се срещат две същества с еднакво ниво на съзнанието, с еднакъв светоглед и отношение към живота, а не могат да се познаят.

Кога един човек открива стойностното у другия?

Това е въпрос, който няма отговор. Хората в болшинството от случаите се разминават, без да могат да се докоснат до най-съдържателното в човешкото общуване – умението с внимание и добронамерено чувство да посрещнат, а не по-малко важно е и да възприемат другия. Би трябвало всеки да гледа на ближния си и по принцип на човека, като на средството, чрез което опознава на първо място себе си, и после света.

Има едно голямо и съществено нещо в човешките взаимоотношения, което се нарича учтивост. Учтивостта не се използва достатъчно в човешкото общуване. Учтивостта e проява на доброто възпитание, но още по-добре е ако е израз на доброжелателство.

Доброжелателството идва от сърцето. То е резултат от голямата потребност на душата да изяви Божественото в себе си. Доброжелателството е изказ на чистите човешки помисли за любов към ближния. Когато общуват помежду си, хората трябва да съумеят да покажат своето доброжелателство. Това изисква открит и чист поглед, благ тон и меки, нежни движения. По тези външни белези себеподобните могат да се познаят когато се срещнат.

Няма по-радостен миг за светлите същества от Великото Бяло братство от този, да наблюдават как общуват помежду си себеподобните доброжелателни хора. В такива случаи около тях се излъчва нежна, ефирна енергия, която може да послужи на другите хора за омиротворяване на техните души. Затова, обичайте се и се учете да показвате своята обич! Не се свенете от показаната нежност! Не се притеснявайте от милите погледи и кротките меки докосвания! Учете се да си дарявате любов! Това е богатството, което осмисля духовния живот на хората, това е висшето ниво на Божието проявление!

Мир вам!