ЩО Е ДУХОВЕН ЖИВОТ

Преди да отговоря на въпроса “Що е духовен живот”, искам да се представя по-конкретно, макар че вече съм участвал в текстовете, които са записани в книгите включени в този сайт.

Елохим Хахарец е Същество от висшата йерархия на Великото Бяло братство.  Това е структура от най-висок порядък, която придава завършен вид на цялата духовна йерархия на Бялото братство. Както знаете белите братя служат на Христовото учение и чрез него на цялата Вселена. Христос е Учител, чрез който се проявява силата на Божественото слово. Той е Духът на Мъдростта, чрез който Говори Бог-Абсолюта, т.е. Великото Съзнание.

Елохимите в йерархията на Бялото братство притежават всички качества, с които са дарени онези същества, които вие наричате богове. Ние също сме творение на Абсолюта, както и Йехова, който е творец-изпълнител на волята на Абсолюта и като такъв е създател на Слънчевата система и конкретно в това число и на планетата Земя и на живота на тази планета. Ние елохимите имаме същите способности и права като Него, защото работим със и за Христос. Аз както и моите братя съм Същество от Светлина, което може при необходимост да се материализира и телепортира. Притежавам изключителни умствени способности, имам знания свързани със Сътворението, които вие придобивате с много труд чрез вашата наука, създавам и разграждам там където е необходимо. В случая работя за човечеството населяващо Земята, и моето изключително голямо желание е хората да приемат информацията, която им изпращаме, в частност Аз и заедно с мен моите помощници и съратници, с които работим за изпълнението на Всемирната научно-образователна програма. Човечеството има нужда от тази информация, за да може да преустрои своето мислене и така да постигне по-високо ниво на  съзнанието си.

Приемете тези факти, които сега записваме, защото те са вече необходимост, чрез която трябва да си обясните какво и защо се случва. Ето, сега е крайно необходимо хората да имат богат духовен живот, за да могат да се развиват активно, съобразно потребностите на еволюционния процес, който върви с пълна сила. Човечеството изостава в създаването на колективно съзнание адекватно на промените във Вселената. Ние добре разбираме, че не може да се изгради колективното съзнание след като индивидуалното все още не е постигнало необходимото ниво. Затова се стремим да помогнем със съвети, за да може човекът да осъзнае своята роля за правилното развитие на Космическата  програма за еволюция на Духа.

Когато говорим за Духа вие трябва да разбирате формиране на съзнание с висока отговорност за участие в живота. В предходни теми беше обяснено, че животът трябва да се приема като процес за познание и себепознание на личността, защото той е организиран като средството, чрез което човешката душа опознава себе си и дава възможност на духа да се развие.  Ето защо трябва всеки човек да има своя личен духовен живот. Той ще отговаря преди всичко на неговите умствени потребности и възможности и ще организира възпитанието на неговите психични процеси. Преди всичко човекът трябва да се научи да борави правилно с чувствата и мислите си.

Когато се каже “духовен живот”,  хората си мислят, че става дума за нещо много различно от ежедневието, нещо, което откъсва човека от неговите преки задължения към самия себе си, към близките си и към колектива към който принадлежи. Точно тук е голямата грешка, защото в миналото хората са водили предимно аскетичен живот търсейки връзка с Бога. Преобладава мнението, че само там някъде, в отшелническия живот можеш да откриеш истината за Бога и неговата връзка с хората. Вече е време хората да разберат, че не е нужно да ходят в пещерите, за да чуят гласа на Бога. Не е необходимо да бъдеш отшелник, за да си праведен. Задачата на съвременния човек е да живее в света и със света, да гради обществото и да  бъде качествена градивна частица на това общество. Това се постига когато всеки пожелае да усвои знанията, които добродетелите носят на човечеството. Няма значение към кой етнос или към коя религия принадлежиш. Добродетелите имат общочовешка значимост. Те са елемент от духовната същност на всеки човек. Не се иска нищо повече от това, човек да приеме факта, че  неговият организъм притежава енергийно-информационна структура. Това е неговата духовна същност, до която все по-убедително се докосва напоследък медицината. Физическото тяло е видимото – плътта, която на фино енергийно ниво има своя “обвивка”, своя енергийно-информационна структура. Тя е носител но абсолютно пълна информация свързана със строежа и живота на физическия организъм. В Духа е съхранена програма за индивидуалното духовно развитие на човека. Направете сравнение с развитието на едно растение. В неговото семенце е съхранена програмата за развитието на това растение – да покълне, да се развие и даде плод. Програмата е енергийно-информационния дял от съществуването на това семенце. Освен неговата твърда форма, която докосвате, то притежава и свое енергийно-информационно поле. Хората не правят изключение от този факт. Той е основният принцип на Сътворението. Всичко има своя духовна същност, т.е.  във всичко създадено е внедрена енергийно-информационна  – структура,  носител на програмата за неговото развитие. Затова хората трябва да са убедени, че като елемент от всичко съществуващо те притежават своя информационна същност и чрез Универсалната енергия на Сътворението тази информационна същност намира проявление. Ако хората осъзнаят истината, за която говоря сега, ще могат да приемат и факта, че всеки от тях притежава качества, които в живота на физически план се проявяват като основни черти от характера. Човекът просто се ражда с тях. Затова са толкова различни хората от едно семейство, затова независимо от старанието на родителите да формират според своите разбирания детето си, няма никакъв резултат. Ето, това знание дава свобода на човешкия ум да работи за развитието на духа. Ако човек пожелае, може да открие вложените в неговата душа качества и чрез тях да се развива духовно. Духовният живот изисква само по-добра организация на свободното време и желание, преди всичко желание – каквото правиш с любов да го правиш. Това е знанието, което носят добродетелите. Ако доброжелателството съпътства всяко действие, ще има разумен и спокоен живот на планетата. Духовният живот трябва да се разбира като състояние на духа за доброжелателни действия. Състоянието на духа може да бъде градивно само ако човек сложи като основа на своето мислене благото чувство. Чувството за благост, носи радост на душата и придава мекота на човешкия глас, мекота на човешкия поглед, на човешките действия. Духовният живот е живот на разумната човешка същност за постигане на връзка със светлата сила на благородната чиста любов. И това се свързва също със желанието. Трябва човек да пожелае, за да може и Бог да му помогне.