ОБЕКТИВНИ И СУБЕКТИВНИ ЧУВСТВА

Школата на Христос е вид уникално за  земните разбирания учебно заведение. То извършва  по-скоро просветителска работа сред населението на Земята. До сега са “спуснати” учения, които имат главно отношение към себепознание и развитие на човешкия ум и съзнание. Никога до сега не са били пряко разглеждани чувствата като форма за изява на човешката психика и връзката им със съзнанието и ума. А всъщност, чрез чувствата човек показва своята истинска същност. Умът е средство за общуване и средство за набиране на знания за човека, планетата и Вселената. Умът може да се нагоди, може да се изхитри, а може и да постъпи правилно и напълно обективно, ако е налице благоразумие и благородство.

Чувствата имат винаги само един единствен път за своята изява и това е искреността. Те могат да бъдат обективни и субективни, в зависимост от причината, която ги поражда.

Обективните чувства се дължат на личното отношение или усещане за нещата. Породени са от връзката с живота и действителността и носят богатството на житейската мъдрост. Защо богатството на житейската  мъдрост? Защото оставят у човешката душа отпечатъка от пряката връзка с многообразието на света. Обективните чувства се пораждат от досега на отделната личност с всичко, което е извън него. Те се раждат като отзвук от отношението на човека със себеподобните или с природата.

Когато човек съзрява съобразно своята биологична възраст, той укрепва физически, но когато    се развива умствено, неговата способност да възприема и определя чувствата като значими или незначими за развитието му, добива рутина. Това означава, че човешкият ум е получил способност да възприема чувствата като елемент от човешката психика.

Когато чувствата се възприемат като елемент от човешката психика те се преживяват като усещане на душата за досег със света. Чрез  съответното чувство, човек се свързва с хора, факти и събития и това превръща живота му в училище, но при едно условия: човек да притежава умението за анализ на своите преживявания. Това е първият съществен момент от тази лекция, който трябва да се отбележи като анализ на чувствата.

Вторият много важен момент за работа с чувствата е свързан с изживяването. Малко по-горе казахме, че чувствата се преживяват. Сега говорим, че те се изживяват. Разликата е съществена. Говорим ли за преживяване, трябва да знаем, че в случая става въпрос за  чувство, което се изявява като емоция.  Такова чувство винаги се проявява като някакво действие. То не се задържа у човека, а излиза вън от него като вик, като смях, като удар или подскок или каквото и да било действие. Съпроводените с определи чувства действия трябва да наричаме емоция. Те са нещото, което придвижва човека от една позиция към друга. И като се знае това,  винаги трябва да се внимава с тези чувства. Този, който не умее да ги анализира, обикновено греши. Всъщност тук става въпрос за мигновена съобразителност, а не за задълбочени размисли. Такава мигновена съобразителност може да прояви този, който в спокойните си часове за отдих се старае да разсъждава върху човешката психика. Този който търси себепознанието като форма за духовно развитие, той в конкретния момент може да прояви завидна  съобразителност и да задържи чувството или да му даде живот, без то да се отрази неблагоприятно върху него или тези, с които е в досег. Например един млад човек иска да учи музика. Той посещава уроци при добър учител и въпреки това няма постижения. Започва да го измъчва чувството за малоценност и завист към другите. В момента, в който учителят искрено му казва своето мнение за неговата подготовка и му  посочва грешките, които са причина за неуспеха му, младежът реагира бурно, като обижда себе си, обижда и учителя. Това оставя трайна следа в техните отношения и става причина за прекъсване на уроците. Този случай показва, че младежът е освободил чувството за малоценност, неговата безпомощност е породила гняв и той незаслужено е обидил учителя си. Ако беше проявил съобразителност, той щеше да замълчи и когато остане насаме със себе си щеше да разсъждава върху думите на учителя, да анализира случката, а това пък щеше да му помогне той да се поправи. Затова казваме, че младежът е преживял чувството, защото го е освободил, дал му е възможност да се прояви. В случая като гневен тон и лоши думи.

Ако младият човек беше изживял чувството, той щеше да постъпи по друг начин. Изживяването е процес на омиротворяване на чувството вътре в човешката душа. При преживяването чувството се свързва с ума, а при изживяването със съзнанието. Чувството не е само проблем на психиката, то е в голяма степен проблем и на ума. Когато човек изживява едно чувство, то остава за по-дълго време в него и се свързва със съзнанието. Изживяваното чувство укрепва човешката психика и обогатява съзнанието, но при условие, че е положително чувство. Ако е отрицателно, то задължително ще ощети човека, защото ще блокира добрите възможности за градивна дейност или градивни взаимоотношения. Не на последно място отрицателното чувство, което се изживява ще се отрази разрушително върху здравето.

Обективните чувства се пораждат от външни дразнители, но много често засядат дълбоко в душата на човека и дават пряко отражение на неговия живот. Добро или лошо, зависи от характера на чувството. Затова втората точка от тази лекция трябва да бъде: обективна оценка на чувството. Това означава човек да знае какъв характер има това чувство, какво му носи то, какви последствия оставя у него.  Много често завладян от силата на конкретното чувство, човек не си дава сметка в каква степен то ощетява неговия живот. Добре е да се знае, че има случаи на отрицателни преживявания или изживявания, чиито последици идват след година или две. Особено, ако човек остави дълго време да го измъчват такива чувства като ревност, ненавист, завист или омраза. Всяко чувство слага отпечатък върху човешкото съзнание и върху човешкото здраве.

Субективните чувства имат много голяма сила, защото живеят в човешкото съзнание. Те са породени от личното отношение на човека към себе си. Точно затова могат да бъдат причина както за активен духовен растеж, така и за пълен упадък, за деградиране на личността. Затова е от изключително значение с каква мисъл възприемаш себе си. Има хора, които харесват себе си, обичат се и затова винаги успяват. Има такива, които не харесват външния си вид и този факт става причина за потиснатост, за силно изявено чувство за малоценност. Такъв човек живее без самочувствие и много, много трудно успява.

Вътрешните причини, които формират човешките чувства, могат да бъдат най-различни. Но каквито и да са те, човек трябва да знае и да помни едно нещо. Това е третата точка от тази лекция: обичай себе си. Ако обичаш себе си, ще се възприемаш като умен и способен човек, а това вече означава вяра в собствените сили – сигурната гаранция за всеки успех.