Пишем тази тема заради тревогата, която все повече ни завладява във връзка с климатичните промени на планетата. Това е въпрос от първостепенно значение и изисква категорична позиция от страна на всеки човек.
За да се уреди добре този проблем ще трябва да се промени отношението на хората към производството и да се овладее желанието за свръхпроизводство. И тук вече се стига до разбирането на хората, с което те живеят. Преобладаващото мнозинство предпочита богатството. В това няма нищо лошо, стига то да се разбира по един приемлив начин. Не богатство заради охолството, а богатство заради удобството да се живее правилно. Но какво означава удобството да се живее правилно? Какво означава изобщо да се живее правилно? Тук трябва преди всичко да се направи уточнението, че става въпрос предимно за живота, който касае мнозинството от населението на Земята. Защото една малка част от това население живее и ще живее в охолство дотогава докогато не проумее крайно ненужното си забогатяване. Сега средствата за производство и облагите от него са в ръцете на определен брой хора. И така трябва да бъде, за да може да се управлява производствената дейност. Лошото идва от неправилното отношение на имащите към печалбата, която те реализират. На сегашния етап от своето развитие тези хора печелят и превръщат печалбата основно в свое притежание. А би трябвало да знаят, че това което произвеждат не е тяхна собственост защото те са закупили машините и суровините за производство, а защото според добрата воля на Съдбата те са здрави и разполагат с условията за дейността, която извършват. Никой, никога не слага в сметката си точно този момент: Божието благоволение, което хората приемат като добра съдба. И ето го отговорът на въпроса, какво означава да живееш правилно. Да живееш правилно означава да си постигнал такава грамотност, според която да разбираш Божията воля, т.е. да можеш да си обясняваш кое, защо и как се случва с тебе и около тебе. Да вярваш в собствените си сили, но да знаеш, че те са успешно приложими в рамките на създадените обстоятелства. Вярно е, че личните качества определят начина на живот, но нали и те се развиват според волята Божия.
Личните качества се развиват един път според човешката воля и втори път според Божията воля, т. е. Бог дава, а човекът взема толкова и колкото може да употреби, според своите умствени способности, според нивото на умственото си развитие. За да се разбере правилно това, което казвам досега, трябва да се знае нещо много съществено. Всеки човек идва на този свят с определена задача. Дори и най-обикновения човек, бил той говедар, обущар или земеделски стопанин идват на този свят със своето предназначение. За всеки човек са предвидени най-малко две възможности за неговото развитие, дадени са му като дарба поне две неща, които той може и би трябвало да развие. И до тук свършва това, което някои наричат предопределеност. От там нататък в ход е свободната воля на човека. Някои хора успяват и в едната и в другата насока, т.е. да развият повече от една от своите способности, но те са много малко. Предимно се осъществява едната възможност. Понякога хората не използват това, което по рождение им е дадено и тръгват към някакви свои съвсем далечни от вродените им способности идеи. Тогава те предимно се провалят или много рядко постигат прилично ниво на развитие. Когато човекът положи усилия да развие едната от вложените в него способности, той все едно получава попътен вятър. Това е така защото в изпълнението на предприетото начинание се включват вродените умения, а какво ще рече това? Вродените умения са максимално постигнатите опитности, които човешката духовна същност притежава, плюс вложените от Твореца още при сътворението качества в човешката душа, необходими за нейното развитие. Точно тук се проявява Божията воля. Висшите същества, които отговарят за развитието на човешката духовна същност, имат възможност във Висшето астрално училище да преглеждат точно този духовен багаж, с който се движи човешкото съзнание след като се раздели с тялото. Те преглеждат, преценяват, правят равносметката и решават кой за какво най-вече е способен на базата на постигнатите знания и умения. Така се залагат двете, а понякога и повече възможности за развитие на човека, вече във физическия свят. Ето това е то Божията воля, това е то Съдбата, която определя начина на живот за всеки отделен човек. Така се оформя неговото предназначение и се формира неговата предопределеност. От там нататък вече навлязъл във физическия свят, човекът използва свободната воля. Как става това?
Във физическия свят човек идва с определено ниво опитности, които определят качеството и възможностите на неговия интелектуален потенциал. Като творение на Великото Съзнание той притежава и качествата, които са му необходими, за да може от това ниво нататък да създава и развива своите лични умствени способности. И това е то основният фактор, който в голяма степен ще определи възможностите на човешката душа за нейното развитие. Защото Умът отваря вратите във физическия свят, за да може да се изяви човешката индивидуалност – човешкият ум е главната действаща сила, а човешката душа е същинският творец. Силата на ума и творческия заряд на душата дават възможност на Духа да изяви конкретността на вложения в човешката душа интелектуален потенциал. Под интелектуален потенциал трябва да разбираме вложените от Твореца качества в човешката душа, плюс съхранените от човешкото съзнание опитности. Ето така човешката воля и Божията воля получават възможност да се изявят в рамките на един човешки живот създавайки ново съзнание. И сега трябва да се направи уточнение. За ново съзнание можем да говорим когато наличните качества търпят развитие дотолкова, че да наложат промяна в духовната същност. Ако за един цял човешки живот нивото на интелектуалния потенциал остане същото, с което човекът е дошъл на тази планета, значи той не е постигнал никаква промяна и не може да се отбележи развитие. Няма промяна – няма развитие. Трябва да отбележим, че това з а съжаление не е чак толкова голяма рядкост.
Когато има промяна в духовната същност, вече говорим за развитие, което определя качеството и количеството на научения урок. На сегашния етап от своето развитие човечеството като цяло прави един много сериозен пропуск – отказва да приеме настойчиво предлаганата му промяна в неговото духовно развитие. В този смисъл главният урок не е усвоен, човекът не се е научил да общува правилно с природата. А той е създаден като нейн стопанин – за съжаление все още твърде безотговорен. Умението да се разговаря с природата, да се разбира нейният език и да се постигне пълноценна интеграция на човешката мисъл като енергиен фактор, с енергийната същност на природата е все още далече от човешкото съзнание. И резултатите са повече от тревожни. Природата вече упорито подсказва колко сериозно, човечеството е пристъпило Божията воля. Т.е. човекът е пренебрегнал първата и основа задача, която определя смисъл на неговия живот – да познае себе си. Като тръгне от себепознанието, човешкият ум ще открие и вложените според волята на Твореца качества в човешката душа. Тогава те могат да бъдат използвани за набавяне на нови опитности и за събуждане на вече съхранените опитности, за да се постигне развитие. Чистотата на човешката душа може да се изяви пълноценно само при тези условия. Ето това, което записахме до тук е твърде необходимо да се знае и още по-важно да се разбира, за да може човекът да проумее своята отговорност за това, което се случва в природата и с природата, както и със самия него. Сега акцентът на следващата част от темата трябва да падне върху човешката мисъл като енергиен фактор. Не че не е писано и говорено по този въпрос! Но Аз ще попитам и какво от това? Доколко хората проумяха истината за въздействието на техните мисли като причинител на климатичните промени? А дадоха ли си сметка хората за цената на своята производствена дейност, за цената на научно-техническата мисъл, която определя начина на производството? И едното и другото са силни, унищожителни фактори за нормалното съществуване на природата. Сега се вижда, че в резултат на тревогата, която непрекъснато оповестяват учените, правителствата най-после се раздвижиха. Късно, но все още не фатално късно. Може да се направи необходимото за спасяване на планетата, но те не могат да постигнат необходимото разбирателство помежду си. И това е така, защото всеки “дърпа чергата” към себе си – да се запази природната среда, но ако може ние да задържим цената на производството на същото ниво. Ето защо пишем тази тема, защото тук трябва да се намеси като изключително решаващ фактор, гражданското общество. За да се предотвратят по-нататъшни климатични промени, е необходим гласа и действието на всеки човек на планетата.
В каква степен и как всеки може да бъде полезен?
Записахме по-горе в текста доколко и как свободната воля може да действа, записахме и за ролята на Божията воля. Тази кратка по същество информация трябва да се приеме и да се осъзнае от всеки човек. Трябва всеки да е напълно наясно, че неговото мислене и неговите действия могат както да създават, така и да рушат. Затова всеки човек трябва да живее с чисти и благи мисли и когато върши каквото и да било, да знае, че не го върши само за себе си. Като излее домакинята съответния препарат за да си почисти умивалника, тя не е свършила само своята си домакинска работа. Нейният умивалник е чист за сметка на поредната доза замърсител, който е изляла заедно с чистата питейна вода. С този пример ние не заставаме срещу хигиената, но искаме да кажем, че хигиената на бита може да има и друга, по-приемлива цена. Вярно, ще са необходими малко повече усилия и време, но ще спестим капката отрова за природата. Нашите действия, дори и тогава, когато засягат хигиената на бита и производството на малката семейна фирма, имат съществено значение. А по отношение на мерките, които правителствата все още се бавят да приемат като решителни действия, трябва да се създаде гражданска непримиримост. Чести и твърде непоколебими трябва да бъдат гражданските протести в своите искания за опазване на природната среда. Екологичната култура трябва да бъде критерйй по отношение на достойнствата, които трябва да притежава всеки политик. За съжаление твърде много закъснява гражданското общество в своите действия. И това се дължи най-вече на неосъзнатата сила, която то притежава. Човешката мисъл има силата да прониква и в съзнанието и в материята. Използвайте я за добро! Използвайте я, за да се обедините около идеята за спасяване живота на планетата. Климатичните промени са ярко доказателсгво за прекомерната злоупотреба с въздуха, водата и почвата – все фактори без, които не може да има живот. Използвайте вашата свободна воля за градивни мисли и действия! Осъзнайте значимостта на вашия собствен живот! Бъдете уверени, че всяка добра мисъл носи живот. Подкрепете майката Земя с вашите светли чувства и мисли, за да дарите живот! Живот за планетата, живот за поколенията!!!