ВРАЖДУВАЩИ СВЕТОВЕ

От зората на своето съществуване човешкият род носи товара на негативните контакти между световете населяващи Вселената. Не е редно да се мисли, че всеки от световете има своя войска, с която воюва, но е необходимо   да се знае, че войни се водят и на ментално ниво.

Какво ще рече това?

Мислите на хората не са самостоятелно съществуващи в пространството, т.е. те не са продукт на чисто човешката дейност.

Мисълта идва при човека, за да го научи да живее.  Тя е създадена от други по-висши същества, а човешкият мозък я възприема и обработва до степен на асимилиране от ума.

Умствените способности на човешкия мозък не са функция единствено на мозъчните клетки. Те са резултат от връзката на мозъчните центрове с кръвта и очите. Тук трябва да се обясни, че има физическо и духовно зрение. Те взаимно се допълват. По-силната водещата роля, трябва да предвидим за духовното зрение.

Когато човешките възможности достигнат определено ниво, а желанията изискват по-голям потенциал, тогава се получава разминаване между действителните  човешки способности и  умения  и осъществяването на определеното желание. Един такъв резултат води до трагични последици за съответната личност.  П ъ р в о  желанието започва да се изражда в амбиция и се стига до положение на вътрешна неудовлетвореност, както от самия себе си, така и от средата, в която се движи човек. Приятелите и близките хора започват да се превръщат постепенно в пречка, в причина, която предизвиква негативните чувства на неуспелия. Стига се до там, че той започва да търси средства и възможности за отстраняване на способните хора, тъй като в тях той вижда свои врагове. Те изглеждат като такива само защото имат съответните  способности и знания, които липсват на въпросната личност за постигане на нейните желания.

В случая става дума за реално преценяване на обстоятелствата, в които се намира човек. Ако той разсъждава безкористно по отношение на самия себе си ще може да си даде сметка, че е невъзможно несъвършеното да  създаде съвършено. Това ще рече, че всеки от нас трябва да работи за развитие и усъвършенстване на своето духовно зрение. Духовно зрящият знае, че ако има голямо желание да постигне определена цел, той трябва да я заслужи. Как ? Като работи за своето нравствено и духовно израстване. Като развива своите положителни качества, човек няма да вижда в себеподобния враг само защото не е достигнал неговото образование, служебно положение или не е спечелил толкова пари колкото другия има. Духовното зрение не позволява да имаш в себе си тревога  за собствения си авторитет. Духовно зрящият винаги е ориентиран по отношение на своите качества и знае абсолютно точно собствената си цена.

Всеки човек трябва да се стреми към познаване на своите умствени способности и психически качества. Този, който търси славата или на всяка цена признание и награда за свършеното е болезнено чувствителен по отношение на успеха на другите хора. И в крайна сметка се получават два враждуващи свята: единият е на тези които имат желания не съответстващи на техните способности, а другият е на тези, които имат нужните способности и за тях няма пречка за постигане на каквито и да било желания. Но има и още една твърде голяма категория хора, които притежават нужните способности, но нямат необходимата  в я р а  да осъществят желанията си. Хората от тази група много лесно стават  съмишленици на хората от първата група и в крайна сметка се получава преобладаващо мнозинство негативно настроени хора.

Тези, които на всяка цена търсят своята лична изгода имат в себе си превес на плътската любов. Какво ще рече това ? То е особено показателно, защото това са хора силно привързани към материалния свят. Хора, които зачитат само вещественото, затова тях ще ги сложим в групата на материалистите – комерсиалисти. Основната им подбуда е свързана с комерсиалното. Те искат винаги да бъдат  “на върха” или “отгоре” и дават мило и драго, за да спечелят. Задължително е при тях да получат материална придобивка, независимо дали ще изхитрят или откраднат.

Втората група са хората идеалисти – тези,  които считат, че духовното развитие е задължителното условие за възрастване на душата във физическия свят. Духовното развитие, обаче изисква  т р е з в а  оценка на заобикалящият ни свят. Обикновено се твърди, че  идеалистите са хора,  които пренебрегват съществуващите обективни условия във физическия свят. Това е и така и не е така. Идеалистите допускат една основна грешка – те живеят повече в условията на  субективния свят,  т.е. света на техните чувства. На тази основа те създават емоционалния свят на своя живот и така слагат основното различие между себе си и останалите.

Да  поясним!

Емоционалният свят се съгражда чрез действията, които са резултат от преживяното.  Тогава, когато човешката душа има своите преживявания тя се е потопила, макар и за миг в света на Божественото, в Духовния свят и после следва конкретна проява, конкретно действие. Тогава чувството вече не е в Душата, то излиза навън, то се проявява в изражението на лицето и действията на човешката личност. В този момент човекът се намира в емоционалния свят. Значи чувството вече е съпроводено от конкретното действие или казано по друг начин, проявеното чувство наричаме емоция, а действията създават емоционалния свят.

Така че когато говорим за идеалистите трябва задължително да ги разделим на две групи: обективни и субективни идеалисти. Обективните са тези, които могат чрез трезвата оценка на съществуващите условия да извисят духа си, а субективните са тези, които живеят повече в измисления от тях свят, в света на илюзиите.

И да свържем сега едното с другото. Защо има враждуващи светове ? Защото хората, които служат на собствените си интереси не познават Божествените условия, т.е. не познават изискванията за живот във физическия свят. Първото нещо, което трябва да се познава е физиологията на чувствата. Това правило е абсолютно пренебрегнато и тук по този въпрос, нищо или  почти нищо не се знае. Ако човек има грамотност по този въпрос, той ще може да си даде сметка кога у него се заражда определено чувство, какъв е произхода на това чувство, в смисъл материален или духовен, ще може да проследи неговото развитие и в известен смисъл да го направлява. Това не означава роботизирани действия или крайна пресметливост в никакъв случай , а една хубава чиста връзка между ума и сърцето и колкото по-пълнокръвна т.е. по осмислена е тази връзка, толкова по-богато ще бъде преживяването. То ще достига нивата на Съзнанието и ще съгражда личността.