КРАСИВИЯТ ЖИВОТ

Човешкият ум е подвластен на много и най-различни изкушения. Това са изкушения, които могат да съсипят един живот или пък да забавят неговото развитие с години.

Кога се появяват изкушенията? Когато недостига разбиране за същинската цел на човешкия живот, за неговия смисъл и конкретно съдържание. Разбира се, не е възможно още от крехката младенческа възраст, човек да знае какъв ще  бъде неговият път в живота, но има една истинска сила, която ръководи всеки човешки живот. Това е силата на упованието в Бога. Сега да попитам, какво значи да имаш упование в Бога? Този отговор изисква много задълбочено усещане за света. Усещането за света се опира на способността на човека да възприема хората и света около себе си като съществен фактор за формирането на живота изобщо. Това означава да знаеш, че животът, който имаш не е само твое лично изживяване, а за да бъде такъв какъвто е, той има връзка с всичко останало. Значи, това е резултат от нечия подредба, резултат от организацията на живота, създадена, за да има живот. Тази организация има свои характерни особености, които са резултат от идеята за съществуването на света. Идеята за съществуването на света носи в себе си нюансите на всички особености, които създават хармонията и противоречията в човешките взаимоотношения. Така например, за да има хармонично развитие едно общество, то трябва да е подчинено на идеята за служене. Тук не казваме на кого, тук говорим за служене. Ако един човек се старае във всяко от своите действия да проявява  доброжелателството, той ще постигне в максимална степен поведение, което ще се проявява като служене на ближния. Представете си как би изглеждал светът, ако всеки човек се ръководи в своите действия от идеята за служене. Като разбиране за благородна идея, тя ще допринесе съществена промяна в човешкия живот. За да се надхвърли ограниченото разбиране, тук по-същественото е да се проумее, че като служи на ближния си, човек служи на Бога. Защото основното правило, което Бог е въвел създавайки света,  е правилото за доброжелателност във всяка мисъл и действие. Обаче идеята за съществуването на света носи в себе си особеностите както на хармонията, така и на противоречията. Това като знае човек, трябва да е убеден, че Бог не е създал и не може да създаде нищо излишно. В този смисъл трябва всеки да е наясно, какво означава служене, какво означава хармония и противоречия в човешките отношения.

Служене има там, където е постигната жива, нравствена основа на човешкото поведение. Каквото прави човек, да го прави с едничката мисъл, че той е полезен и потребен на света със своите действия, защото за всяко от тях изхожда от нравствена позиция. Погледнато от този ъгъл, всичко създадено като мисъл и действие ще носи белега на Божествената любов. Човекът, който не пести труда и силите си, за да бъде полезен на хората е човекът, който служи. Казваме, че служи, защото със своя начин на живот той  ще бъде пример за ближния си и ще създава чиста и светла обстановка край себе си.

Да служиш, не означава да си просто услужлив. Да служиш, значи да си безкористен, всеотдаен, трудолюбив и справедлив човек.

Служенето не е дълг. То е правило, което създава хармонията в човешките взаимоотношения. Хармония не означава пълна съгласуваност на действия и мисли. Хармонията предполага действия и мисли изпълнени с желанието да служиш с цялата си разумна същност. Хармонията е резултат точно от такова разбиране за живота – разбирането, че твоите мисли и действия са проникнати от силата на Божествената любов. А защо хармонията не означава пълна съгласуваност в действия и мисли? Защото в много от случаите конкретната ситуация изисква различните позиции да  бъдат сближени, да бъдат изяснени до такава степен, че да донесат плодотворни действия. За да се постигне такъв резултат, обаче, трябва човек да надживее собствените си пристрастни към конкретната идея разбирания. И ето, че тук са дадени противоречията. Казахме, че Бог не е създал нищо излишно. И това е правилно разбиране. Противоречията също не са излишни. Те са нужни за изясняване на позицията и за превъзмогване на егоистичното и себичното в човешкия характер. Когато имате противоречия с някого по даден въпрос, ще знаете, че Добрите сили ви изпитват. Изпитват ума ви, доколко е способен да преценява и разсъждава безпристрастно. Тук е важно да можеш да пренебрегнеш личния си интерес и да разрешиш противоречието в полза на мнозинството. Също е много важно да съумееш да отстоиш собствената си позиция, когато това е необходимо, но така че да не нараниш другия, а да съумееш да го вербуваш за своето виждане. Никога не се огорчавайте, когато възникнат противоречия, но напротив радвайте се на случая, че ви дава възможност да проявите остроумие и интелигентност, да проявите силата на вашата любов към ближния. Противоречията не трябва да разгневяват, а да събуждат интереса към конструктивните, разумни разговори. Защото, поинтересувайте се от какво  възникват противоречията. Те възникват предимно от желанието на единия да наложи своето виждане над другия. А всъщност, знае се, че истината е някъде по средата. Затова винаги трябва да се взема предвид и другото мнение, за да бъде решението благоразумно.

Казахме в началото, че човешкият ум може да бъде подвластен на много и различни изкушения. Те се проявяват най-вече когато човек трябва да запази своя собствена позиция по възникнал проблем. Точно тогава идват изкушенията във вид на най-различни собствени мисли, и действия от страна на тези с които човек общува най-често. Особено когато възникнат противоречията. Едно от най-важните условия е да се разпознае изкушението. Да знае човек,  че съответната мисъл, която подсказва  определено действие не е съвет, не е решение, а да се прецени навреме, че това е изкушението, което предлага  уж алтернативата. По какво ще познаеш изкушението? По това, че то винаги предлага по-лесния път, по-лесната възможност. Човек се подлъгва, уж да си спести време и труд, а всъщност губи същественото. Същественото в случая е служенето и способността да надникнеш отвъд фактите, за да знаеш, че си постигнал хармонични взаимоотношения, защото упованието ти в Бога е било на необходимата висота. С тези думи казахме, че упованието в Бога се проявява като увереност в собствените ти сили, като вярата в твоята Божествена същност. Ето, това стои в основата на красивия живот.