СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Всички същества сътворени от Бога изпитват чувството на любовта. Разбира се всеки по свой начин преживява любовта. За растенията тя е чувството на благост, за животните на близост, а за някои от тях на привързаност, а за човека любовта е силата на живота.

Как трябва да се разбира това определение – “силата на живота”? То трябва да се разбира като основополагаща идея за съзидателност, за развитие и усъвършенстване. Само истинската любов може да въздигне човешкия дух до нивата на Божествена сила.

Човешката любов е различна като преживяване за различните хора. Всеки човек има свое отношение към любовта. Личното отношение на всеки човек се определя от неговата способност да възприема ближния, дори е по-правилно да се каже себеподобния. В този смисъл трябва да се разбира човеколюбието като начална позиция за формиране на отношение към чувството любов.

Как се проявява любовта? Като благост, като нежност, като загриженост, като внимание и уважение и като всичко това взето заедно. Има и още едно чувство, което е трудно да се определи с една дума, защото то изпълва цялата душа, то обсебва сърцето и подтиква човешкият разум към добротворчество. Човекът подвластен на това чувство е способен само на добри дела, дори е способен и на самопожертвование. Това чувство се нарича всеотдайност. То е най-силната изява на любовта. Само чрез него тя може да бъде истински разпозната. Там където има всеотдайност, има и любов. Силата на човешката любов се измерва със всеотдайността.

Кога се поражда любов? На този въпрос не може да се отговори с едно изречение. Пораждането на любов е вътрешен процес, то е химия на чувствата. Когато един човек е привлечен от някого или от нещо, той усеща потребност да притежава нещото или да има до себе си човека, който го е привлякъл. Но не това е най-главното. Същественото в случая стои в неговата уникалност. Защото всеки човек по различен начин  изживява своето желание или по по-правилно е да се каже своето усещане по отношение на другия.  За едни е важно обичания да бъде винаги до тях и всяка негова мисъл да е известна, всяко негово действие да е ясно, т.е. обектът на нашите чувства да бъде  пълно наше притежание и като физика и като дух. Това е себичната, егоистичната любов, от която произтичат множество проблеми. Нейна първа и много сила изява е ревността. Така човек осакатява, най-малко, но дори убива любовта. Любимия човек често остава без лично пространство, без въздух дори, от силната задушаваща прегръдка. Никога не искайте да проникнете в душата и мисълта на любимия човек.  Оставете го да диша свободно и да има свое пространство – чисто, само негово пространство, в което да остава сам с мисълта за вас. Така той ще може да осъзнае по-дълбоко, истински връзката си с вас. Прекалената близост изморява. С времето тя се превръща в досада. Истинската любов няма нужда от такава близост. Казват, че очи, които не се виждат се забравят. Но това не е правилно заключение. Не можеш да забравиш онези очи, които са успели да докоснат душата ти и са навлезли със своята благост  дълбоко в нея. Има очи, които се превръщат в източник на вдъхновение и радост, дори само когато мислено си ги представиш. Тук вече идваме да позицията на онази искрена и силна потребност от близост, която се нарича духовна близост. Духовната връзка между хората е най-трайната връзка. Тя няма нужда от физическо присъствие, защото се подхранва от  силата на чувството любов, което извира от сърцето. В първия случай, когато говорихме за егоистичната любов, винаги присъства и мисълта за собственост, мисълта за притежание, т.е. там в основата стои желанието да имаш – да го имаш, да го притежаваш този човек и той да познава само тебе.    Но когато става въпрос за духовната връзка, там нещата са коренно различни. Ще трябва да следите себе си. Когато почувствате, че сте привлечени от някого, винаги се питайте, защо търсите този човек. Усетите ли в себе си стремежа да го задържите само за себе си и най-вече усетите ли страха, че можете да го загубите, бъдете уверени, че вашата любов не е истинска.

При духовната връзка има  пълнота на чувството любов. Като казвам пълнота имам пред вид, че там любовта е благост, нежност,    всеотдайност. При това положение, в основата на твоето чувство стои желанието другият да е щастлив, независимо дали това в някаква степен те ощетява – важното е другият да е щастлив.

Защо разглеждаме този въпрос, независимо че той е твърде често дискутиран? Защото човешките взаимоотношения в последно време много се измениха. Общуването между мъжът и жената се превърна в затормозяваща връзка, която в много голяма степен е повърхностна и не носи никаква полза за обществото. Вие трябва да знаете, че взаимоотношенията между мъжът и жената са част от взаимоотношенията, които изграждат обществото. То е благородно или пошло, в зависимост от установената връзка между двата пола. А съвременното общество боледува от пошлост. Взаимоотношенията между двата пола се оформиха като взаимоотношения между търговски партньори, а там където има някаква любов тя е повече от егоистично проявено чувство. Радостно е все пак, че има и красива, всеотдайна любов, която се среща значително по-рядко, но важното е, че я има. Тя е голямата надежда на бъдещето. Защото ще послужи като жив пример за идващите и на онези – неориентираните, които не знаят какво да правят с живота си. Те има какво да видят – стига наистина да гледат и с очите на съзнанието си. А как гледат очите на съзнанието? Те отчитат мигновено доброто и лошото и търсят връзката между тях. Да! Има връзка между доброто и лошото и тя понякога е необходима, но само ако хората знаят как да се  възползват от нея. Говорили сме за тази връзка и сега няма да се повтаряме, искам само да се знае, че доброто дава сила на душата, а лошото дава сила на ума. Внимателното използване на тези сили дава баланса между двете. Ето защо е ценна истинската любов, защото тя гледа с очите на съзнанието. Там има осъзната искреност, благородни желания и благоразумни действия. Тази любов трябва да се настанява все повече в отношенията между мъжът и жената, за да се създаде новото общество на любов и взаимопомощ между хората. Значи, за да се промени качествено едно общество трябва да се промени не само отделната личност. Съществено важно е да се променят отношенията между двата пола. Да се знае, че мъжът носи силата, жената носи нежността, а двамата заедно създават любовта. Така тя е силна – искрена и нежна – всеотдайна. Това е красивата любов на    духовно  чистите хора. Само чрез такава любов може да се създаде благородно общество.