ПОЗНАВАМЕ ЛИ ЩАСТИЕТО

Всички говорят за щастието. Търсят го, искат да са щастливи и съжаляват, че не са го открили. Всъщност, знаят ли хората какво търсят? Щастието трябва да се разбира като  състояние на духа. Но нали, за да се стигне до определено състояние на духа са необходими много и различни условия.

Какви условия са необходими, за да бъде човек щастлив?

Има едно единствено задължително условие, което не се оценява, дори от много хора изобщо не се слага в сметката. Единственото, задължително условие, човек да е щастлив е да е здрав – да се е родил нормален и да е здрав. Без това условие щастието се постига изключително трудно. Но какво трябва да разбираме когато говорим за щастие? Хората обикновено си представят някакво особено състояние – резултат от определена задоволеност на желанията. Ако всичко, което искаме се сбъдне, значи сме щастливи. Никой не иска да приеме, че може да бъде щастлив, дори и тогава когато се среща с трудности в своя живот. А точно там е истинското щастие. И сега ще поясня защо изказвам това твърдение. Ще го формулирам така: щастието може да бъде открито в срещата с трудностите и изживяно в тяхното преодоляване.

Грешката за правилното разбиране на щастието е в нагласата за бързото, лесно и достъпно удовлетворяване на потребностите. И това се приема като общовалидно правило. Хората все още не са оформили в съзнанието си мисълта за ползата от трудностите, с които е изпълнен човешкият живот. Има една българска народна приказка, в която се разказва как  една мащеха направила зло на заварената си дъщеря. Своята дъщеря тя научила да работи, а на заварената дъщеря не давала никаква работа и я приучила на мързел. Когато тръгнал царският син да си търси жена харесал, трудолюбивото и спретнато момиче, а мързеливото останало неугледно и неспособно да се справя с живота си. Този пример какво иска да каже? Иска да каже, че човек израства в трудностите. Там, т.е. чрез тях укрепва духът му и той може да постигне добро, положително развитие. Според народната  мъдрост в тази приказка, щастието е спряло при това момиче, което е свикнало да се справя с трудностите. Така е и в живота. Важното е да се осъзнае тази истина. Когато човек се изправи пред поредната трудност в живота си, трябва да се усмихне и да си каже: сега имам повод или причина да проявя своята духовна сила. Щастието е точно тук в този момент, защото това е момента, в който откриваш възможността за себедоказване чрез активен творчески подход към проблема. Ето, това е същественото –  да съумее човек да потърси  и открие творческия подход в преодоляването на трудностите. Когато срещнат проблем хората обикновено се паникьосват и изпълват съзнанието си с досада. А всъщност, когато трябва да се преодолее определен проблем, тогава се  създават и условията, чрез които човек да прояви своите умствени способности и степента на своите нравствени качества. И когато знаеш, че проблемът не е бреме, а възможност за самоизява – няма да те измъчват досадата и тревогата. Приемането на проблема като нещастие идва от неговото неразбиране. И най-вече от желанието да не се срещаме с трудностите. Човешкият ум хитрува като иска да живее без трудности. Ако осъзнаваме, че трудностите са камъчетата по които стъпваме, за да преминем през мочурливия път, ще ги приемаме с удовлетворението, че така учим и укрепваме духа си. И точно тук, в избора къде, на кое  камъче да стъпим и успешното преминаване нататък ни среща с щастието. Защото то идва  по две причини: едната е защото сме преодолели конкретния проблем, и втората, защото сме доказали своята способност да се справим с трудностите, т.е. заради удовлетвореността от собствените ни умения и трудоспособност. Когато човек получи удовлетворение от преживените усилия, за постигането на каквото и да било, той получава ново, различно самочувствие. Израства в собствените си очи. Явява се и самоуважението. Всяко преодоляване на проблема, независимо от неговото естество, носи нови умения и помага на човека да укрепи волята и знанията си за бъдещия си живот.

Значи как можем да формулираме човешкото разбиране за щастието? Никак не можем да го формулираме, докато не изясним разбирането си за него. От всичко казано следва правилото, че трудностите са преимущество за духовното развитие и богатство за човешкия живот. Когато ги срещнем – срещаме щастието.  Умението да работим творчески с трудностите и разумното боравене с тях носи щастието. То се проявява като удовлетвореност, като пораснало самочувствие и като сила на духа – най-вече като сила на духа.  Щастието не е  и не може да бъде радост от безпроблемния живот. Щастието е проява на силата на духа. Защото когато се проявява духът, се проявява Божествената сила на Сътворението. Още в Замисъла за Сътворението на Живота,  Бог е вложил в човешката душа силата на Духа. Духът е съзнанието на душата, еманация на Мъдростта на Бога – Великото Съзнание. Духът  съдържа пълноценната, цялостна програма за развитието на човешкия живот. Когато се създадат условията Той да се прояви, всеки човек трябва да знае, че така се проявява силата на Великото Съзнание, т.е. ти като човешко същество ставаш частица от Великото Съзнание и Негов сътрудник за изпълнението на Замисъла Му. Ето, тогава човек ще може да се чувства щастлив – когато проумее тази истина, защото чрез нея ще стигне до мъдростта на Божествения промисъл за живот на човешката душа.