ЗА МОЛИТВАТА

Съществува мнение, че ако използвате продължително време една молитва, тя ще бъде чута от Господа и желанието ви ще бъде изпълнено. Това мнение се подхранва в голяма степен от силно религиозните хора, които имат в ума си представата за Господа като за господар, който се разпорежда със съдбите на хората. Според тях ако съумееш да се представиш добре пред Всевишния ще получиш Неговото благоразположение. В тези мнения има много малко истина и повече заблуда.

Къде стои истината? Тя е в твърдението, че трябва да  съумееш да се представиш добре. Но как да се разбира това “добре”? Да се представиш пред Господа добре, това означава да застанеш пред Него с цялата си искреност. Може да не е в най-правилната поза, може да не е в най-подходящото време, може да не е изказано с най-подходящите думи, но да е казано искрено. Искреното чувство има силата на електромагнитно лъчение. То изпълва пространството около човека със своето лъчение и го прави проводник на космическите сили. Искреното чувство е необходимо и от чисто нравствената страна на   въпроса. Когато се изправиш пред Господа, трябва да си заслужил моралното право да поискаш. Иначе колкото и голяма да е волята ти, колкото и силно да е упорството ти, твоето желание няма стойност, защото не е изказано искрено. Силата на човешките чувства идва винаги от тяхната искреност: и когато човекът общува с Господа, и когато общува с ближните си.

Какво ще рече, да има човек моралното право да застане пред Господа? Това означава за всеки да знае, че не може да е пропилял безцелно деня си, да е лъгал, да е клеветил, да е изпълвал с омраза думите си или пък да е откраднал и да застане вечерта пред Господа с определено желание, със свое конкретно искане. Ако си правил всичко това, можеш да застанеш пред Всевишния само с разкаяние и молба за прошка. Но ако и тя не е искрена, значи няма никаква стойност.

Кога хората използват молитвата  към Господа? Обикновено това е винаги, когато се почувстват застрашени, затруднени, т.е. когато се почувстват в беда. А всъщност има и друга категория хора, които използват молитвата като необходимост за връзка с Господа. В това няма нищо лошо, стига да се знае защо и каква връзка иска да осъществи човекът. Много често с молитва си служат хора с неясно отношение  към своята съдба, т.е. хора, които са загубили правилната посока на своя живот. Такива хора трябва да знаят какво искат: подкрепа на духа или пряка помощ.  Не са малко тези, които се заблуждават, че те са в застой, защото чакат Господ да им каже какво да правят. Така пропиляват месеци, а някои и години наред в очакване да получат специално посвещение и препоръка за начина, по който трябва да живеят. Вместо да се постараят да организират своя живот и да направят това, което е в човешките възможности, те чакат благоволение свише, без да си дадат сметка доколко е реалистично тяхното искане, и дали не злоупотребяват с името Божие. Някои от тези хора полагат големи усилия, които се изразяват в постене и непрекъснати молитви. Такива хора изпускат най-същественото: умението да си помогнат със собствени сили. Всеки трябва да знае, че Божията помощ идва при този, който умее да я използва правилно. Не е възможно да се прахосват усилията на Висшите сили за задоволяване на желания, които нямат реалистично виждане. Всеки човек трябва да е наясно,че първо трябва сам да види как и в каква степен може да подреди живота си, съответно да се потруди да си помогне и никога да не чака помощ от Господа, ако преди това не е вложил своите усилия.

Молитвата като възможност за връзка с Господа е хубаво средство за общуване, но трябва да се знае, че това средство се използва както от ума, така и от душата. По какво ще ги различавате? По тяхното  съдържание. Ако една молитва е свързана с материалната страна на живота, т.е. ако чрез нея се търсят материални придобивки, тя е от ума. Такава молитва няма стойност, защото ангажира Господа с нещо, което си е чиста работа на отделния човек. Той трябва сам да се потруди и да спечели това, което иска. Наготово и да му го дадеш, няма да го оцени по достойнство.

Ако молитвата е свързана с желание за духовно развитие, тогава вече говори душата. Тя предимно търси връзка с добродетелите и ако целта е да се усъвършенства работата с тях, искрената молитва за подкрепа на духа в това отношение винаги получава отговор.

Съществено важно е човек да знае и да е убеден, че за всяко нещо, за което се моли на Господа, преди това трябва да е проверил собствените си възможности, т.е. да се е потрудил той сам да се избави от затруднението. Никога не трябва да се чака помощ      свише, ако не са били вложени преди това собствени усилия за справяне с проблема. Господ помага там където има инициативност и собствено отношение към живота. Безпътния няма да получи подкрепа, защото не се е постарал сам да види къде и защо се намира там където е.

Молитвата е много силно средство за общуване с Господа, но силата й никога не трябва да се подценява като се прилага за всяко желание свързано с ежедневието. Така например много хора се молят за здраве и се хранят нездравословно, други пък не умеят да пестят парите си, а искат от Господа да им даде богатство. Какво ще рече това? Това показва колко непремерени могат да бъдат човешките желания и колко неразумно се оценява връзката с Господа. След едни такива желания, свързани с неразумно поведение, следват упреци към Всевишния и явно показано разочарование от Него. А всъщност става  въпрос за лично неразбиране на живота. Затова, когато някой човек реши да се помоли на Господ трябва да знае съвсем ясно и конкретно какво иска. И да е уверен, че желанието ще бъде подкрепено само, ако има усилие от страна на човека. Без да се е потрудил, който и да е, помощ от Господа няма да получи. Господ помага там където ясно се вижда, че помощта ще бъде правилно оползотворена. Този, който е решил да се помоли трябва да знае, че на неговата молитва ще бъде отговорено, ако притежава две определени качества: трудолюбие и искреност. Без тия двете,  Божията помощ не може да стигне до никого.