ВЯРА И ЗНАНИЕ

Вътрешните противоречия в човешката душа възникват тогава когато недостига просветеност. Какво трябва да знаем когато казваме “просветеност”. Един човек е просветен тогава когато приема с разбиране своя живот. Просветеността му дава възможност да изживее правилно всички свои затруднения и проблеми.

Когато говорим за просветеност трябва да разбираме, че става въпрос за най-необходимите знания за живота и неговата връзка с човешката душа. Първо, какво трябва да знаем за живота? Трябва да знаем, че той е най-уникалното, най-висшето проявление на Великия Божествен разум. Чрез живота Бог проявява своите най-висши творчески сили. Животът е най-висшата, най-мъдрата школа за изграждане и утвърждаване на човешкото съзнание. Като знае това, човек трябва да живее с мисълта, че той участва в проявлението на Божествения план и допринася за неговото изпълнение или го ощетява в зависимост от своите действия, в зависимост от начина, по който той живее. Всяко от действията и мислите на човека е свързано с отговорност, която е лична и има пряко отношение към неговата нравственост, морал и чувство за справедливост. Но има и по-конкретно обяснение на въпроса. То се отнася до личното отношение на човека към себе си. Просветеният човек знае, че той самият не е нещо произволно създадено, а има конкретно определено предназначение. Просветеният човек разбира съвсем точно и ясно своята роля за Живота на Цялото. Какво ще рече това? Ще рече, че всеки човек в някаква степен, в зависимост от нивото на своето умствено развитие, участва в Живота на планетата и на вселената изобщо.Всеки човек е сътрудник в изпълнението на Божия план, на Божия промисъл за Живот. Този въпрос има и друга страна. То ще рече, че просветеният човек познава, или поне се стреми да опознае, своите способности и умения. Той дотолкова е уверен в своя Божествен произход, че е убеден в успеха на всяко свое начинание. Но просветеният човек не живее само за себе си. Той обича ближния си, обича и всичко в Природата – цялата Природа, защото знае, че както той така и всичко останало е създадено с любов чрез Великата Мъдра Мисъл на Бога. Значи какво излиза от казаното до тук? Излиза, че просветеният човек е полезен за себе си, полезен е за ближния си, за Природата, полезен е за Цялото, което ще рече че той е градивна единица в изпълнението на Божествения промисъл за живот. Сега как ще определим най-кратко кой е просветения човек? Като кажем следното: просветеният човек има знание и вяра за Бога и в Бога. Това значи, че той като малко дете е започнал своя живот с вяра и като възрастен човек е доразвил своето отношение към Бога като го е подкрепил със знания. Вярата му е помогнала той да се ориентира правилно и да открие всички взаимовръзки между човешкия и Божествения свят. Знанието в голяма степен вече се проявява като съответна наука: като част от нея или като нейно проявление. Трябват още много знания както за Божествения свят, така и във всички области на науката и те да бъдат така предадени на хората, че да бъдат достъпни и за по-ограничения човешки ум. Затова там където не достигат знания трябва да има повече вяра. Да се приема с доверие информацията, която до сега е пристигнала, и която продължава да пристига чрез Висшите Учители и да се знае, че това също е форма на служене и просветление. Служене – за Висшите Учители, които изпълняват Божията воля да работят с хората и просветление за всеки човек, който се запознава с тази информация. Всъщност става въпрос за текстове, които съдържат най-вече напътствия за правилен начин на живот. А правилният начин на живот зависи от просветеността на отделния човек. Този, който е възприел в съзнанието си мисълта за своя Божествен произход, винаги ще гледа на себе си с уважение и ще се стреми да бъде съвършен за всяка от мислите си, за всяко от действията си. Защо не ви достига увереност или  може би самочувствие да приемете мисълта, че имате Божествен произход? Защо това ви се струва някаква измислица или пък твърде отвлечена теория? Та това е същността на Живота! Тази истина стои в основата на развитието и усъвършенстването на Света. Какво е Света? Той е всичко създадено, за да  съществува – хора, растения, животни, всяко камъче и всяка тревичка – те също са част от Света.  Със своето отношение към тях, с начина, по който ги възприема човек допринася и за тяхното развитие. Човекът носи разум, той е сътрудник и в зависимост от нивото на умственото си развитие, съавтор в изпълнението на Божествения план за развитието на Света. Ето защо просветеният човек не се измъчва от вътрешни противоречия. Неговите знания и вяра го спасяват от всяко недоразумение и колебание. Всъщност за какво горим Ние до  сега в тази тема? Говорим за една истина, която е колкото съществена, толкова и необходима за всеки човек, а от там и за Живота като Цяло. Тази истина може да   бъде формулирана в едно изречение и то гласи: просветеният човек носи чиста и светла душа, защото негова опора в живота са вярата и знанието. Те не се изключват, а взаимно се допълват. Вярващият човек трябва да бъде знаещ, просветен човек. Той трябва да знае всичко както за елементарните частици и атома, така и за клетките на своя черен дроб или за сухожилието на ръката си. Но в същото време негова светлина в ума трябва да бъде голямата, чистата вяра в Божествения произход на всичко сътворено, за да може да се отнася към него с благоговение. Защото хората идват на планетата и заварват тук един съвършен свят, построен с много любов и тяхно основно предназначение е да  го пазят и усъвършенстват.