МИГА НА ТВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

Да търсиш себе си във времето, означава да осъзнаеш мига на своето съществуване. Ще попитате: какво означава мига на своето съществуване, нали съществуваме цял живот, какво значение има мига? Мига на съществуването е онзи съзнателен момент от развитието на човека, който може да бъде сравнен с мига на просветлението. Всъщност той е просветление, защото в съзнанието блесва като мълния истина, която става основа за бъдещото развитие на човека. Този миг е всичко онова, което съдържа в себе си потенциала на развитието. Това е състоянието, при което като на длан човек вижда собствената си завършена до момента цялост.

През всичките дни на своя живот, човек не осъзнава своето съществуване. Той живее  увлечен от инерцията на ежедневието. Има в главата си някакъв план и го следва. Но тук веднага искам да уточня, че с определен план за своето развитие живеят значително по-малко хора отколкото тези, които просто се оставят на течението. Болшинството от хората нямат в съзнанието си определена идея за своето развитие. Те дълго време не знаят кои са, защо са дошли на този свят и какво искат за себе си. Това са хора с нисък интелектуален потенциал, т.е. хора, които имат значително малко съхранени опитности в своето съзнание. А опитностите както вече е известно идват от отминали животи, но се създават и в настоящия живот. Това означава, че всеки миг от човешкия живот носи знание за самия живот, стига човешкият ум да го търси и да умее да го съхранява. Не бива човек да приема живота си като “живеене “, което ще рече като монотонно  съществуване. Това се получава тогава, когато липсва определена идея за развитие. Идеята трябва  да бъде  съдържателно изградена цел – цел, която да предизвиква човешкият ум към активност.

Разбираемо е в ранните младежки години на своя живот, човек да се чувства свободен от конкретна идея, т.е. неговият живот да върви инертно без никакви усилия за постигане на каквото и да било. Но това не бива да бъде състоянието на живота му. Липсата на определена цел води до обезличаване на личността, по-правилно е да се каже дори до унищожаване на личността. При отсъствието на определена цел в човешкия живот отпада стимула, който може  да послужи за създаване на опитности, а липсват ли опитностите означава че липсва и елементарното знание за адекватно поведение в настоящия живот. Затова всеки млад човек трябва да използва годините на своята младост за създаване на интелектуален потенциал, т.е. да търси онези условия,  които биха създали, които биха възпроизвели опит и знание. Това изисква активно участие на съзнанието. Забележете, поставете си цел да отбележите колко пъти през деня и какво от всичко извършено е извършено с участието на пълното съзнание. Не искам да кажа, че човек живее несъзнателно, но факт е, че пълноценната част от човешкото  съзнание остава неизползвана. И това се получава когато човек няма определена цел. Тогава животът е изпълнен с обикновени човешки дейности, които основно са  обслужване на конкретното лице. Когато ежедневието преминава в обикновени рутинни действия, свързани с потребностите на деня в съзнанието не остава нищо, което може да се съхрани като знание. Човек, който живее само, за да се храни и работи пак защото трябва да се храни, такъв човек не е полезен за себе си, такъв човек слиза до нивото на растителния, на животинския свят, но той не е полезен за човешкото общество. Ще запитам тогава колцина живеят ангажирани от мисълта за развитието на обществото?  А какво означава да си ангажиран с такава мисъл? Това означава да имаш в съзнанието си идеята да живееш така, че днес да си по-добър от вчера, днес да си полезен, поне на още един човек, освен на себе си, или на едно растение или да си полезен дори на едно животинче. Когато човек не живее само за себе си, а носи в ума си мисълта и за другите, и за другото, тогава той създава условия за възникване и развитие на опитностите. Опитностите от днес ще послужат за живота утре. Ето затова днешния човек е изключително отговорен за начина, по който живее. Да живееш с мисълта за себе си би било добре, ако имаш в ума си идеята да постигнеш определена цел. Колкото и егоистична да е тази цел все в някаква степен тя ще послужи на обществото, защото човекът ще създаде нещо. Т.е. сравнено с безметежното, елементарно живеене, това е по-добрият вариант. Но съвременния живот поставя изключително съществена задача пред всеки човек. Съвременния живот изисква от всеки човек ангажираност и то ангажираност с общата идея за бъдещето на човечеството. Бъдещето на човечеството поставя съществената задача за съзнателен живот на всеки индивид, за  съзнателно поведение и създаване на условия за разумно общуване на всички нива – човешки, растителен, животински свят и тяхната връзка с Божествения свят. Не е достатъчно само всеки да се грижи за себе си, а е крайно необходимо всеки да се грижи и за другия. Това означава не да  му осигуряваш храната, но да му създадеш такива условия,  чрез които да не му вредиш, като мислиш за себе си да не спъваш другия. Съвременния човек сега в голяма степен е егоист и използва дори науката само за себе си, като забравя природата. А точно това  трябва да бъде осъзнато, трябва да бъде осветлена истината, че хората не бива повече да живеят с досегашния си начин на живот: всеки за себе си, а всеки с определена мисия. Като казвам мисия, трябва да се разбира, че по-голяма мисия от това да имаш живот за другите – няма. Ако още от ранни младежки години човек заживее с мисълта, че е потребен на другите, той ще се запита, с какво би могъл да бъде потребен и ще потърси възможност да развие своите способности, така че наистина да остави след себе си добри дела – дела в полза на обществото. Сега призива на Висшите Учители от Великото Бяло братство е да се живее със светла мисъл. Това означава да се освободиш от негативните чувства, от всичко егоистично и да живееш с мисълта за добруването на обществото. Така твоят живот ще има непреходна духовна стойност, ще бъде значим за човечеството. Всеки трябва да знае, че принадлежи към огромното човешко семейство и мисълта за добруването на всички от това семейство трябва да  бъде негова  първостепенна задача. Така всеки ще има свой профил в живота и никой няма да се загуби във времето.  Ако всеки от вас потърси себе си във времето, какво ще намери? Да потърсиш себе си във времето означава, че си достигнал такова ниво на съзнание, което ти позволява да анализираш себе си, да анализираш обстоятелствата, в които се намираш. Ако ти си  в  състояние да направиш това, ще оцениш мига на своето  съществуване. А това ще ти даде тласък за живота напред.