ДУХОВНО ЕДИНЕНИЕ

Човечеството е постигнало едно определено ниво от своето развитие, което му позволява да търси и създава нови светове в своето съзнание. Новите светове това са разбиранията за живот според правилата на онези закони, които изискват       повече отношение към самия себе си отколкото към останалите. И това всъщност се оказва най-трудното – да съумее човек да опознае своята собствена природа и да постигне това ниво на съзнание, което да му позволява да използва повече своя умствен и духовен потенциал за доброто на Цялото.

Всеки човек се развива и израства в свой индивидуален план. Това е собствената му  програма за духовно развитие, която е вложена в неговата духовна същност още в периода на сформиране на новата личност. Това е периода, в който Светлите същества, които изпълняват Божията воля,  помагат на душата  да изгради неповторимата за всеки човек духовна същност.

Човешкият живот е низ от благополучия и неудачи, които изпълват дните му и му носят своя опит. Те оставят следите от най-силните преживявания като незаличим спомен, който подхранва в по-нататъшния живот всяка следваща инициатива Затова с всяко свое прераждане човек носи в душата си и резултата от житейския опит постигнат по време на живота във физическия свят.

За хората, които се интересуват от езотерична литература това е известна истина, но  въпреки това Ние я записваме още веднъж, защото искаме да я свържем с идеята за духовното единение. Къде откриваме връзката?  Откриваме я в изявата на човешката душа в новия й живот. Човешкият живот, който се проявява във физическия свят ще бъде толкова по пълноценен и богат, колкото повече се изяви духовния потенциал на личността. Така ще може да се използват вложените още при сътворението на душата добродетели – качества, чрез които Божия промисъл работи за развитието на личността. Това са условия, които са създадени от Великото Съзнание още при сътворението на човека. Всеки човек е създаден по образ и подобие Божие, което ще рече, че всеки е създаден с определен творчески потенциал – определен като направление за конкретно развитие. От този потенциал зависи, кой в каква посока ще се развива, т.е. кой към каква професионална изява ще се ориентира. Този потенциал съхранява и истинската, добродетелната нравствена основа на човешката душа. Всичко това е дадено, то е вложено, за да може да принесе плод. Но само ако човек в настоящия си живот пожелае да го открие и да работи с него. Значи какво излиза? Бог е създал човека като му е вдъхнал не само живот, но и умения, с които да може да живее и твори. И това е основната задача на всеки човек: да открие своя интелектуален потенциал и да го използва за създаването на благоразумен и достоен живот. Затова е съществено важно хората да знаят, че те всъщност са носители на една огромна по своите размери информация, която може да им служи в настоящия живот. Трябва обаче да се  събуди най-напред желанието на всеки човек да надникне в своята съкровищница. Това означава да осъзнае силата на своето съзнание, да знае, да е убеден, че е сътворен с възможности, които само той може да развие. Ключът е желанието. Ако то се събуди, ако човек истински повярва в своите възможности, ще може да стъпи върху онази нравствена основа, която предопределя положителната насока в развитието на човешкия живот.

Какво е вложил Творецът в човешката душа, кои са качествата, които могат да помогнат за духовното единение на хората? Ние твърдим, че такива качества има съхранени във всяка душа и е въпрос на инициативност те да бъдат използвани в настоящия живот.

Първото качество, което има значение за правилния човешки живот, това е сговорчивостта. Сговорчивост е необходима, за да може да има диалог. Това означава преднамерено добро отношение към всяка друга мисъл и идея. Хората трябва да приемат с добронамереност предложенията на другите и да търсят в тях най-близкото до своето  съзнание, за да могат да участват в реализацията на съответното предложение. Това изисква благоразумие – блага мисъл и добро чувство. Всъщност благата мисъл и доброто чувство са необходими за всяко начинание. Като казвам  добронамерено да се приемат предложенията, не разбирайте абсолютно  съглашателство. Винаги може да се намери благоразумен подход според, който да се участва или да не се участва в изпълнението на  една или друга идея. Важното е да се знае, че богатството от идеи, с което  е изпълнено духовното пространство предоставя чудесни възможности за избор на ума. Човешкият ум е средството, чрез което във физическия свят, работи душата. Но само когато той е под нейно влияние може да се постигне положителен резултат, т.е. да се използват най-добрите качества вложени в нея, които са необходими за духовно усъвършенстване. Ако умът се влияе от външни фактори, той не може да осигури праволинейност и развитието на душата може да бъде забавено или отклонено в някаква друга посока.

Доброжелателството е другото качество, което задължително трябва да се прояви, за да има развитие и напредък за личността. Доброжелателството идва там където умът под влияние на душата развива творческата инициативност.  Доброжелателството е чувство, което събужда благородни пориви за добронамерени действия. То е сила, основен двигател на всякоя съзидателна инициатива. Затова вие трябва да потърсите това чувство във вашето съзнание. Имате го! Всеки човек го има, но трябва да повярва в своето добродетелно начало. Когато е доброжелателен човекът създава здрави и трайни връзки с другите хора. Благодарение на своята доброжелателност той създава отношения които прерастват в активна творческа атмосфера. В такава среда  може да се постигне много за общото благо. В доброжелателната инициатива е заложен успеха на всяко начинание свързано с интересите на обществото. А това е много необходимо, за да се превърне обществото в създател на ново колективно съзнание – съзнание, което формира духовно единение в името на благородна цел. Всъщност доброжелателството е немислимо без благородство. Те вървят заедно, за да създадат условия за утвърждаване на духовно извисената личност. И тъй като доброжелателството и благородството са исконни добродетели, изначално вложени в човешката душа, тяхната употреба предполага  изграждане на  общество  с много висок критерий по отношение на морал и нравственост.

Сговорчивост и доброжелателство са немислими без човеколюбието. Човеколюбието изисква дълбоко разбиране за произхода на човешкия живот. Всъщност дълбочинността на мисълта трябва да свърже ума със  съзнанието, за да стане пределно ясно, че човешкото същество  носи в душата си своя Божествен произход. Като обичаш човека, ти обичаш божественото в него, ти обичаш едно Божествено творение. Това сме го казвали и друг път но сега трябва специално да се изтъкне неговото значение. Вярата в Божествения произход на човека и живота коренно променя отношението към тях. Създава се чувство на благоговение пред силата на една толкова съвършена творческа активност. Създавайки човека, Бог е вложил в него и доброто чувство на самоуважение и любов  към самия себе си. Т.е. твоят ум, за който обяснихме в предходна тема, че се  създава колкото в Божествения, толкова и във физическия свят,  трябва да си обясни, че човешката същност е Божествена  същност и независимо за кого става въпрос, съответния човек трябва да бъде уважаван и обичан. Това разбиране на нещата ти казва, че трябва да обичаш себе си и другите като себе си, за да може обществото, което вие ще създадете да се ръководи от благородни принципи.

Сговорчивостта, доброжелателството и човеколюбието са общата основа  върху, която може да се създаде духовно единение. То е повече от необходимо сега, защото светът е изпълнен с множество противоречиви теории, които внасят раздори и неразбирателство между народите. Създателят е довел човечеството до прага на нова епоха – епоха на просветление и духовна възвишеност. Навлизането в тази епоха е целта към, която Светлите Същества от Великото Бяло Братство се стараят да приобщят човешкото  съзнание. То трябва  да събуди у себе си желанието за благородна творческа деятелност. Така ще се даде възможност на Божественото начало у всяка човешка душа да се прояви.  Всъщност това е идеята, която  изисква духовното единение на човешкия свят.