ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ

За  възникването и проявата на всяко нещо съществува  причина. А кое поражда причината? Това е необходимостта. Тя се явява и следствието, което определя непрекъснатото движение.на всичко съществуващо. В конкретния случай имам предвид необходимостта от съществените промени, които съпътстват развитието, еволюцията на Живота. Тази необходимост предопределя измененията, които периодично настъпват във Вселената. За да достигне сегашния си вид,  космическото пространство е претърпяло многократни промени свързани с физическата му структура и неговата енергийна същност. Активността на физическия вакуум и на торсионните полета сега са многократно изявени и носят съществените изменения свързани с цикличността в проявите на различните космически явления и планетите. Всичко е взаимносвързано и носи белега на един единствен и колосален по своите мащаби Замисъл – Замисъла  за Сътворението и Живота във Вселената. На този Замисъл е подчинено всичко съществуващо – като явление и като физическа реалност. Затова когато говорим за съвременния живот и изтъкваме необходимостта от неговото развитие, трябва да имаме предвид тази основа, тази първопричина – Замисъла с неговата проекция за настоящето и бъдещето на Живота. Тази колосална Програма се развива като изключително мощното средство, което твори като изпълнява вложената в нея Идея за развитие.

Сега човечеството навлиза в нова епоха – Епохата на Светлата Истина, Епохата на Водолея. Тя се характеризира с яснотата и адекватността на всичко, което се случва. Вече в Природата и в човешкия живот    не съществуват процесите на отлагане на действията, а всичко започва да се случва, дори по-правилно е да се каже, да се извършва в конкретния момент. Времето* сега е изчистено от своите особености на влияние върху съзнанието на хората. Доскоро то влияеше като създаваше условията за отдалеченост на следствията от причините. Така беше заложено в програмата, с надеждата в тези продължителни паузи човешкият ум да  съумее да обработи подадената му информация, за да я използва за своето развитие. Оказа се, че една такава пауза с отлагане на следствията се проявява като твърде разтегливо понятие и човешкият ум няма необходимия стимул за конкретно организирана дейност. Той се разполага във времето и разхвърля своите действия разнопосочно, като по този начин се губи смисъла на определения, на вложения в Идеята замисъл за извличане на съответната поука. Късно проявеното следствие наложи понятието карма и хората свикнаха да мислят, че след време ще се случи нещо, в резултат на това, което сега са създали като причина. И тъй като е присъщо на човешката  същност да търси винаги по- леките възможности, по-лекия начин на живот, хората започнаха да се надяват, че следствието може и да не се прояви, т.е. че може да ги отмине евентуалния проблем – трудностите или неприятностите, които сами са заложили като причина в своя живот. Създадоха се теории за кармата и кармичната обвързаност, започнаха да се изявяват и хора, които твърдят, че могат да “изчистят” кармата на своя пациент. Така вместо да се помогне на конкретната личност да осъзнае своите недостатъци в резултат  на които греши, се получава замъгляване на  съзнанието –  внасяне на страх  и несигурност в живота на хората.

Сега вече са  създадени необходимите условия и в Живота на Вселената навлиза Епохата на Истината и конкретните действия. Тук, на планетата Земя, този процес започна да се проявява като “ускоряване на времето”.  Все още не напълно, но този факт вече започна да дава резултати. Ускоряването на времето е действие свързано с влиянието на енергийната същност на Сътворението върху съзнанието на Природата. Как да се разбира това обяснение? Енергийната същност на Сътворението  по същество е изключителна по своите мащаби, всеобхватна Идея, която съществува в резултат на активното електромагнитно излъчване, произлизащо от Великото Съзнание. Този свръхмощен Разум въздейства върху Природата, защото във всяка клетка на Сътвореното е вложена частица от Него. На фино енергийно ниво се осъществява връзката между Разума излъчван от Великото Съзнание и разума вложен във всяка частица на сътвореното от Него. Човешкото съзнание също е подвластно на това въздействие, защото то самото е подобие на Великото Съзнание. Човешкото съзнание притежава изключително силни възможности за изява и въздействие, които предстои да бъдат развити и използвани в Живота. За тази цел предстои да се ограмоти и подготви човешкия ум за бъдеща адекватна връзка на по-високо ниво със своя Създател. Необходимо е развитие на ума върху нравствената основа на Познанието. Ето как стигнахме до необходимостта. Казахме в началото,  че причините възникват поради определена необходимост. Сега, понеже вече навлиза Епохата на Истината, като голяма необходимост се явява промяната на съзнанието. Това е следствието, което поради ускореното време вече не търпи отлагане. На човечеството беше даден един твърде дълъг период за  работа на човешкия ум с конкретните факти от действителността. Трябваше тези факти да бъдат обработени, за да може всеки да достига до истината в реално време и да се получи развитие на Познанието. Познанието, това е знанието постигнато в живота чрез личния опит. Когато Познанието е качествено не съществува опасност от негативни кармични последствия. Това означава, че човекът отработил качествено Познание е постигнал необходимата Мъдрост, за да живее така, че да не се страхува от последствията на своите действия. Това е характерно за сегашното Време.  То вече работи за проявата на истината в нейната конкретна реалност  – тук и сега, за да може да се създадат условия за живот на Любовта. Това всъщност е голямата Идея: като навлезе, като се установи истината в живота на хората, да се изчисти тяхното  съзнание от неправилните предубеждения и схващания за живота и така да се създаде възможност за живот на Любовта. Любовта не може да съществува там където няма Истина и Мъдрост.

Какво се налага като заключение на края? Когато всичко се случва в реално време ще се развива Познанието. То ще отработи Мъдростта, а тя като е стъпила на широкия коридор на Истината ще приема с благодарност Любовта. Ето, така трябва да се разбира връзката между причината и следствието – като взаимообвръзност породена от необходимостта да се установи Новият Живот – Животът на Любовта. Всичко това е подчинено на правилата определящи еволюцията във Вселената и така изпълнява Замисъла на Създателя за Живот на Сътвореното.

—————————————————————-

* Времето се проявява като процес. То трябва да се разбира като последователност в развитието на Замисъла за Сътворението. Ако Идеята вложена в Замисъла на Създателя не предвижда развитие, няма да има време, затова то съдържа всички особености, които определят пътя на еволюцията.