ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Смисълът на човешкият живот е вложен в неговото предназначение. Предназначението се определя от Идеята на Създателя за създаване на разумен живот. Във всяко творение е вложена определена идея и тя се проявява чрез съществуването му. Съществуването на всичко сътворено създава основата на живота. Проявлението на живата материя има различни нива на разумност, но винаги е свързана с Идеята за Живот. Какво е живота? Той е функция на Разумното. Чрез живота се проявява разумното начало на Сътворението. Винаги, макар и на различни нива във времето и пространството се развива процес на сътворяване. При Великото Съзнание този процес има най-съвършената форма на творческа дейност. Човекът, създаден по образ и подобие Божие, също проявява своите творчески способности. Дори и най-ограниченият човешки ум проявява способностите на творец, разбира се на много ниско ниво. Способността да твори отличава човека от всички останали създания в Природата.

Когато говорим за творчество, за творчески процес не трябва да мислим, че става въпрос само за изключителни постижения в областта на изкуството. Сам по себе си творческия процес е изкуство, но кога и къде присъства то? Отговорът е: винаги и навсякъде, стига да разбираме за какво става въпрос.

Във всяка своя дейност човекът трябва да влага умение и желание за творчество. Дори и тогава когато си чистиш обувките, можеш да вложиш творчество, а това означава да го направиш по-различно,  по-добре, по-красиво, по усъвършенствано. Точно тук, в подхода при извършването на каквато и да било дейност,  е грешката на хората. Те приемат своите действия като механични движения, като необходимостта да се обслужат или просто да извършат определена работа, защото тя е свързана с тяхната прехрана. А би трябвало да се подхожда във всяко от действията с мисълта за новото проявление на това, което се извършва. Новото проявление може да се изяви в обикновените, в рутинните действия свързани с човешкото ежедневие. Така например когато почистваш дома си, когато общуваш с ближните си, когато си сред природата – навсякъде би могъл да бъдеш по-различен, по-добър от предходния ден, което означава да се проявиш като творец. Творческият подход има своята изключителна стойност, когато се използва в ежедневието и особено в различните форми на общуване между хората и в общуването с природата.

Човешките действия са проява на живота, а живота казахме е функция на Разумното. Като е така ще трябва  във всяко действие да се влага и определен смисъл, конкретна мисъл, която да се разгръща като творческа идея. Тогава, когато в своите действия, човекът влага мисъл и чувство се постига ново ниво на проявлението Живот. Нивото се определя от вложените мисъл и чувство, но те трябва да бъдат организирани. Хаотичното присъствие на мислите и чувствата не решава въпроса. Да бъдат те организирани, ще рече да бъдат подчинени на определена цел. Винаги трябва да знаете какво искате от живота си и към какво се стремите.

Всеки човешки живот има свое предназначение. Всеки човек се ражда за да бъде полезен на себе си, на своето собствено развитие и на развитието на обществото. Вие сега се приемате като хора, които живеят за себе си, тоест мислите си, че вашият живот си е ваша лична работа. Не е така. Вашият живот принадлежи на Цялото. Какво искам да кажа с това твърдение? Искам всеки от вас да знае, че той диша, защото и Цялото диша, той живее, защото и Цялото живее, другото е невъзможно. Невъзможно е ти да живееш, а Цялото да не живее или обратното: Цялото да живее, а ти да не живееш.

Цялото, това е Висшето Разумно присъствие в Пространството и Времето на  Божествената Идея за Живот във Вселената; Съвършеното проявление на това присъствие във всяка частица от Сътворението. Защото разумното присъствие  това е проявлението на изначалната сила на Духа излъчен от Висшето Съзнание и вложен във всяка частица на Сътвореното, Неговата Разумна Творческа сила, която се изявява  във всяка тревичка, във всяко камъче и във всяка жива твар.

Човекът като разумно, съзнателно живеещо Същество, трябва да знае, че неговата душа е свързана с Цялото, така както са свързани помежду си пръстите на ръката му. Те действат винаги заедно, помагат си и са подчинени на  висшата мозъчна дейност в човешкия организъм. Така както всеки пръст се движи и извършва определени действия, защото е получил импулс от мозъка, така и човешката душа се движи и живее, защото получава импулси от Цялото. Неговото разумно присъствие се проявява в човешката душа посредством  живото участие на светлинната енергия във функциите на човешкия организъм. Светлинната енергия, която е носител на изначалната сила на Духа прониква както в пространството, така и в човешката душа. Само че на всяко от нивата, в които прониква тя е носител на конкретна, на специфична информация. Тази информация определя програмата за съществуване и развитие на всяка частица, на всяка клетка, в която присъства.

Цялото, затова е Цяло, защото насища Времето и Пространството със своята изначална творческа енергия. Тя прониква във всичко сътворено, за да дари живот. Той се развива и усъвършенства съобразно вложената в него творческа идея, т.е. съобразно вложената в него информация за неговото съществуване. Тогава когато всяка частица, в която прониква творческата идея, т.е. Духът, е жизнеспособна и действаща се постига реализацията на Замисъла на Висшето Съзнание за еволюцията на Сътворението. На този Замисъл е подчинен целият Живот във Вселената. Тази изключителна, Велика и Съвършена Програма на Живота движи всичко. В последното десетилетие, тя е особено активна поради напредващите изменения в Космическото пространство. Те са взаимосвързани и носят промени в същността на всичко съществуващо. Измененията, които напоследък стават все по-забележими за човечеството, следват определено направление. То, както вече многократно е съобщавано се  ръководи от  Идеята за усъвършенстване на Живота във Вселената. Космическата програма за еволюция на Сътворението движи активно изменението във Времето и Пространството. Част от тази програма е и човешкият живот. Той  също трябва да претърпи изменения. За да бъдат те в синхрон с измененията, които се извършват във Вселената, човекът трябва да осъвремени своята творческа активност. Необходимо е да се  събуди повече от всякога изначалната  сила на Духа, за да може да се реализира все по-пълноценно творческата идея, т.е. за да може да заработи онази изначална творческа сила, която прониква Цялото. Ако човешкото съзнание приеме навреме разбирането за съществените промени, които настъпват, ще остане във Времето, ще бъде част от Бъдещето. Това може и трябва да бъде постигнато, ако човешкото  съзнание се промени, ако се усъвършенства, за да може   чрез своето усъвършенстване да се доближи до Съвършенството на Цялото. Тогава човешкият живот, ще  бъде живот за Цялото, защото ще приеме изначалната творческа сила на Първосъзнанието, на Великото Съзнание. Човекът създаден по образ и подобие Боже  има място в бъдещия живот, само като Творец.