ЗА ЕДИНСТВОТО НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО

Духът прониква в материята, за да се постигне единството на Съществуващото. Защо е необходимо да обясняваме тази връзка? Защото тя все още не се разбира и познава, а в  същото време човечеството се намира в период от своето развитие, който изисква познания в тази област. Ние сме далеч от мисълта, че в една тема може да се каже всичко по въпроса, но в същото време вярваме, че може в кратко изложение да се каже ней-важното. То е необходимо за съвременния човек, тъй като му предстои сериозна промяна в начина на живот.

За какво става въпрос? Първо трябва да се знае, че битието е резултат от съзнанието. Това твърдение трябва да се разбира като изначална истина за Сътворението. Великото Съзнание създава, твори и изгражда и така утвърждава мисълта като веществена сила. Мисълта на Великото Съзнание, тоест на Създателя изгражда  обективния свят и чрез него създава условия за развитието на духовния свят. Значи какво се получава? Духовното създава материалното, за да може чрез него да постигне своето развитие. Видоизменението на съзнателната същност преминава през материалния свят. Видоизменението е потребно на Еволюцията, защото тя се проявява чрез него. Вида създава разнообразието и носи идеята за създаването на формите. Формите са реализирана мисъл или с други думи проявена мисъл, а нейната сила откриваме в действията. Там където има действие има проявена мисъл, което ще рече видоизменена изначална сила на Сътворението. Тя може да бъде градивна сила или разрушителна сила. Ето как се проявяват духовното и материалното – чрез действието, което ще рече чрез движението. Всичко съществуващо е в движение. Движение има дори и в привидно неподвижните материални обекти. Чрез тях също работи Програмата за видоизменението. Тъй като там това става твърде бавно по-трудно се забелязва, но е факт, който с времето се отчита като реалност.

Действията винаги са съзнателни, защото са подчинени на Програмата за развитие на Сътворението. Има една изначална, силна и творяща Идея, на която е подчинено всичко съществуващо, цялото Сътворение. Това е Идеята на Създателя за създаване и развитие на Живота. Тя се разгръща чрез Програмата на Сътворението, за да даде живот и този живот хората разбират като битие. Разбирането за битието е свързано с разбирането за съзнанието. Хората вярват, че битието определя съзнанието. Това означава, че има много неизяснени обстоятелства, които пречат на човека да възприеме Първосъзнанието. Съществуването на финия свят, неговото изучаване напоследък, вече потвърждават съществуването на  Велика разумна Сила, която твори. Това е Първосъзнанието и то ръководи измененията и преобразуването на всичко съществуващо. В този смисъл трябва да се знае от хората, че промените, за които напоследък се говори толкова тревожно са следствие от досега извършвалите се изменения. Те ще продължат да се развиват, тоест  ще преминат в преобразуване на съществуващото, защото това е основна отправна точка на Еволюцията. Сега съществуващия живот е подчинен на развитието на изначалната Идея за създаване и развитие на Живота, която има  своите особености и предвижда преобразуване на битието. Това означава проява на ново мислене и формиране на ново съзнание, което ще рече ново отношение на човека към всичко  съществуващо, включително и към себе си. Ние, обаче твърдим, че Духът прониква  в материята, за да й даде живот и в този смисъл искаме да се знае от хората, че изначалната Идея на Създателя за създаване и развитие на Живота е Идея, която прониква  със силата на своя дух във всичко  съществуващо. Този дух, тоест тази живототворяща енергия сега носи, сега съдържа нова Програма. Тя предвижда нови обществено-икономически отношения, нова култура на общуването, ново отношение към ближния и към Природата.Тя съдържа в по-голяма степен силата на Любовта. Тази нова енергийно-информационна същност трябва да проникне в човешкото съзнание и да му помогне да се преобразува в съзнание с ново съдържание. В някаква степен това може да се приеме като ограничаване на свободната воля, но не е така. На човешкото съзнание е дадена свободата да избира, така че то може да знае, може да познава новата Програма и въпреки това да не я приеме. Нали в това сега се  състои цялото противоречие на съвременния свят? От една страна стои изначалната Идея, която съдържа в себе си Програмата за развитие на Живота, а от друга страна е човешкото съзнание с неговото все още ограничено разбиране за новото битие, за новия живот. Програмата обаче е обезпечена с необходимата енергия, за да може да постигне своето развитие и утвърждаване. Тази енергия е освободена във Времето и Пространството, за да може да се превърне в действаща сила. Ще може ли да й противостои човешкото съзнание? Неговата остаряла енергийно-информационна същност вече не е в резонанс с освободената в Пространството Ментална Сила и от само себе си идва въпросът: кой ще надделее? Не ще й дума, че по силният е Създателят и тогава идва въпросът: какъв е смисълът на противостоенето от страна на човешкото съзнание и каква е неговата цена?  Програмата за развитие на Сътворението е действаща сила, която няма равна на себе си, защото изпълнява Великата Повеля на Създателя – Идеята за създаване и развитие на Живота. Тя е Неговата воля и това означава, че човешкото съзнание ще трябва да приеме изпълнението на тази Програма, ако иска да бъде част от бъдещия свят. Така чрез силата на Духа, който носи Програмата за развитие на Сътворението, ще се постигне единството на Съществуващото.