ГЛАВНАТА ЦЕЛ

Силата на човешката мисъл се определя в голяма степен от силата на вложеното в нея чувство. Всяка мисъл на човека е подплатена с някакво чувство. То може да изразява най-общо разположението на духа или може да има свое по-конкретно съдържание. Степента на проявеното чувство се определя от състоянието на ума. Той може да възприеме или отхвърли което и да било усещане и чувство. По принцип умът е ръководителят на човешкия живот, а чувството е негово съдържание. Ще кажете, че съдържанието идва от мисълта. Това е така и не е така. Мисълта е силата на ума, силата чрез, която той се проявява, но както казахме тя никога не е сама. Това е така, защото човек е живо същество, което е създадено с Любов. Поради тази причина то също е носител на основното чувство – Любовта. Всъщност тя не е само основно чувство, тя е и основна Сила на Сътворението.  Любовта е действаща жизнена Сила на Сътворението. Тя прониква в човешкото съзнание като негова същност, но това не означава, че винаги и на всяка цена тя може да се прояви. Любовта се проявява, ако има условия за това, а условията ги създава умът. Този главен разпоредител на човешкия живот има силата да  създава и унищожава време и пространство. Става дума за духовно пространство. Как  се проявява тази негова способност? Като се включи или изключи неговата активност. Когато умът е активен, той твори, той създава – друг е въпроса когато е пасивен. Всъщност неговата пасивност е по-скоро сила на бездействието, което затормозява жизнената активност и така пречи на съзидателния процес и на активността да се проявят.

Как умът създава време и духовно пространство? Като включи в действие своята способност да разсъждава. Със способността си да разсъждава човек създава своя Програма за развитие. Точно тази Програма му създава времето и духовното пространство, в което и чрез което той да живее. Вече сме обяснили в предходна тема, че времето трябва да се разбира като процес – процес, чрез който се изявява Замисъла на Твореца като активно действаща Творческа Програма. В своята същност човекът също е творец като своя Създател, затова когато той разсъждава, когато мисли, той твори по подобие на своя създател. Ето защо има голямо значение с каква мисъл живее човекът и какво чувство влага в нея.

Мисленето е управляем процес. Той се утвърждава и развива  чрез волята. Не мислете, че когато нямате пред себе си определена Цел, ще можете да изявите своята способност за мислене и своята воля. В човешкото  съзнание винаги трябва да стои една определена, съществено важна Цел – Цел, която да е свързана с живота и да се изявява чрез него. Само така, човек може да концентрира своите усилия и действия и да създаде условия за своето развитие.  Целта е стимул за човешкото мислене и за изява на неговата Програма за развитие. Програмата за развитие никога не е цялостно завършена. В нея винаги има точки за доуточняване и точки, които могат да отпаднат. Важното е да не се подменя главната цел в живота. Главната цел трябва да определя посоката на движение. Човек може да се позабави по пътя си, може да се случи и да се отклони, но важното е винаги да  следва основната посока – посоката свързана с Главната Цел. Това ще рече, че човек като знае каква цел преследва в живота си, ще може да организира така своите действия, че те да не го спъват, а напротив – да подпомагат постигането на Целта.

Да сте наясно със своята цел – това е предимство за ползотворен живот, но понякога се случва човек да не може в своята младост да открие целта на своя живот. Твърде често има лутане и неразбиране на основните правила, които определят смисъла и съдържанието на човешкия живот. Затова е важно още в детството, човешкото  съзнание да има връзка с Бога. Само тогава целта на човешкия живот може да бъде рано осъзната и планомерно преследвана. Защо е така? Защото връзката с Бога помага на човешкия ум правилно да възприема условията на живота. Ако има връзка с Бога, човешкият ум ще има връзка с изначалната добродетелна основа на Сътворението и на своята духовна  същност. Тогава духовното пространство ще има за него широки хоризонти, а времето ще има конкретни измерения. Защо казвам, че времето ще има конкретни измерения? Защото добродетелната основа на човешката душа ще може, чрез връзката с Бога да изяви своята Божествена същност и тогава Главната Цел в човешкия живот ще има нравствено  съдържание. Тя ще  бъде свързана с основния закон на Сътворението – Нравствения закон. Тогава всички мисли и чувства на човека, всички негови действия ще бъдат подчинени на Нравствения закон. Човешките разсъждения ще имат неговата основа и тъй като със способността си да разсъждава човек създава програмата на своя живот, то тази програма ще  бъде израз на най-светли чувства и мисли. Ето, това искам да знаете – да  възприемете като основна потребност за вашата умствена дейност връзката с нравствения закон, за да може чрез него вие да се проявявате като съзнателни творчески личности – добротворчеството да бъде вашата Главна Цел в живота. Сега много хора не разбират тази истина. Дори не считат за необходимо да разсъждават по този  въпрос. А човек винаги трябва да има отделени няколко минути за разсъждение. В програмата за деня трябва да има отделени минути за разсъждение – човек да размишлява върху същественото от своя живот. Какво е същественото, той ще определи с оглед на постигнатото и непостигнатото в живота му. Значи човек трябва да има цялостна Програма за своя живот и Програма за деня, което ще рече дългосрочна програма и краткосрочна програма. Дългосрочната програма определя времето за личния живот и хоризонтите на духовното пространство, в което живее човекът, а краткосрочната програма  създава условията за тяхното пряко проявление. Никога не трябва да забравяте, че човек без своя програма е изпразнен от съдържание. Неговият живот обикновено е нескопосан, объркан и кратък. Вие трябва да се постараете да откриете своята Главна Цел в живота си по-навреме – още в годините на своята младост да знаете посоката, в която ще се развивате. Така ще можете по-пълноценно да проявите творческите си способности и чрез тях да укрепите връзката си с Бога. Няма друга по-важна за човека Цел, от тази да се свърже с Божественото у себе си и да му даде път за развитие. Вие можете да имате своя задача свързана с вашите лични интереси за професия, за образование за устройване на семейството,  и това е хубаво. Нека да имате такива цели – важното е да знаете, че те могат и трябва да бъдат свързани с проявлението на Божественото у вашата душа. Това е то да се изяви силата на Нравствения закон: като постигнете връзка между вашия личен интерес и интереса на Великото Сътворение. Това означава вашите мисли, чувства и действия да бъдат изпълнени със съдържанието и силата на Божествената Любов.