ТРИТЕ ПРАВИЛА НА ЖИВОТА

Човешкият ум винаги търси сигурност. Това означава, че човек живее с нагласата да премине през живота си леко и безболезнено. Умът търси онези възможности, които ще осигурят на човека безпрепятственост и удобство. Често се стига до разочарования и нестабилност в поведението. За всеки човек това е индивидуално и въпреки всичко има една обща закономерност, която предопределя човешкото отношение към трудностите. Тази закономерност се проявява като страх за себе си, страх от себе си, страх от живота. Свързва се и с инстинкта за самосъхранение. Хората приемат трудностите като заплаха за собственото си оцеляване.

Защо говоря за този проблем? Защото неговото неразбиране води до изключително ограничаване на човешката активност по отношение на развитието и усъвършенстването на съвременното общество. Сегашният етап от развитието на човечеството изисква целенасочена и всеотдайна работа за подобряване културата на общуване, и от там за създаване на ведра и творческа обстановка за изява на личността. В общество затлачено от злобни и недобронамерени отношения човешкият интелектуален потенциал остава неизползван. Затова е необходимо хората да се стремят да създават в себе си и около себе си ведра атмосфера, спокойствие и стабилност, за да може всеки да изяви своите способности и умения. В това отношение е необходимо да се прояви взаимното насърчаване. Това ще рече, хората да поощряват добронамерено инициативите, с които всеки участва в обществения живот и така да създават възможност за неговата градивна промяна.

Защо хората приемат трудностите като заплаха за собственото си оцеляване? Защото не разбират достатъчно  правилата, които създават живота. Аз искам да помогна на този, който се интересува от тези правила като запишем сега трите най-важни точки.

Първото правило казва, че животът се развива устремено и активно в резултат на Промисъла на Твореца за Живот на Цялото. За тази цел е създадена макропрограма, която определя най-важните, основните страни от развитието на живота. За тяхното установяване е предвидена необходимата творческа енергия и съответната подкрепа от страна на Светлите Същества, които работят за развитието на човечеството. Но само до тук, защото това е едната страна на живота, за другата трябва да се погрижат хората. Те трябва да знаят, че без проявена от тяхна страна инициатива неможе да се получи подкрепа. Точно тук трябва да бъде възприета най-задълбочено и напълно осъзнато възможността на всеки човек да твори в областта, в която се чувства най-способен, най-силен. От страна на Светлите Същества са създадени условия за пълноценна работа във всяка област на живота, но това е в менталния свят. Както знаете, физическия свят е проекция на менталния. Проектираното в менталния, може да се осъществи във физическия свят, ако има кой да го разработи. Затова всеки човек трябва да търси в себе си своите заложби, да ги открива и да ги разработва, за да може да се използва не само неговия личен потенциал, но и заложената като план-програма  Идея на Твореца за развитие на човешкото общество. За по-прегледно ще запишем, че първото правило е: лична инициатива на всеки човек за сътрудничество с Висшите Творчески Сили. Бъдете убедени, че на ментален план е създадено всичко необходимо за развитието и усъвършенстването на човешкия живот. Вие, чрез вашето съзнание, трябва да покажете, че имате достатъчно желание и вяра. Така чрез енергията на силните чувства, които  съпътстват желанието и вярата на човека, може да се осъществи връзката с Висшите Творчески Сили. Тогава идва прозрението и човек интуитивно стига до вярното решение.

Второто правило е свързано с Идеята на Твореца за създаване на Благоразумен Живот на планетата. Какво означава това? Означава, че трябва да бъде постигнато единно колективно мнение на хората за начина на живот, който трябва да се използва от човечеството. Тази Идея изисква единение на хората по отношение на една главна Мисъл. Това е Мисълта за взаимното благоразположение. То трябва да съществува в съзнанието на всички хора, за да се наложи моделът за взаимно уважение и морална подкрепа. Взаимното уважение трябва да се проявява като неотменно поведение на зачитане на личността на другия. Ако в основата на такова поведение стои благоразположението, моралната подкрепа и уважението ще  бъдат напълно естествено проявени форми за общуване. Благоразположението може да бъде съществена част от характера на човека – резултат от любовта му към хората, но може и да се възпита със средствата на познанието за Света. Когато човек опознае Света и човешката природа, той може да събуди у себе си доброто чувство на благоразположение и дори любов към ближния. Така че като второ правило можем да запишем: силата на доброто чувство решава житейските проблеми.

Третото правило изисква чувство на благоговение на човека към Живота*.  Какво означава това за човека ? Това означава, всеки човек да носи в съзнанието си мисълта за връзката на Живота с Божествения Промисъл, или по-точно, мисълта за конкретното проявление на Живота според Божествения промисъл. Божествения Промисъл за проявлението на Живота предвижда човешките отношения да бъдат изявени като възвишени чувства на любов и взаимност между хората. Това правило изисква още и жива любов към Бога и всичко сътворено от Него. От тук третото правило може да бъде определено като пожеланието: “Гради Живота с Любов!”

Третото правило има връзка с първото и второто. Защо? Защото повелява на човека да живее със светли чувства и вяра в себе си и Бога.

Светлите чувства и вярата са необходими на всеки, за да събуди своята лична инициатива,  да възпита у себе си личността и да се свърже със своя Създател като стане Негов съмишленик за пълното проявление на Живота.

————

* “Живота” с главно “Ж”  означава целокупното проявление на Живота според Божествения Промисъл.