ЗА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Човекът все още не може като Бога да влага любов във всичко, което създава. Човешката любов е  частично проявена сила. Когато се проявява чрез мисълта тя е егоистична любов. Това е така, защото умът филтрира чувството. Той в голяма степен дозира неговата способност да се изявява и по този начин ограничава жизнената сила на любовта. Когато се проявява чрез чувството, любовта е като стихия. Тя може да подведе човека и да го подтикне към поведение, чрез което да се изяви първичната сила на човешката природа. Така се стига до прекомерно обгрижване  и натрапване на личното присъствие. Чувството се превръща в страст, която изгаря. Така любовта руши, а не създава.

След това обяснение възниква въпроса, за каква любов говорим в случая. Нима любовта може да бъде контролирана чрез мисъл и чувство?  Та нали тя самата е чувство!? Да, любовта е чувство, но това чувство е проявеното Божие присъствие в човешката душа. В зависимост от степента на осъзнатост на това присъствие се получава неговото конкретно проявление.  Напълно осъзнатото от човешкия ум Божие присъствие се изживява от човека като истинската любов. Такава любов твори във всички области на живота, във всички нюанси на неговото проявление. Това е любовта, която с еднаква сила се проявява и към хората и към всичко в Природата.

Вие трябва да разпознавате човешката любов от Божествената любов.  Човешката любов е потребност на съзнанието да се приобщава към себеподобното. Поради тази потребност човекът създава в своето съзнание представа за това, което той търси и иска да открие. В случая човешкото съзнание работи чрез точно определено желание.  Човешкото съзнание се приобщава и постига съвместимост на своя стремеж с действителността, когато припознае в другата страна предмета на своята представа. Тогава идва чувството за привличане. Привличането се изявява като притегателна сила, която предизвиква действия. Те се проявяват в зависимост от силата на желанието и неговото съдържание. То определя и степента на привличане. Хората наричат това привличане любов и създават своите връзки и устройват живота си върху основата на това чувство. Точно то се проявява както вече казахме чрез мисълта и като чувство. Чувството на привличане може да бъде филтрирано чрез ума и да се проявява като стихия защото има своя чисто човешка природа. То възниква в човешкото  съзнание, защото там в съзнанието е заложена  потребността от пряка връзка между хората. Пряката връзка между хората е необходимото условие за развитието на съзнанието и неговото усъвършенстване.  Тя е заложена в индивидуалната личностна програма и в Програмата на Твореца  за създаване и развитие на колективното съзнание. Всеки човек има потребност да общува с другите и в своя живот създава различни форми на общуване. Те се определят от силата на желанието и неговото съдържание. Под съдържание на желанието трябва да се разбира конкретната насоченост на мисълта към определено действие или постигането на определен резултат. Конкретно насочената мисъл се изразява като силното или по-слабо искане нещото да се случи. Тогава когато искането е много силно, желанието се превръща в стремеж, защото то има устойчива сила. В човешкото  съзнание искането да имаш и притежаваш конкретна връзка с някого  обикновено се изживява като привличане, което има необясним характер. Всъщност искането си е чисто човешката потребност на  съзнанието да се приобщава  към себеподобното. Себеподобно като разбиране и отношение  към живота и хората. Себеподобно като съвместимост на енергийните структури и организация на духовната същност.

Ето, това е необходимо да се знае и да се разбира от хората. Това разграничаване на чувството за любов от чувството за привличане е много необходимо, за да можете вие да си обясните същността на това, което вършите в областта на човешкото общуване. Като сте на ясно, че чувствата ви имат характера на чисто човешка и на Божествена проява ще знаете, че вие създавате вашите форми на общуване по два различни начина. В единия случай вие имате чисто човешкия подход, а в другия Божествената основа на сътвореното. Когато използвате човешкия подход, вие сте подвластни на първичната сила на човешката природа. Човешката природа все още не е освободена от нисшите чувства и елементарните мисли. Тя е в процес на развитие и точно поради тази причина са силните призиви на Духовните Учители за промяна в човешкото съзнание. Когато потребността от общуване бъде осъзната  като духовна връзка между хората, ще настъпи нова ера в човешките взаимоотношения, ще бъде създадено ново, духовно общество. За тази цел ще ви помогне Божието присъствие.

Казахме по-горе, че напълно осъзнатото от човека Божие присъствие се изживява като истинската  любов.  Вие трябва да събудите сетивата си, за да възприемете и осъзнаете Божието присъствие в своето съзнание.  Бог присъства във всяка човешка душа, защото душата е частица от енергията на Божествената Любов. Всяка човешка душа е създадена с Любов и е способна тя самата да създава любов, но във физическия свят това може да стане само с активното участие  на ума и съзнанието. Затова вие трябва да допуснете Бога до вашето съзнание. Трябва да отворите сетивата си за Неговото присъствие и така да промените себе си и своето отношение към Света и Живота. Сега Пространството е наситено с Енергията на Висшата Любов, която се излъчва към всяка човешка душа чрез незримата сила на светлинната енергия. Затова Бог е Светлина и Любов, защото това са двете Негови най-мощни средства, чрез които Той се изявява и Твори.

Когато осъзнаете истината за Божието присъствие във вашия свят, вие ще можете да възприемете честотата на трептенията,  с които е наситено Пространството. Това са трептенията, чрез които се изявява Неговата Любов и Неговата Мисъл. Вашите чувства и мисли все още не могат да достигнат съдържанието на Неговото Чувство и Мисъл, но могат да потърсят връзка с тяхната сила и с времето да развиете у себе си качествата, които ще изградят вашето ново  съзнание. Така вибрациите на вашата мисъл ще достигнат вибрациите на Божествената мисъл, а това вече означава ново Творческо Начало. Началото на Новата Светла Епоха, за която се подготвя Вселената със всички средства на своето съществуване.