ПОСТУНИВЕРСИТЕТ ЗА ДУХОВНА КУЛТУРА – УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО – ВЕЧНИЯТ ЗОВ.
Животът зове всяко Божие творение към растеж и развитие. Животът създава настоящето и проектира бъдещето. Животът ражда Любовта и Надеждата и като се опира на Вярата в Божия Дух, съгражда човешката личност.
Животът на всеки човек е различен и въпреки различието, съществува една обща формула, която обединява човешките души в една голяма Сила. Това е формулата „ Аз обичам Живота!”
Когато човек изрича тези думи, той се приобщава към изначалната творческа Сила на Съзиданието. Да обичаш Живота, означава да осъзнаваш всеки миг стойността на това, което си получил идвайки на този свят и стойността на всичко онова, което ти създаваш.
Всеки човек създава в съзнанието си своя представа за Живота, но не всеки постига правилното отношение към Него.
Какво означава да имаш правилно отношение към Живота?
Преди всичко да възприемаш човека като най-важния представител на разумния свят.
Защо човека? Защото той е разумно Божие творение, което е призвано да изпълва със смисъл Живота. Човекът създава Живота такъв какъвто го вижда в своето съзнание, в мислите си. Обичаш ли Човека, ще обичаш и Живота. Тогава качеството на всичко, което правиш е различно. Със своите мисли, чувства и действия, човекът изпълва със съдържание и смисъл всяка частица от Времето наречено Живот.
Какво е Животът?
Време изпълнено със Съдържание.
Кой определя Съдържанието?
Човешкият ум. Той е активен или пасивен в зависимост от това доколко осъзнато възприема човека като разумно творение. Ако осъзнато възприема човека, а това означава и себе си включително, умът се превръща в най-важният фактор за растежа и развитието на Живот. За целта, обаче трябва да има ясна представа за Времето: да знае какво означава тази дума; да знае защо съществува Времето и още да знае кой го създава. Аз ще дам отговор и на трите въпроса, но и всеки от вас ще трябва да потърси в съзнанието си свой отговор.
Какво означава думата „Време”?
За човека това е реално съществуване, активност на ума, душата и духът на човека.
Умът създава програмата, тоест чрез мислите си проектира намерения и действия. Душата търси своето място в тази програма, а духът укрепява стремежите на душата и активността на ума. Когато всичко това се извършва в синхрон, човекът превръща Времето в Живот. Защо? Защото създава, твори, а смисълът на живота идва от там – от творческата активност на човека. Когато творческата активност е с целеустременост и последователност Животът се изпълва със Съдържание.
Сега можете ли да си отговорите защо съществува Времето?
То съществува защото Бог е дарил с Разум човека. Човешкият разум е фактор, основна фундаментална единица за създаване и определяне на Времето. Когато умът мисли ЦЕЛЕНАСОЧЕНО, тогава създава Време, а когато работи ЦЕЛЕУСТРЕМЕНО, тогава определя значението и същността на Времето, превръща го в Живот.
Целенасочената мисъл е вид Програма, защото проектира действие. А Целеустремената работа определя Времето, защото действието съгражда, то създава творческия акт. Колкото е важна Целенасочеността, толкова е важна и Целеустремеността. Когато едното отсъства, другото не може да се прояви. Без Целенасоченост на мисълта и Целеустременост на действието неможе да се прояви Животът.
Разумът създава Време само когато успее да постигне конкретно организирана програма за своите действия. Имаш ли Програма, което означава имаш ли Цел пред себе си, ще имаш Време и съответно Живот. Другото е безвремие и примитивно съществуване. Ето защо Времето за всеки човек е индивидуално, а Животът различен.
Никога не забравяйте, че вие се раждате, прохождате и живеете първите седем години във Времето, което Създателят със Своя Висш Разум ви е отредил, а от там нататък, всеки сам започва да организира и създава своето Време и своя Живот.
И още нещо! Вашето време и вашият живот се проявяват в Обхвата на ВРЕМЕТО създадено от Разума на Твореца – Висшият Разум. Със Своята ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ той създава Макропрограмата за Сътворението – ВРЕМЕТО НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ. Със Своята ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ, работи за Неговото реализиране. Основната Идея вложена в Неговия Промисъл е Идеята за Добротворство. Добрата Божия Воля е вложена в човешката душа, както е вложена във всяка частица на Сътворението. Тя се проявява в човешкия живот като Любов. За да осъзнаете предназначението на тази Любов, Бог изпрати на Земята Своя Син.
Иисус Христос показа чрез всяка Своя Мисъл и чрез всяко Свое Действие как се създава ВРЕМЕ и как ТО се превръща в ЖИВОТ. От тогава още – от Онова Време кънти на планетата Неговия ЗОВ: „Обичай ближния си!” – ВЕЧНИЯТ ЗОВ НА ЖИВОТА!!!