ПЪЛНАТА ВЗАИМНОСТ

Човечеството е на прага на нова епоха. Това е Епохата на Светлината и Любовта, но не “спуснати от горе”, а създадени чрез съзнанието и сърцето на човека. Разбира се връзката с Бога трябва да я има и тя е изначална – стига да я осъзнаете. Тази връзка слага Началото на Началата и продължава във Вечността, защото с нея и чрез нея Животът съществува и се развива.

Хората са активната страна на физическия свят, защото са създадени да преминат своето развитие в условията на този свят. Активната страна на човешката деятелност е преди всичко инициативата и желанието свързани с определена цел. В случая Аз имам предвид инициативата и желанието за постигане на съществени изменения в човешкото съзнание. Значителен резултат може да бъде постигнат само, ако и двете страни – човешката и Божествената обединят своите усилия. За сега от страна на хората съществуват възможности предимно за теоретизиране на въпроса и частични действия по неговото придвижване. Затова ще ви попитам, вие наясно ли сте за какво става въпрос когато се говори за промяна на съзнанието. За каква промяна се говори и защо тя е необходима? Сега Аз ще направя конкретно уточнение.

Човешкото съзнание е резултат от проявената разумна воля на Създателя за живот на планетата. Като създава живота, той създава и условията, при които човекът може да изгради устойчиво работещо съзнание. Това съзнание според Замисъла на Създателя би трябвало да работи за изпълнението на Неговата Идея за създаване на благороден живот на планетата. Под благороден живот трябва да се разбира живот, който се изявява и развива в името на Любовта. Любовта е силата, която е вложена в Сътворението като негова основа. Тя е енергийна субстанция, която прониква във всяка жива клетка и дарява живот. Ако я нямаше Любовта, нямаше да го има и Живота.

Ще попитате като е навсякъде Любовта, защо ние трябва да я създаваме? Вие трябва да създавате любов, защото на този етап съвсем безотговорно консумирате Любовта на Бога, без съответната взаимност от ваша страна.  И ето какво излиза: Бог е сътворил Света, вдъхнал е живот на растения, животни и хора, въдворил е Любовта си във всичко сътворено, и в крайна сметка няма  никаква разумна връзка от другата страна. Вие ако постоянно давате на някого и той с години е само консуматор на вашите чувства и енергия, няма ли да се попитате какво се получава? Защото сега вие използвате изпратената ви Енергия на Любовта, без да се постараете за тази благодат дори да благодарите. Лошото е, че я използвате частично и неосъзнато я потискате. Но има нещо друго! То е свързано с възможността създаденото да  съществува във Времето и Пространството. То би могло да  съществува безпроблемно, ако има развитие и усъвършенстване. Нищо не може да издържи продължително време, ако не се развива, т.е. ако не се видоизменя, и така чрез промяна на формата и структурата си да създава продължителността на своето  съществуване. Изключение има само при Любовта. Впрочем тук процеса е двустранен: Божията любов е неизменна, всеотдайна и велика Сила. Тя е единственото нещо, което не се променя. Човешкото съзнание, обаче я приема по различен начин в зависимост от степента на осъзнаване и възприемане на тази Велика Сила. За изменения, за развитие и усъвършенстване на Любовта можем да говорим при човека. При него тя се проявява в зависимост от нивото но неговото съзнание, то определя степента на проявление на това чувство.

В растителния и в животинския свят измененията се извършват под ръководството на Висши Същества от Божествения свят и то според Божията воля. В човешкия свят, при хората, измененията се извършват според нивото на съзнание за съответния човек. Промяната в съзнанието не зависи от изменението на формата. Съзнанието като се промени ще се промени и формата. Ето това трябва да разбирате правилно, за да можете чрез вашето съзнание да развивате и усъвършенствате Любовта – имам предвид различните степени на осъзнаване на Божията Любов и формата на проявление на вашата Любов.

Когато говоря за изменение на съзнанието, Аз имам предвид осъзнатата потребност на човека да се приобщи към  градивната, съзидателната творческа дейност на Създателя. Ако това бъде постигнато,  той ще може да проявява своята любов и тогава за Бога ще има ответ от страна на човешкото съзнание. Ето, за тази промяна в съзнанието става въпрос. Тя е необходима, за да достигне човекът нивото на съработник на Бога.

Казах по-горе, че Любовта е енергийна субстанция внедрена във всяка клетка. Това е така и тази внедрена енергия може да бъде задействана, което ще рече направлявана, от човешкото съзнание. Съзнанието ще създаде условията за проявата или пасивността на Любовта. Тя е вложена във всяка клетка, за да служи като импулс за развитие, и ако не бъде съзнателно употребена, търси възможност за своята изява. Когато не получи такава  възможност енергията на Любовта не може да даде своята сила, нейният потенциал остава неоползотворен. Затова хората все повече напоследък чувстват, че им липсва жизнена сила. Много хора се оплакват от безпричинна наглед умора, отпуснатост, вялост на мисли и действия. Това е така защото те не са се постарали да използват вложената в техния организъм Енергия на Любовта. Те не са задвижили основния двигател на живота, не са потърсили импулса на своя живот. Любовта винаги търси възможност за своята изява, но не винаги получава съответните условия. Случва се когато у душата има подтик, а умът се суети и се колебае. Тогава е налице вътрешно напрежение в организма, безпричинно наглед, но в същото време трайно проявено. Това напрежение може да се прояви като главоболие, като неудовлетвореност от самия себе си, и спонтанна избухливост.

Вие все още не умеете да постигате  сътрудничество с Любовта на Бога. Това може да стане по два начина: като я оставите да се изяви без да й пречите, и като се постараете да я развивате и укрепвате. Да се прояви без да й пречите означава, като знаете че Любовта е внедрена във вас Енергия да създавате условия за нейното проявление, т.е да  създавате, да творите Добро. Това значи, благи и чисти чувства да ръководят действията ви, и вие като се вслушвате в Божията мъдрост, да проявявате вложената  във вас Любов. Да не пречите на Любовта да се прояви означава постоянно да създавате и търсите условията при които тя може да се изявява. Разбира се, тя ще се изявява чрез вашите мисли, чувства и действия. Затова казах по-горе, че съзнанието създава условията за активността или пасивността и това се отнася не само до Любовта, но и до всяко друго действие или мисъл.

Да се постараете да развивате и укрепвате Любовта означава вие също да проявите своята Любов. Вашата Любов да бъде основа на вашия живот. Какво ще рече това? До тук говорихме за необходимите условия, за да се прояви Божията Любов у вас, а сега ще ви кажа че вие самите трябва да бъдете Любов. Това се получава, когато вие сте възприели Любовта като единствения критерий за вашето духовно развитие. Вие не просто създавате и търсите условията, за да се прояви Любовта, вие самите сте Любов, защото я излъчвате от сърцето си, защото я извиквате от душата си и защото вие не сте нищо друго освен Любов. Това  състояние се постига, когато осъзнаете  първопричината за Сътворението. Тя е Любов. Всичко е  създадено с Любов и от Любов. Когато вие приемете тази истина ще имате у себе си импулса също като своя Създател да творите с Любов и тогава Той ще получи вашия ответ.  Вашата Любов ще бъде отговор на Божията Любов и тогава ще се постигне пълната взаимност в Живота на Цялото.