ЦВЕТЕ САРОНОВО

Еволюционните процеси, които определят нивото на  съществуване на Сътворението имат своя последователност и изключителна взаимност във формирането на етапите на своето проявление. Необходимо е човечеството да познава тези особености, за да може сполучливо да се интегрира в настоящето на своето развитие.  В случая става  въпрос за еволюционни процеси във Мирозданието, но те засягат и еволюционните процеси на човешката личност. Не може да се разглежда развитието на света като перспектива и изобщо като процес на активност, без да отчитаме и съществените промени, които съпътстват  личността. Надявам се, че добре разбирате – развитието на личността е развитие на духовната същност, която създава личността.

Духовната същност на човека е реалност сътворена от Създателя. Всеки човек трябва да е наясно с този факт, да знае, че Създателят е положил основата, която създава човешката духовна същност, а човешкият ум е призван да надгражда, да твори и така да придава смисъл и съдържание на вложената  чрез неговото сътворение Идея. Когато разбира правилно този факт, човешкият ум ще работи за създаването на фонд на благосъстоянието. Говорим за фонд на благосъстоянието и влагаме в това понятие разбирането за целомъдрено оползотворяване на духовните блага, които Създателят е определил като най-необходими условия, за да може човешкият ум да ги използва за развитието и духовното израстване на личността. Целесъобразно използване на наличните духовни блага ще се получи тогава, когато човешкият ум успее да оползотвори толкова продуктивно наличното, че то да създава, да сътворява нови духовни блага. Като нови духовни блага могат да бъдат определени доразвитите и новосформирани градивни Идеи. Но това ще обясним малко по-надолу в лекцията, за да свържем това знание със знанието за Еволюцията на Сътворението.

Еволюционните процеси трябва да бъдат разглеждани като етапи от развитието на Сътворението, които взаимно се проникват, защото всеки от етапите служи първо като основа за надграждане и второ като елемент от нововъзникналия процес. Всичко свързано с еволюцията е елемент на Движението.

Движението в Природата никога не е самоцелно и хаотично. Всяко действие възниква в резултат на идейната насоченост на самото явление, проявяващо се като движение. Защото явленията в природата са многообразни, разновидни и изпълняват точно в своето многообразие, различни функции. Функционалността на Движението определя и резултата от  него. Резултат има от всяко  Движение. Не можем да говорим за движение и в същото време да не отчитаме измененията, които настъпват в следствие от самото Движение. Ето защо като говорим за еволюционни процеси трябва да сме наясно какви движения се извършват във Всемира.

Движенията, както казах, имат преди всичко своя идейна насоченост и като следствие от идейната насоченост тръгва Движението. Идейната насоченост е първичното, това, което поражда активността. Тя е резултат от съдържанието на вложената Идея. Идеята е информация, а присъствието на съзидателна сила в тази информация я прави градивна сила. Винаги трябва да се отчита необходимостта от пълното взаимодействие между информация и съзидателна сила, за да може да се обясни Движението. В случая Движението е употребено като широко понятие за обяснение на Еволюцията като факт. Сама по себе си Еволюцията е развитие, в смисъл на усъвършенстване на вече съществуващото. Тя, обаче, не би могла да бъде това, което е, ако не съществуваше Движението. Движение и еволюция взаимно се допълват, така както информация и съзидателна сила се допълват. Ако нямаше взаимодействие между информацията и съзидателната сила  нямаше да е възможно възникването на Движение. Ако нямаше взаимодействие между Движението и вложената в информацията Идея, нямаше да се прояви Еволюцията. Еволюцията е резултат от разумната връзка между всичките тези елементи на Сътворението. Крайният резултат е проявената от тях активност.

Активността винаги и навсякъде се проявява на различни нива или по-правилно е да се използва понятието степени, степени на активност. Степените на активност зависят от качеството на взаимовръзката на отделните елементи. Така че когато говорим за Еволюция и Еволюционни процеси трябва да разбираме, че те се проявяват само и единствено в резултат от качествената, т.е. чистата, стабилна връзка между Силите на Сътворението. Сили на Сътворението са всички тези елементи, които току що отбелязахме. Те са действащи сили на Проявеният Божи Дух, Духът на Съзиданието, а това е основната творческа сила     наречена Божия Любов. Това взаимно проникване на Силите на Сътворението, създава необходимите условия за съществуването на Процеса, като период на активност, чрез който се извършват Промените. Процесът на активност е онова широко понятие за Движение, което употребихме условно, за да сме убедителни в твърдението си, че Еволюцията в своята  същност е непрекъснато изменение на съществуващата реалност.

Измененията предопределят насоката на Промяната, те са етапи от Промяната – трасетата, които създават предпоставките за Промяната. Едва, когато е налице завършен цикъл от последователно извършвани изменения, можем да говорим за Промяна, а щом  Промяната е факт, то значи е очертан един етап от Еволюцията. Тогава вече можем да направим оценка на измененията и да определим процесите, които характеризират Еволюцията.

Как се свързват тези процеси с  духовната същност на личността? Напълно естествено и съвсем последователно, ако не се пречи на Съзидателните Сили в Природата да работят според вложеното в тях направление. Това означава, че човешкият ум  като проводник и носител на Идеята и Информацията вложени в Пространството и Времето, може да работи градивно, само ако не му бъде вменявана неувереност, което означава съмнение в способностите и възможностите на човешкият духовен потенциал.

За да постигне в своя живот духовно усъвършенстване, човек трябва да се развива хармонично с процесите в Мирозданието. Човекът като Божие творение, ще трябва да знае, че на него са му присъщи измененията точно толкова, колкото и в Природата. Иначе, той би бил изключение от Еволюцията на Цялото, което е невъзможно. Върху човешкото съзнание въздействат същите елементи на Сътворението, както и в Природата. Идейната насоченост идва при човека, заедно с информацията за конкретна инициатива. В резултат на своята способност да осъзнава случващото се с него и край него, човек възприема определена Идея, която съществува във Време-Пространството и тя „посята” в неговото съзнание поражда инициативата. Инициативата, се превръща в действие (в Движение), когато съзидателната сила на Сътворението и внесената в съзнанието информация постигнат пълно взаимодействие.

Казахме по-горе, че информацията съдържа в себе си Идеята. Идейната насоченост се възприема от човешкото съзнание като импулс за действие, но този импулс ще се превърне в същинско действие когато съзидателната сила задвижи информацията. Като енергия на Сътворението, Съзидателната сила работи в конкретно определена посока, благодарение на Идеята вложена в информационната същност на Сътворението.

Казвам всичко това тук и сега, за да ви препоръчам да се доверявате в по-голяма степен на вашата интуитивна активност. Вашата интуиция ще бъде активна, ако вие свободно, без предразсъдъци и неувереност възприемате подтика, т.е. импулса на вашата душа. Не може да не сте забелязали, че когато прекъснете нещо започнато, после трудно го довършвате, или пък когато пропуснете определен момент, в който сте почувствали прилив на сили, или подтик да извършите нещо, после губите своята инициативност и активност. Просто не се получава! Оставеното за по-късно, пропуснатият момент, вече не могат да бъдат възстановени и създаденото няма този успех, който би имало в случая на активност. Така човек не може да оползотвори правилно съществуващите във Време-Прстранството градивни елементи.

Идеята, информацията, съзидателната Сила, са все елементи на Сътворението, които се подчиняват на определена система за действие. Те, както видяхме по-горе, се проявяват при пълно взаимодействие, и градивен резултат може да се получи само когато човек съумее да се възползва от благоприятното стечение на обстоятелствата. Благоприятно за човека е това стечение на обстоятелствата, което му е създало условия  той със своята сетивност да се интегрира в системата за действие, чрез която се проявяват елементите на Сътворението.

Ако ти се довериш на усещането, което имаш в конкретния момент, и започнеш своята работа точно в този момент, бъди убеден, че всички градивни сили на Сътворението ще ти съдействат. Тогава ще можеш да създаваш и да надграждаш, което означава че Божият Дух ще въдвори в твоето  съзнание необходимите знание и сили, за да успееш.

И сега да се върнем към информацията за фонда на благосъстоянието. Ще разполагаш с такъв фонд, когато си съумял за се включиш в  посоката и движението на градивните сили на Сътворението. Тогава ти самият ще бъдеш Създател – Творец на нови Идеи и градивна реалност, ще създаваш благосъстоянието на твоя Дух. И всичко това ще се получи, защото си повярвал на своето усещане, а ти трябва да знаеш, че си получил това усещане, защото до теб се е докоснал Духът на творческото начало, на творческата инициативност. Успял си, защото си го приел,  и  бъди сигурен, че ако подминеш усещането от това докосване, всичко ще се проточи и най-вероятно ще е неуспешно.

Да имаш свой фонд на благосъстоянието, означава да имаш знание за    въздействието и влиянието на градивните сили в Природата, да си съхранил това знание, и умело да го използваш като непрекъснато го обновяваш. Означава още да знаеш, че ти се вписваш в рамките на Сътворението, не само като елемент, като частица на Сътворението, а преди всичко като разумна съзидателна сила. Ти си  проявена Божия разумност, ти си цвете Сароново –  чисто и красиво Божие творение. И това е твоето  богатство!