ВЗАИМООБВЪРЗАНОСТ

Съществуват две възможности в човешкия живот по отношение на проявата му и неговото развитите. Тези възможности са свързани един път с Макропрограмата на Твореца и втори път с микропрограмата на отделната личност. Да уточним сега за какво става въпрос.

И друг път сме говорили за макро и микропррограма. Но в този случай ще разгледаме въпроса по-конкретно, откъм практическата му страна.

Макропрограмата на Твореца има отношение към Еволюцията на Сътворението. Тя набелязва основни етапи и похвати, които са взаимно зависими, за да може хармонично и последователно да се развива Сътворението. Говоря за цялостния, взаимно обвързан процес на всички изменения и промени, които съпътстват и предопределят етапите на развитие във Вселената.

Цялостния, взаимно обвързан процес е възможен само върху основата на енергийно-информационния строеж на Сътворението. Енергийно-информационния строеж е общото, което обединява макро и микропрограмата. Нито едното, нито другото биха могли да съществуват вън от тази Система.  Система, защото енергията и информацията взаимно се допълват, и върху основата на систематично изградена последователност, постигат цялостната творческа активност, чрез която се създава Програмата и всичко, което я съпътства, а това, което я съпътства са измененията и промените, които хората възприемат като еволюционни процеси.

Енергийно-информационния строеж на Вселената е създаден като Система от Принципи и Закони, които предопределят  Еволюцията. Защо предопределят? Защото всяко нещо, което съществува е подвластно на Закона за Причината и следствието. Всяко видимо и невидимо Съществуващо съдържа в себе си причина и следствие. Така че когато говорим за Макропрограма, трябва да знаем, че тя не може да се прояви без конкретното развитие на микропрограмата. И забележете сега: зад Макропрограмата стои Твореца, Създателят на Сътворението, т.е. Първопричината, а зад микропрограмата стои човекът, чрез когото се проявява следствието. Създателят инициира  Идеята, човекът я възприема и     работи за нейната реализация. Значи причината е Създателят, следствието е човекът, но това можем да го кажем, ако най-общо погледнем въпроса. Човекът също толкова сам по себе си е причина и следствие, колкото и Създателят. И в единия и в другия случай, за да се стигне до някакъв резултат, независимо какъв, трябва да има творческа активност. Без творческа активност няма и не може да има изменения и промени, не може да се стигне до еволюционни процеси. Трябва, обаче, да сме наясно, че творческата активност се проявява на различни нива в макро и в микропрограмата. Защото в единия случай имаме творческата активност на Създателя, а в другия случай творческата активност на човека. Едното без другото няма как да съществува, или поне можем да кажем, че няма смисъл от неговото съществуване. И сега ще ви обясня защо е така. Защото Създателят е вложил в Своята Мисъл, която е Неговото основно проявление, Мъдрост, Любов и Истина. По този начин Той е създал основните Принципи, които определят Сътворението. Всичко, което Създателят създава  е структурирано като вечно, съвършено и  целеустремено. Вечното се свързва с Любовта на Твореца, съвършеното с Неговата Мъдрост, целеустремеността  с Истината.

Всяка Идея произлязла от Твореца, търси своята реализация, и за да я постигне, тя трябва да има среда, в която да се разгърне. Най-подходящата среда за реализацията на Божията Идея е човешкото Съзнание.  И ето как се създава взаимообвързаността  между Творец и творение, в случая между Създателя и човекът като Негово творение. Чрез взаимообвързаността се проявява цялостния процес на Сътворението, тя е залог за Еволюция. Няма и не може да има еволюционен процес, ако няма взаимообвързаност между Създател и творение. Чрез взаимообвързаността намират своето истинско проявление причината и следствието. Искам да подчертая и един съществено важен факт: причината и следствието пораждат измененията и промените. Причината и следствието са свързани най пряко с Мъдростта, те произлизат от нея, но в процеса на своето проявление  се свързват с Любовта и Истината.  Защо е така? Защото Истината е  целеустременост, съвършеното е Мъдрост, а вечното Любов. Опитайте се да си представите Истината без целеустременост – тя не би съществувала. Може ли да съществува Истина там където няма цел и стремеж? Само реално поставената цел и стремежът като път към нея създават Истината. Истината – като Принцип. От там нататък ще знаем, че Истината е онзи факт, който откриваме винаги когато имаме цел и стремеж. Целта и стремежът в човешкия живот определят разбирането за него, а разбирането, с което живее човекът, създава неговата представа за Истината. Истината е многолика само в човешкия живот, защото се свързва с постепенното съзряване и развитие на човешкото съзнание. В различните нива на своето развитие, човешкото съзнание открива и възприема един и същи факт    по различен начин – според нивото на своето съзряване,  което всъщност означава нивото на разбиране.

За Създателя, Бога – Творец, Истината е една, защото Неговата Цел и Неговият стремеж имат една посока – въдворяването на Любовта във всички форми на Неговото творение. Ето защо Любовта е вечното. Защото чрез нея Създателят гради и усъвършенства Своето Творение – сътворението на всичко видимо и невидимо. Но за да е вечно, то трябва и да е съвършено. Съвършеното, казахме, че се свързва с Мъдростта. И как иначе? Би ли могла да се прояви Мъдростта в несъвършеното?  Има и още една особеност в случая. Тя е резултат от взаимната обвързаност на Любовта, Мъдростта и Истината. Там където отсъства една от двете, не може да им нито целеустременост, нито    съвършенство, нито вечност. Бързам да ви кажа, че в човешкия живот и едното и другото и третото имат по-различни проявления. Нали казахме по-горе, че нивото на съзнание определя и разбирането за тези Принципи? Та, в човешкият живот целеустремеността трябва да се разбира като желание за достигане до определена цел, съвършенството като стремеж към опознаване на Сътворението, вечното, като неизменното, непреклонно желание на човешката душа да прояви своята Божествена сила.

И да свържем казаното до тук с Mакропрограмата, която е дело на Създателя, и микропрограмата, чрез която се реализира човешкият живот.

В Макропрограмата Любовта, Мъдростта и Истината придават смисъла и съдържанието на Божията Мисъл – Мисълта на Създателя. За да получи Тя, конкретно проявление,  създава причина, т.е. внедрява в енергийно-информационната структура на Сътворението определена Идея. Следствието от съществуването на тази Идея е разгърнатата творческа активност за нейната реализация. Всяка Идея на Създателя е създадена с определена цел, което означава, че тя е пряко насочена към конкретен адрес.

Човекът, като Божие творение, създадено да развива и усъвършенства своя ум до нивото на високоблагородно съзнание, е призван да разработва и развива Идеите, които съдържа Макропрограмата на Твореца. Нещо повече: всяка Идея на Твореца може да бъде реализирана само чрез прякото съдействие на човешкия ум. Затова в микропрограмата на човешката личност, задължително присъства връзка между Идеята на Твореца и нейната пряка реализация като основна задача, чрез която се развива човешкият ум. Или, за да стане по ясно, ще ви подскажа чрез следния пример: Ако Аз като родител съм предвидил в своя живот да създам  от моя син или дъщеря високоблагородна личност, означава, че имам в съзнанието си Идея за неговото или нейното развитие. Тази Идея ще включва запознаването на моят син или дъщеря с високо-нравствени принципи за добродетелен живот. Това от своя страна представлява цяла програма от конкретни правила и задачи. Това е моята макропрограма. Като родител, вярвам, че детето, което съм създал притежава необходимите качества, за да осъществи тази идея. Още в ранната му възраст Аз съм вложил своята Идея в неговото съзнание, което означава, че то когато поотрасне и започне да се осъзнава като личност, ще използва тази Идея, за да създаде своя програма, и чрез нея да изгради у себе си високо-нравствените принципи на благородния живот. Това ще бъде неговата микропрограма, защото в един човешки живот не могат да бъдат постигнати всички качества, които определят съвършената личност. Съвършенството за човека, е вечният стремеж към познание. Но да уточним къде тук е връзката между Идеята и нейната пряка реализация – връзката е в общото желание ( на Създателя и на човека), личността да постигне високонравствен, благороден живот и това желание определя съдържанието на двете Програми. От този пример се вижда как Макропрограмата на Твореца, създава предпоставка и условие, за реализацията на микропрограмата на човешкият ум. Но има едно задължително условие, което не трябва да се забравя, за да може да се прояви тази взаимна обвързаност между двете програми. Условието изисква човешкият ум да е с отворени сетива за Божието присъствие в неговия живот. Ако ти, които и да си, отхвърляш Божието присъствие в своя живот, няма как да се включиш в съвместната творческа активност на Създател и Творение. Ти не можеш да бъдеш съработник  на Твореца за реализацията на Неговата Идея. Твоята отговорност става дваж по-голяма, когато провалиш Идеята на Твореца, защото ти  със своето участие съдействаш за изпълнението на Макропрограмата, а с безучастното си поведение я проваляш. Тя е построена така, че човешкият ум, включвайки се в изпълнението на творческата Идея на Създателя, да развива и усъвършенства себе си, и по този начин да обогатява и развива творческата Сила  на Създателя.

Правилното разбиране на взаимната обвързаност между  човешкото съзнание и Великото Съзнание отваря вратите към действената, съзидателна Еволюция на Сътворението. Поради тази причина, Ние Висшите Учители, отново призоваваме човечеството към задълбочена духовна работа.