ИСТИНАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ТЪРСИТЕ

Всички вие, които търсите истината в своя живот, трябва да имате най-напред познания свързани с вашата личност. Това означава, че ще трябва да си зададете въпроса, кое или какво определя личността у вас. Защо „личността у вас?” Защото вие първо сте индивиди и след това личности. Няма грешка в това, което казвам. От индивида до личността се стига по труден път и той трябва съзнателно да се извърви.

Когато човек възприеме себе си като индивид, той вече е открил свои собствени качества, които му служат за неговото лично проявление. Говоря за процес на себепознание и себеосъзнаване, чрез който се постига човешката индивидуалност.  Сега вече трябва да уточним, не е ли едно  също нещо индивидуалност и  личност. Не, не е, макар че едното без другото не може да съществува. Няма как човек да създаде от себе си личност, ако не е осъзнал своята индивидуалност.  В зависимост от своята възраст и ниво на себеосъзнаване и себепроявление, човекът най-напред възприема себе си като индивид, и върху основата на това възприятие започва да гради своята индивидуалност.

Да осъзнаеш своята индивидуалност, означава да си се постарал да вникнеш в способностите на своя ум, и още, да опознаеш качествата, чрез които на съответното ниво от своето развитие ти се проявяваш – проявяваш своята духовна същност и уменията, с които участваш в земния си живот.  Това може да стане, когато гледаш на своите възможности, като на проявлението на твоя интелект. За целта е необходимо човек да вярва, че е създаден като разумно и мислещо същество, и като е така, въпрос на желание ще бъде да употреби своя разум.

Много е важно човек да знае, че интелекта не се създава само в настоящия живот. Интелектуалните способности на човека съществуват като негов потенциал дълбоко в съзнанието му, защото те са умения и познавателни способности създавани във всеки предходен живот. Интелектуалният потенциал на човека се проявява когато той живее с вяра в своите способности и умения.

Вие сте същества, които съчетават в себе си Божественото и човешкото, което означава, че Бог е вложил във вас чрез своите Любов и Мъдрост, определени качества, а вие чрез човешката си същност, в условията на земния живот, развивате и обогатявате тези качества. Тоест, вие укрепвате и усъвършенствате вашия ум и разум, а чрез него постигате нови умения и способности, което ще рече, че така  доизграждате своя интелект. За тази цел е много важно вие да търсите, или ако те липсват, да изграждате у себе си, нови способности и умения. Значи, когато индивида развива и усъвършенства себе си,  той развива и обогатява интелектуалния си потенциал, а всичко това оформя неговата индивидуалност. За да стане още по-ясно, ще уточня, че индивидуалност означава създаване на духовни качества и умствени способности, които се проявяват в поведението и начина на живот според степента на тяхното усвояване. Степента на тяхното усвояване създава различията на човек от човека, определя характера на съответната индивидуалност.

Не бива да се забравя, че човек, който е създал своя индивидуалност, може по-пълноценно да изяви отношението си към обществото, към което принадлежи, и към Живота, в който участва. Принадлежността му ще има свои отличителни черти, защото ще се проявява с характерните особености на неговата индивидуалност. Такъв човек ще има лично отношение и изградена позиция по проблемите на обществото и предложенията, чрез които ще участва в тяхното разрешаване ще се отличават с оригиналност,  инициативност и находчивост.

Едва когато тази индивидуалност добие свой трайно съществуващ профил и се превърне в дълбоко същностна проява на индивида, можем да говорим за личност.

Личността, за да е личност, е успяла да постигне и още нещо: да открие своята уникалност. Когато открие своята уникалност, което ще рече, неповторимото свое умение или способност за всичко свързано с неговия начин на живот, тогава човек се превръща в личност. Личност, защото чрез проявената уникална, само негова способност, човек постига връзка между Божественото и човешкото у себе си.

Всеки човек може да прави нещо определено по-добре от другите, толкова добре, че то да е само негово проявление, и да е уникален, защото в някаква степен, за нещо от всичкото, той е неповторим. Още веднъж ще говорим за уникалността до края на тази беседа, защото това е онази неповторима Способност, която се постига  само от будното човешко съзнание.

Личност, означава личен, виден, нещо повече, от вече възприетата среда, в която човекът живее. За да е личен, за да стане личност, човек трябва да има много силна вяра в своите способности и умения. Да вярва, че е създаден, за да бъде „Човек”. И това, вече отваря думата, за следващото нещо, което трябва да се знае и без което няма как да се постигне всичко това, за което говорих до тук. Това друго нещо е убеденото знание, абсолютната вяра, че човекът е Божие творение. Когато свърже своите способности и умения с дарените му от Бога качества, човек добива вярата, че не е сам по пътя на своето развитие.

Човешкото развитие е следствие от промисъла на Бога за създаване в условията на земния живот, на благородно работещо съзнание. Човешкото съзнание е определящата връзка между човека и Бога, то е реалната сила на уникалното проявление на човешкото същество да се докосва до Божественото. Защо реалната сила? Защото човешкото съзнание е способно не само да приема, но и да излъчва информация. Нещо повече, съзнанието обработва  достигналата до него информация и я използва за целите на духовното развитие и утвърждаването на човека като личност. То е Сила, като проявление на Божия промисъл вложен в неговото сътворение. Уникалното, което човек трябва да открие в рамките на настоящия си живот, е точно тази възможност – човешкото съзнание да осъществи връзка с Великото съзнание. Уникалността на тази връзка се проявява в степените на нейното осъзнаване и от там – на нейната реализация, на нейното осъществяване. Всеки ще чуе това, което може да чува, и ще види     това, което може да вижда, а това означава, че човекът ще се докосне само там, до където е дорасъл.

Ето защо е необходим вечният стремеж към познание. Вечният стремеж към познание, ще даде възможност на човека да се развива устойчиво и неотклонно.

Волята е онова качество, което служи за постигане на всяко желание. В процеса на създаване на своята индивидуалност, човек ще трябва да изгради воля, за да може да напредва, за да може да постига развитие. Волята, обаче, проявена сама по себе си, като упоритост и устойчивост, ще свърши половинчата работа, ако човек не работи с Любов и не се е постарал да се свърже с Божията Мъдрост. Това означава, че всеки трябва да работи за своето духовно развитие с ВЯРА – вяра в собствените сили и възможности, и вяра в Божията Мъдрост, Любов и Истина. Това е живата градивна вяра, която  създава Живота като средство и форма за творческото проявление не само на Бога, но и за  човека като Негово творение.

Тази Истина имах предвид в началото на беседата. Това е Истината, която вие трябва да търсите в своя живот.

Истината произлиза от Бога и служи като виделина на човешкото съзнание. За човешкото съзнание Божията Истина е Виделината, която го свързва с Мъдростта и Любовта Божия.

Обичайте и търсете Божията Истина, за да ви води Тя по Пътя, който  Христос препоръча на човечеството:”Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.”