ВРЪЗКАТА ЧОВЕК – ОБЩЕСТВО

Всеки човек търси в своя живот възможности за реализация на желанията си. Те могат да бъдат добри, могат да бъдат и лоши, в зависимост от това кому и каква полза носят. Хората, които подчиняват своите действия и мисли основно на личния си интерес не могат да бъдат полезни никому, дори и на себе си. Защото те временно ще допринесат за себе си някакъв резултат, но той не може да се нарече полза. Не е полза това да постигнеш определени завишени доходи, които ще те направят богат за сметка на нечии други интереси. Когато ощетиш интереса на другия човек с цел да прибереш по големия дял за себе си, ти не бива да се чувстваш знаещ, можещ и умен. Къде трябва да се търси същественото в случая? Но първо да ви кажа, кое е същественото. Същественото е вашето разбиране за живота. Ако вие разбирате живота като състезание, на което в надпревара трябва да използвате всички възможности и условия, в които се намирате, за да достигнете до заветната цел,  жестоко грешите. Но сега пък ще трябва да уточним какво наричате цел. Целта е онова отношение на човешкия ум към определено желание, което обединява в една посока, мисли, чувства и действия, за постигане на съответното желание. Затова целта изисква пълна мобилизация на човешките  възможности във всички аспекти на разумното човешко съществуване. Но за да бъде постигната пълна мобилизация, преди това, трябва да има разбиране, по-правилно е да се каже ЯСНОТА по проблема. Когато човек е наясно какво иска и защо го иска, много по-лесно ще може да организира своите сили, целият си интелектуален потенциал за да постигне своето желание.

Сега на вас ви се струва абсурдно като ви говоря, че вие можете да имате желание, без да сте наясно към каква цел точно се стремите. Аз искам на тези от вас, които твърдят подобно нещо, да кажа следното: огледайте се около вас, погледнете напълно безпристрастно и себе си, и си отговорете на въпроса, защо човечеството затъва    безпрецедентно от криза в криза. Вие виждате как държавите една по една затлачват своите икономики и как социалната страна на живота се превръща в проблем на обществото. Та нима, ако тези, които са имали желание да придобият власт и пари са били наясно със своята цел?  Първото доказателство, че нямат яснота по въпроса е техният едностранчив подход  в овладяването на средства и власт. Едностранчив наричам техния подход, защото в действията си те се ръководят от свои лични интереси, без да свързват своите потребности и възможности с тези на обществото. Този, който мисли и действа изолирано от общественият интерес винаги има временен резултат. Няма как, каквото и да било начинание трайно да оцелее, след като неговата реализация обслужва тясно предвидени интереси. И тук вече можем да отговорим на въпроса: Къде трябва да се  търси същественото?  В  стремежа към благоразумие. Значи да уточним: същественото в човешкия живот е вашето разбиране за Живота, а когато трябва да отговорите на въпроса къде трябва да го търсите, тогава ще имате предвид благоразумието. Затова казах по-горе, че не бива да се възприема като знаещ, можещ и умен, този който работи само и единствено за своя собствен интерес. Не може да бъде благословен трудът и живота на този, който живее само за себе си, защото това няма нищо общо с благоразумието. И това, което казвам сега, не е израз на утопично мислене. Какво означава да е благословено едно нещо? Това означава да бъде в най-широки граници проявено като стремеж и реализация за общото благо. Само тогава, когато личния интерес на човека е преплетен с интереса на обществото, само тогава може да има трайни положителни резултати както за единицата представител на човешкото общество, така и на цялото като форма на проявление на колективния творчески дух. Защото тогава когато един човек колкото и да се стреми да работи само за себе си, той не може да се отдели от конюнктурата, тъй като тя определя неговия успех. Всеки е градивна част на обществото, което в случая можем да разглеждаме като Цялото, и Цялото, тоест обществото разгледано в своя структурен строеж се проявява чрез единицата, защото тя е негова градивна част, без която няма как да съществува. Така, че връзката човек – общество е  основополагаща за проявлението на еволюцията на Живота. Толкова колкото по-правилно и по-жизнеутвърждаващо е изградена тази връзка, толкова повече ще се проявяват градивните сили на Сътворението. Еволюцията на Живота зависи от благоразумието на човека. Когато с ясно разбиране започне което и да било начинание, то ще завърши с успех. Ще завърши с успех поради една-единствена причина  – ясната човешка мисъл има като пряка отправна точка за своето проявление благоразумието. Благоразумието се свързва с Божията Мъдрост и Истина. То служи на Божията воля за установяването на Любовта като водещо направление в изграждането на човешките взаимоотношения. Точно поради тази причина е толкова пряка връзката човек – общество. Защото няма как да се създаде проспериращо човешко общество без тези три основни фактора – Любов, Мъдрост и Истина. Благоразумието е производно и от трите Сили на Сътворението. За човешкия живот Любовта, Мъдростта и Истина могат да изпълняват ролята на фактори, но по своята същност, те са нравствено-етични категории, които за целите на Еволюцията се проявяват като Сили на Сътворението. Не би имало  Живот до сега, ако тези Сили не действаха, колкото и да изглеждат онеправдани, омаловажени и подтиснати от човешкия ум. Те живеят и съграждат. Точно тази жива реалност, трябва да имат предвид хората когато проявяват своите желания или определят своите цели. Божията Мъдрост, Любов и Истина създават конюнктурата,  която предопределя Еволюцията на Живота. Това означава, че още в Промисъла на Създателя  е предвидено едно основно, неизменно и неотменно правило:  Благоразумие! В контекста на изявената Божия воля, благоразумието определя посоката на нейното развитие, без него – без благоразумието  не може да се прояви Божията воля. Затова търсете същественото в своя живот във и чрез благоразумието. Само така връзката човек – общество ще  се превърне в жива действена сила на Еволюцията, ще заеме полагащото `и се място до Силите на Сътворението.