ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК И ЖИВОТА

Всеки, които търси  възможност да постигне нивото на високо развитите духовни хора, е добре  да чете  книгите от Всемирната научно-образователна програма. Не, че те изчерпват всичката необходима информация за духовно развитие, а защото предлагат основни знания, които могат да послужат като изходна позиция за духовно усъвършенстване на личността.

Всички Ние, които работим чрез тази Програма  се стремим да събудим интереса и стремежа на така наречения обикновен човек към духовна работа.

Обикновен човек, Аз наричам този, който не се интересува от духовен живот и от живота на обществото към което принадлежи. Обикновения човек е доволен от своя живот и много често дори и не търси нещо повече от хляб, вода и покрив. Духовният живот за него е нещо абстрактно и ненужно.

Аз, който имам възможност всеки ден да чувам различни молби и желания на хората, много добре зная, че всяка постъпка на обикновения човек се свързва само и единствено с него самия, с неговия живот и тясно организационни въпроси, които засягат неговата прехрана.

Съществува и  по-широко разбиране на понятието „обикновен човек”. То се свързва с една друга страна от живота. Това е необходимостта да си част от обществото и да проявяваш на полето на обществения живот своите творчески заложби, без да търсиш непрекъснато поводи за самоизтъкване. Кротките, работливите, смирените хора наричат себе си обикновен човек. Това е неправилно, защото, за да притежаваш такива качества, ти трябва да имаш воля и благоразумие – качества, които те нареждат в групата на духовните хора. И не че това ги прави необикновени, но всеки, който има самосъзнанието на духовен човек е стократно по-полезен за себе си и за еволюцията на Живота.

Животът на всеки човек е дълбоко свързан с живота на   човешкото общество,  с живота на цялата държава или етнос към които принадлежи този човек. Затова сега Аз ще ви препоръчам да бъдете много внимателни когато определяте себе си като обикновен човек и когато искате да имате само свой личен живот. Това е невъзможно, защото хората са втъкани в една единна цялост наречена човечество. Всеки има свое място и своя роля, и когато поради личен интерес трябва да се разграничи  който и да е от цялото, се получава изкривения модел на опороченото човешко общество. И това е така поради силно наложилото се егоистично отношение към живота. Обикновения човек търси и ползва само това, което може да му донесе лична изгода, полза в смисъл на облагодетелстване за него и семейството му. Интересът на такъв човек има тесния хоризонт на семейното огнище, като то е създадено и съществува само защото на него самия му е потребно.

Опороченият модел на обществото обикновено се свързва с отношението на богатите хора към бедните, отношението на имащите към нямащите. Аз не отричам, че това е така, но в същото време искам дебело да подчертая, и колкото е възможно по-ярко да откроя личната заслуга в кавички, на обикновения човек за всичко, което се случва в живота на обществото, към което той принадлежи.

Първо е редно всеки член на човешкото общество да си даде сметка,  че  обществото или държавата е самият той. Когато всеки разбере колко е важно неговото присъствие на този свят, ще разбере колко скъпо струва на обществото неговата пасивност.

Пасивен човек е този, който няма лично мнение, този, който не се интересува от просперитета на своята държава, още по-малко на колектива в който работи. Пасивността в някои случаи е израз на абсолютното равнодушие и тогава пасивният човек може да те гледа как се давиш и това въобще да не го засяга.

Пасивността е основен отличителен белег на обикновения човек. С това си качество, той е по-вреден за обществото, дори и от този, който се явява в опозиция на всяко начинание. Този, който почти винаги е недоволен и се явява в опозиция ще наречем скептик. Скептикът    винаги подлага на съмнение всяка нова инициатива и е готов да я обяви за провалена още в нейния зародиш. И въпреки това скептикът е по-полезен от пасивния човек, защото той има позиция. Деструктивна, но е позиция. Чрез своето отрицание, той активира или по-точно мобилизира силите на градивния човек.

Мили мои приятели, говоря ви всичко това, защото времето, в което сега живее и се развива човечеството, изисква хора с будно отношение към живота, хора които искат да бъдат в  първите редове на градивните инициативи, които Ние Висшите Учители ви предлагаме.  Впрочем, радостно е да кажа, че градивни инициативи възникват, и то твърде често и сред хората, сред тези хора, които възприемат себе си като съзидателна сила на съвремието. Ето това е основното, което много искам да достигне до съзнанието на обикновения човек: всеки да възприеме себе си като градивна сила на своето съвремие.

Вие живеете в изключително бурно време – време, което не търпи лъжи, мошеничество и словоблудство. Това е Времето на Истината, Времето, което идва, за да преобърне човешкото съзнание в посока на всеобхватно осмисляне на Съвремието. Човешкото съзнание е призвано да бъде активният строител на Съвремието. Само човешкото съзнание е в състояние да пречисти света от наслоилите се във времето и пространството тежки, лепкави енергии на бездушието и пасивното присъствие в живота. Разберете, че равнодушното отношение към себеподобния и към организацията на Живота, задържа развитието на човешкото общество, че равнодушното отношение тежи като оловен капак върху хоризонта на чистата духовна мисъл. Винаги и всички хора, които са били повече или по-малко егоисти са се оформяли като паразитите на обществото.

Ние, Висшите Учители, които работим за изпълнението на Всемирната научно-образователна програма, Учителите от Духовната Школа на Христос, ви подсказваме чрез всеки текст, чрез всяко наше обръщение към вас, че вашият живот може да се промени само ако всеки член на човешкото общество проумее истината, че той и само той е отговорен за порочната практика проявила се в човешките взаимоотношения като надлъгване, хитруване,  взаимно ограбване и коварство.

Не това е Замисълът на Твореца. В Божият Промисъл за живот на планетата стои едно основно Правило, един основен Принцип, който E и Великият Закон на Сътворението – нарича се Любов. От нея произтича всичко останало, всичко което Е Живот. Защото живота произлиза от Любовта, тя твори, тя вдъхва енергия и сила за живот, защото тя самата е енергия и сила.

Приятели мои, не се сърдете на острия тон, който използвам в тази лекция, но Аз съм убеден, че и това е необходимо, друг е въпроса, кой как възприема Словото Ми. Много силно се надявам, че е дошло времето обикновения човек да се събуди, да почувства своята Божествена сила и да я използва в името на благородната Идея за Живот чрез Любов.

Ние ви дадохме достатъчно много информация за начина по-който е правилно да общувате и да създавате живот. Възползвайте се от знанието, което ви предлагаме и бъдете уверени, че сега вече е време за неговото пряко приложение. Само вашата начетеност, образование интелект и добронамереност няма да свършат работа. Време е за пряко приложение на наученото и с тези редове се обръщам към всеки от вас, който е почувствал в душата си Божието присъствие. Работете смело и правете така, че всяка ваша добротворческа изява да става достояние на повече и повече хора, за да може обикновения човек да се събуди, да се отърси от паразитното си съществуване и да създаде своя нов живот. А обнови ли себе си обикновения човек, ще се обнови и обществото, ще се промени и Живота. Затова, Мои мили приятели,  не задържайте само за себе си своите духовни познания, използвайте ги в живата реалност, като не се колебаете да бъдете и по строги с тези, които с бездушието си унищожават светлите градивни идеи. Бъдете убедени, че духовен, което може да се разбира като позитивен човек, не означава да си отправил поглед някъде към Небето и с молитви и пост да изчистваш душата си. Не е това същността на позитивното мислене. Съществува и друга опасност. Някои хора вярват, че като знаят повече молитви и всеки ден ги обновяват, че като ги четат или казват вдъхновено, върху тях ще дойде Божията  милост и те ще станат по-добри. Не може да стане по-добър този, който не е вникнал в текста на молитвата дотолкова че да потърси и открие в него съвет за своето поведение и отношение към живота. Не може да те промени механичното заучаване и използване на молитвите, колкото и красиво да са написани или предадени те. Използването на молитви и пост само по себе си не те прави позитивен човек. Ще бъдеш позитивен, ако си взел от молитвата импулс за чистосърдечни, доброжелателни взаимоотношения. И още нещо: да си позитивен човек не означава да виждаш света и живота само в розово.

Истински позитивният човек е наясно с реалния живот, той никога не губи връзка с живата действителност, и когато срещне грубостта на живота, има волята да прояви Божията Любов на която е носител. Така че обичайте се, обичайте Истината и Живота и бъдете уверени, че само това е правилният Път, по който човечеството може да стигне до Божията Любов.