НЕЩО ПО-РАЗЛИЧНО

Хората, които търсят нови възможности за духовно развитие, обикновено се увличат по западните школи. Вярно е, че западните школи предлагат интересни похвати и подходи, но ако сте достатъчно наблюдателни ще забележите, че те влияят повече чрез външно въздействие. Търсят най-вече различни техники, чрез които да се въздейства върху чакрите или съзнанието.

Аз, обаче, ви предлагам нещо по-различно: работа конкретно предназначена за самото съзнание; работа, чрез която човешкият ум да разсъждава и създава нови форми за структуриране и преструктуриране на съществуващото вече и на придобитото ново знание.

В какво се състои тази работа? Ще трябва да се започне от установяване на собствения мироглед на определена позиция. Но да уточним първо какво наричаме мироглед, за да знаем за какво говорим.

Според Нашето разбиране, мирогледа на всеки човек се определя от способността му да възприема себе си, околните и живота изобщо. Способността на всеки човек, обаче, се определя от конкретни характерни качества, като основното в случая е нравствено-етичното отношение към живота. Когато даден човек изповядва чистосърдечно, доброжелателно отношение към всичко съществуващо, той ще се опира на категорична нравствено-етична оценка в своето поведение. Точно доброжелателността му към Живота, ще определя стойността на неговата оценка. Защо? Защото когато човек има доброжелателно отношение към Живота ще изгражда нравствено-етични норми на своето поведение.

И сега, като знаем, че мирогледа, или ако искате кажете светогледа на един човек, се определя от неговата лична оценка на Живота, вие какво ще направите? За да установите собствения си мироглед на определена позиция, ще трябва да се самоопределите към една от двете морално-етически категории: Добро и Зло. За човешкия живот това означава изяснено отношение  на човека към себе си, към околните и към Природата.

Аз ще ви кажа, че и Доброто и Злото могат да бъдат еднакво полезни     за човешкия живот – стига правилно да ги разпознавате. Критерият за разпознаване, който ви препоръчвам, се свързва с разбирането за ползата от извършеното нещо. Едно нещо ще бъде полезно, когато носи градивен резултат както за отделната личност, така и за обществото. Значи, тогава когато и личността и обществото са удовлетворени от резултата, той е полезен, а  ще е градивен, защото сам по-себе си е предпоставка за промяна, която създава творческото проявление на основната мисъл движеща личността и обществото.

Злото също може да бъде полезно, но до определен момент. То ще създава условия за градивен резултат, тогава когато провокира човешката мисъл и поставя човешкият ум на изпитание. Всеки проблем в живота се свързва с различните нюанси на Злото, и всеки проблем поставя човека в нови условия според, които той ще трябва да се докаже като здравомислещ, или обратното, като повърхностен човек.

Това Зло, което поставя човека в трудни условия, но изисква от него бърза и смела мисъл, трябва да бъде разпознавано като Урок за градивно развитие на човешкия ум.

Вие наричате Зло почти всяка трудност в своя живот, и така допускате голяма грешка. Твърде често, когато изпаднете в затруднение вие се самосъжалявате, и вместо да мобилизирате усилията си в посока на твърдост и устойчивост на мисъл и поведение, започвате да търсите лекия начин, за да преминете по-безболезнено през изпитанието. Така Урока се подменя по същество, и вие създавате условия за усложняване на положението, в което се намирате.  Трябва да ви е ясно, че в този случай вие имате Божието изпитание пред себе си, което води човека към градивна перспектива, но само ако човекът е приел проблема като възможност за придобиване на нови знания. Не гледате ли на проблема като на възможност за придобиване на нови знания, вие започвате хаотично да криволичите и забърквате онова положение, в което съзирате сатанинско присъствие. Тогава започвате да идентифицирате проблема си с дяволски умисъл, изпадате в паника и ни най-малко не подозирате, че  вашият стремеж да заобиколите проблема ви е създал усложненията. Те могат да бъдат толкова тежки, че да ви сломят, в някои случаи дори да опропастят живота ви.

Злото, което приема формата на войни и опустошителни за човешката душа вражди, е дело на повърхностният и неуравновесен човешки ум. Обикновено в такива случаи човекът има изключително егоистични стремежи, действията му се ръководят от алчност и злоба, и сътвореният от него проблем придобива формата на Зло, което  е толкова по значимо за обществото, колкото по-отговорна е длъжността, която заема съответната личност.

Значи според Мен има два вида Зло: едното е това, което служи като Урок, и може да те научи да разсъждаваш, а другото, което можем да определим като предизвикано Зло, идва тогава когато в резултат на твоето повърхностно или егоистично отношение към живота сам създадеш проблемите си.

За да бъдеш сигурен, че няма да се озовеш на кривя път, или че няма да излезеш на улица без изход, ще трябва да  потърсиш Добродетелта – знанието, което събужда за живот Добродетелността. То идва от Божествената наука, защото се свързва с добродетелите, които формират нравствения облик на личността и етиката в човешкото поведение.

Добродетелността има пряко отношение към нагласата на човека за живот. Това ще рече, че добронамереното желание на човека да се учи чрез своите действия, чрез начина си на общуване, или най-общо казано чрез личното си участие в Живота, ще определя и неговата нагласа за Живот, ще формира неговото нравствено-етично отношение към всичко съществуващо.  Ще кажете, че ако не притежава един човек нравственост, няма как до постигне и положителна оценка или нагласа за Живот. Аз ще ви кажа, че без желание нищо не може да се постигне, нищо в този свят не може да се случи. Желанието се формира от потребностите. И тук вече на преден план изпъква ролята на ума, който в крайна сметка изгражда съзнанието. Човешкият ум има водещо значение за развитието и оформянето на съзнанието,  онова обективно работещо съзнание, което може да структурира новото знание и преструктурира старото. Но за да се стигне до този резултат, който нарекохме градивен, ще е необходимо човешкият ум да потърси, и ако го няма,  да  създаде ЖЕЛАНИЕ за съзидателно развитие на личността. А до съзидателно развитие може да стигне всеки, който като създаде своето желание – успоредно с него, пак с помощта на ума, определи конкретна цел, която да бъде обект на неговия интерес и градивен стремеж. Искам добре да ме разберете: потребностите определят желанието, но потребностите винаги се свързват с определена цел. И какво излиза сега? Когато човешкият ум си постави цел, ще възникнат потребностите свързани с нейната реализация. Те ще дадат посоката на желанието, тоест първичното желание ще претърпи развитие, което ще трябва да изясни мотивацията за постигането на целта. Така умът работи, за да създаде възможност на чувството да се развие и получи конкретна проява. Умът, чрез способността си да разсъждава, ще създаде мотивацията, с което ще допринесе за формиране на устойчивост на действията, и тогава ще се прояви и волята.

Моето желание в случая се свързва с конкретно определена цел и тя е: представяне на информация за работата на човешкия ум в посока на  структуриране на новото знание и преструктуриране на старото.

Структурирането на новото знание е творчески процес, защото се свързва веднъж с обработването на постъпилата в съзнанието информация, и втори път  с нейното използване за създаване на нови форми за участие на личността в живота. Точно тук, говорим за създаване на нови информационни структури, които влизат в основата на придобитото знание. За да бъдат градивен елемент на знанието те трябва да са  въплъщение на човешката житейска мъдрост. А какво означава това? Това означава непрекъснато да се подхранва стремежът към аналитично мислене и всеки човек да търси мъдреца в себе си. Всеки човек притежава мъдростта на своя опит и точно чрез личната си опитност е и може да бъде полезен за ближните си. Важното е да насърчава способността си да мисли и разсъждава. Когато го има този стремеж, ще може успешно да се работи и за преструктуриране на старото знание. А това означава,  умение да се извежда на преден план стойностното съхранено в паметта и то да послужи за създаването на новия мироглед на личността. Така отношението към живота непрекъснато ще се обогатява и участието ви във всяка от неговите страни ще се отличава с благоразумие и добродетелност.

Това е схематично изложена информация, която изисква задълбочено проучване чрез други информационни източници, като подходяща литература, или повече наблюдателност и стремеж за опознаване на живите човешки взаимоотношения и личния подтик към себепознание.

Това е знание, което може да бъде в помощ на всеки човек, който тепърва създава  отношението си към живота, но също така и на този, който не е успял да си изясни причините за  своите колебания и нестабилност по отношение на  целите и желанията си.

В рамките на Всемирната научно-образователна програма, тази лекция може да  бъде разглеждана като връзка с Божествената наука, която поставя духовното познание  в услуга на  неотменната потребност на човешкия ум, за създаване на цели и желания в условията на земния живот на личността.