ЗА ВАШАТА ГЛЕДНА ТОЧКА

Всеки човек възприема Живота и Света, в който живее от позицията на своята гледна точка. Веднага възникват два много важни въпроса: Кое или какво определя гледната точка? и Какво е значението на гледната точка?

Да кажеш за един човек, че той има гледна точка, означава да си разбрал какво е нивото на неговата готовност да възприема Живота и Света. Вие най-вероятно свързвате понятието „гледна точка” с личното отношение към случващото се. Това, обаче не е цялата истина по въпроса. Защото иска или не, всеки човек реагира по някакъв начин на нещата от живота. Важното в случая не е просто да кажеш или да направиш нещо, а да го кажеш или да го направиш, защото това е твоята позиция.

Гледната точка определя позицията, но всеки ще има гледна точка, ако умее да разбира себе си. И тук вече стигаме до същността на  човешкия живот. Защото никой, не може да получи и най-малкото добро в своя живот, не може да стигне и до най-малкия напредък в духовното си развитие, ако не умее да разбира себе си. Значи и тук трябва да си наясно с гледната точка. Дори и когато става въпрос лично за тебе, ти ще знаеш, че ти е необходима гледна точка, за да можеш да възприемеш себе си.

Гледната точка е съвкупност от понятия и способност за тяхното възприемане, но с разбиране. А какво е разбирането? Осъзнато възприемане на това, което се случва с теб и около теб. Разбирането предполага, човек да знае какво иска, защо го иска и какво ще се случи, ако желаното нещо се осъществи или се провали. В този смисъл ти си фактор за случващото се до толкова, до колкото осъзнаваш фактите и явленията в Живота и Света. До такова осъзнаване ще стигне само този, който иска да знае защо живее, защо му е даден живот и като го е получил, той дължи ли нещо някому. От степента на осъзнаване на тези въпроси се определя участието на човека във всичко случващо се с него и около него.

Да потърсим отговор на последните въпроси.

Защо човек живее?

За да  твори! Не просто да върши това или онова, а за да вложи в това, което върши своето желание и стремеж за развитие. Предполага се, че щом има развитие, ще има и усъвършенстване. То се постига с желанието на човека да създава добро – добро като начин и форма на общуване, добро като действия и жива практика за проявление на Живота вътре в човека,  за проявление на неговата душевност.

Да твориш, още означава да дадеш възможност на твоята духовна същност да се проявява непрекъснато. Силата на духа, с който живееш да намери живот чрез тебе. Сега вие спирате в голяма степен точно тази възможност. А тя е внедрена във вас. Винаги трябва да си давате сметка, че вие не сте само това, което виждате, а много повече онова, което усещате. Но и тук се налага да ви предупредя. Ще имаш усещане, ако не възпираш проявлението на Божествената  сила на Духа, който живее у теб и чрез теб.

Ще възпираш Духа, ако нямаш вяра – един път в Бога и втори път във себе си. И двете проявления са еднакво важни. Няма полза да вярваш в Бога, а да не вярваш в себе си. Това би означавало, че винаги ще очакваш Бог да ти свърши работата, защото няма да имаш достатъчно увереност в своите способности, дори е възможно да стигнеш до отрицание на самия себе си.

Да вярваш в себе си без да вярваш в Бога, това пък означава  да  отхвърлиш влиянието и прякото участие на Божия Дух  в еволюцията на Живота. Какво е Божият Дух? Това е активната, универсална енергия, която създава Живот. Вече ви е обяснявано в други лекции, че Идеята за Съзидателност, която произлиза от Мисълта на Бога, която е еманация на Неговия Дух, е Първата, жива и най-действена частица в Природата. Това е частицата на Бога, която учените упорито търсят, някъде там в Пространството, без да допускат, че тя е в наличност не само в макрокосмоса, но и в микрокосмоса, т.е. вътре в човека. Та като вярваш само в себе си, ти се затваряш вътре в своята същност и ограничаваш, дори прекъсваш връзката си с останалия свят. Така твоите сетива работят само на нивото на обслужване на    твоята физиология, физиологията на твоето тяло, а духът остава без връзка с най-важното за него – енергията на Съзидателната Сила. Тя се съдържа в Идеята за Съзидателност, както вече казахме. Така че нещата стоят твърде пряко свързани с основната енергийна структура на Сътворението, а това е Божият Промисъл.

Като енергийна структура на Сътворението Божият Промисъл съдържа в Себе си три основни компонента: Идея на Съзиданието, Творческа Мисъл и Енергия на Сътворението.

Идеята на Съзиданието и Творческата Мисъл създават Енергията на Сътворението. Всичко това произхожда от Любовта на Бога. В макрокосмоса Любовта на Бога е позната като енергийно-информационна  същност на Сътворението.  Защо? Защото съдържа в себе си Идеята за Съзидание, Творческата Мисъл на Великото Съзнание и Енергията на Сътворението. Всичко това е резултат от действието на Първопричината – Желанието на Бога да създава Живот и затова, за да има Живот, работи Творческият Принцип.

По какво се отличава Желанието на Бога от желанието на човека? По неговата пълна осъзнатост. Бог проявява Своето Желание като напълно осъзната Сила, способна да създава Живот и затова Силата на Божието Желание да създава Живот се нарича Любов. От там произлиза всичко останало: Идея, Мисъл, Енергия. Така че когато мислите и говорите за проявлението на Божията Любов, трябва да сте си дали сметка, че говорите и мислите за Силата на Неговото Желание да създава, да твори. И тъй като всичко създадено от Него е съвършено и вечно, трябва да си направим заключението, че то е създадено с Добро Желание. Доброто Желание предполага хармонична, градивна връзка и точно затова е Добро – то не руши и не унищожава, а винаги надгражда и усъвършенства. Затова се нарича Любов.

Сега разбирате ли, защо Ние от Йерархията на Светлината винаги ви говорим за изключителното значение да живеете с вяра в Бога? Винаги вярвай, в своите способности и сили, но бъди убеден, че те ще бъдат двойно по-продуктивни ако имаш връзка с Бога, т.е. с енергийно-информационната структура на Сътворението.  Това означава, че ти хармонираш своите желания, умения и способности, с Желанието, умението и способностите вложени в Божия Промисъл за Живот на Сътворението. Така твоята творческа енергия ще се свърже с Творческата енергия на Съзиданието – Божият Дух, и ще изпълни своето основно предназначение – да създава Живот. И това е така защото БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ, ТОВА Е ТВОРЧЕСКАТА ПРОГРАМА ЗА ЖИВОТ НА СЪТВОРЕНИЕТО.

Сега като записахме тази информация, ще трябва да ви е станало ясно какъв е отговорът и на вторият въпрос: Защо е даден живот на човека? Отговорът е: ЗА ДА ТВОРИ. Но това не е повторение на отговора на първия въпрос, защото в случая говоря ЗА ТВОРЧЕСКА ИНИЦИАТИВНОСТ. Значи не е достатъчно само да имаш желание да създаваш, а да имаш желание създаденото да получи нов облик, нова функционалност, т.е. да стане с нещо по-добро от предишното. Вие не можете да създадете нищо по-повече от това, което Бог е предвидил и създал, но можете и сте призвани да бъдете съучастници в развитието и усъвършенстването на всяко нещо, което веднъж е получило живот. Така вашата ИНИЦИАТИВНОСТ ще получи приложение в изобретателността ви, което означава да поискате вашата мисъл да  бъде пъргава, да има скорост и разум в нея. Не всяка мисъл, съдържа в себе си разум. Затова вие трябва да търсите разумните, пъргави мисли, които се отличават с динамичност. Това ще засили ефекта от вашата инициативност. Достигнете ли нивото на инициативност в живота си, ще знаете, че съдействате за творческата реализация на    вашите желания. Тогава вие сте сътворци на Бога. Това е Неговата голяма Идея: вие като Негово творение да осъзнаете силата и възможностите на Божествения творчески заряд вложен във вас. Тогава когато постигнете тази степен на осъзнатост ще си отговорите и на третия въпрос: дължите ли нещо някому.  Това, което дължите се нарича БЛАГОДАРНОСТ, благодарност към вашия Създател, към Този, Който ви е дарил Живот.

Наличието на благодарност в човешкото съзнание, коренно променя поведението, но преди това духовната  същност на човека. Ако вие осъзнато възприемете истината за Сътворението на Живота, ще имате благодарността като чувство и като поведение. Когато чувството на благодарност живее  във вашето съзнание, вие ще създавате добри мисли и ще излъчвате само положителна, градивна енергия. Тогава вашето поведение ще се свързва основно с благоразумието и точно затова ще можете да проявявате в най-голяма степен творческия заряд на който сте носители. Благодарната душа е благородна душа, благодарният разум  е светлина за съзнанието. Защо? Защото когато ти идва „отвътре” да благодариш за нещо някому, ти го правиш защото си осъзнал ползата от това, което се е случило, защото се чувстваш удовлетворен, в някаква степен дори възроден, и ти е хубаво от това: ти си радостен и вдъхновен.

Представете си сега, какво би означавало това за Живота на обществото. Та нали всеки от вас със своите чувства, мисли и най-вече с поведението си, гради съдържанието и смисъла на обществените отношения, и по този начин създава функцията и характера на обществото. Колкото по съзнателно участвате в този процес, толкова повече той е продуктивен.

По тези въпроси е необходимо да разсъждавате, за да имате правилна гледна точка.