ПРЕПОРЪКАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА

Има хора, които винаги търсят вън от себе си причина за своите неудачи. Те не приемат неудачите, с които се сблъскват като резултат от собствената си недалновидност или непросветеност, или неспособност, или каквато и да било друга лична причина. За тях всичко, което се случва в живота им, е последица от действията на другите, или пък е в зависимост от обстановката, в която се намират. Те изключват себе си като фактор, който може да влияе върху Времето и Средата за живеене, които всъщност са условия за развитието на Живота. Така тези хора остават вън от Живота, което ще рече вън от проблемите на обществото, тясно свързани само и единствено със собственият си интерес.

Кое е жалкото в случая? Факта, че тясно ограниченият интерес на такъв човек, го превръща в паразит за обществото, защото той само черпи енергия от него и се възползва от условията, чрез които се развива Живота.

Като казвам, че тези хора остават  вън от Живота, Аз имам предвид  ориентацията им за формиране на Живот подчинен на техните лични интереси. Те са вън от живия Живот,  защото пренебрегват основните направления за развитието на такъв Живот.

Какво е живия Живот?

Той е общуване между хората на ниво духовно-нравствени отношения, и в същото време създаване и развитие на градивни взаимодействия между положителните и отрицателни страни на Съществуващото.

Кои са положителните и кои отрицателните страни на Съществуващото?

Положителни са тези страни, които създават нови форми за живот и работят за конструктивното развитие на вече съществуващите видове и форми на живот.

Отрицателни са тези страни, които създават препятствия и осуетяват създаването и развитието на новия живот.

И тук възниква една трета страна от Еволюцията на Живота, която е пряко следствие от взаимодействието между положителните и отрицателните страни на Съществуващото. Всъщност тя е най-стойностната и е преди всичко, и най-вече, Проява на живия Живот. Това е целенасоченото проявление на съграждащата Сила на Живота. Тя се проявява като направление за развитие и утвърждаване на Творческата Програма на Създателя за Еволюция на Сътворението, и с промените, които внедрява в Живота се явява негова Нова Страна. Това е градивната Сила на Живота. Така, чрез нея той върви по спиралата на Еволюцията. Тя властва и  е деятелна там където хората имат желание да бъдат част от обществото и фактор за неговото развитие и усъвършенстване. А това ще рече, че със своята ориентация за начина на Живот хората създават и условията за посоката на неговото развитие.

Къде тук е значението на ориентацията за начина на Живот?

Значението се определя от избора, който прави съответната личност. В резултат на направения избор се задейства механизма за взаимодействие на енергиите в Природата в зависимост от отправената в Пространството информация. Това означава, че чрез своя избор за определен начин на живот, човек се свързва със Силите, чрез които се проявява Закона за резонанса в Природата. Така човек непосредствено чрез своя избор навлиза в нивото на вибрации на съответната енергия, към която са ориентирани, мисълта, разума и чувствата му. Когато човешкият ум се намира под влиянието на силни съмнения и непрекъснато се колебае за правилността на своите решения, той не може да се възползва от градивната Сила на Живота, не за нещо друго, а защото се разминава с нивото на вибрация, което има тази Сила. Точно поради собствените му съмнения и колебания, тя остава недостижима за такъв човек. За да можете да се  възползвате от живителните сили на Съзиданието, ще трябва да имате ясна ориентация за начина по който ще живеете.

Как най-правилно ще постигнете своята ориентация?

Като проведете спокоен и задълбочен „разговор” между своите разум и чувства.

Кога и как разговарят разума и чувствата?

Най-напред като почувствате у себе си желание за такъв разговор. Желанието ще възникне у вас когато вие сте усетили, определено ниво на дезориентация в своя живот и търсите правилната посока. Винаги когато поискате такъв разговор, ще трябва да знаете защо го правите. Това изисква да сте си дали сметка, че ясно чувствате потребност от  промяна в своя живот.

До тук влияние върху вас има най-общо казано личната ви Система за Самосъхранение.

Системата за Самосъхранение осигурява най-елементарното разбиране на човека за ориентация в Живота. Тя е внедрена у всеки човек като първоизточник за направление на мисли, чувства и действия. Но тя е едната страна от интелектуалния потенциал на човека. Другата страна са внедрените в човешката душа изначални знания за добродетелност и деятелност. Така че присъщи на човека са както егоцентризма, така и добродетелността.

Егоцентризма се подхранва от Системата за Самосъхранение. В разумните граници на своето проявление той е необходим. Впрочем, когато се проявява в границите на разумното, егоцентризма има полезната за човека стимулираща роля за утвърждаване на личността. Егото тогава все още не е постигнало доминиращо влияние върху разума и чувствата. Когато Егото бъде оставено да ръководи разума и чувствата, тогава се стига до самоизключване на личността от живия Живот и казваме, че този човек е останал вън от него, вън от Живота.

Всичко това е необходимо да се знае, за да може човек да си обясни възможностите за  разговор между разум и чувства. Веднага бързам да ви предупредя, че това все още не е общуване на човека със самия себе си. Разговора между разума и чувството е само проверка на емоционално-умственото равновесие и в същото време посока за правилността или неправилността на избора.

Общуването е друго нещо. Чрез общуването  със самия себе си човек може да достигне до дълбините на своята духовна същност. То е спокоен, благоразумен и задълбочен  размисъл за нещата от живота и още повече, размисъл за стойността на собственото „Аз” като фактор за градивно взаимодействие между положителните и отрицателни страни на Съществуващото. Когато човек започне ясно да различава едното от друго, ще може да прави и своя правилен избор.

Разговорът между разум и чувство може да протече нормално само в спокойна среда. Това означава, че човекът е успял да си осигури време през което да не е обезпокояван от каквото и да било или от когото и да било. И като има желание за разговор и стремеж за постигане на яснота по проблема, който го вълнува, би трябвало да получи добър резултат. Разговорът между разумът и чувството зависи в голяма степен от нивото на самосъзнание, с което живее човекът. Без ясно самосъзнание няма как да потърсиш истината за себе си, защото най – общо казано, ти не си наясно със своята самоличност и интелектуални способности.

Как протича разговорът между разума и чувството?

Като въпроси и отговори. Разумът пита, чувството отговаря. Така например, вашият ум е успял да забележи, че някой от колектива в който работите има сдържано отношение към вас, или дори проявява нетърпимост към присъствието ви. Умът регистрира този факт, и тогава разумът започва да се занимава с него. След като го огледа от всички страни чрез способността си да разсъждава и анализира, разумът стига до определено мнение, решение или становище за подхода, който ще предприемете към този човек. За да бъде това решение (мнение или становище) във връзка с реалността, ще трябва  чувството да се е докоснало до него. Затова ще си зададете въпроса: ”Правилно ли е моето решение (мнение, становище)?” Ако чувството възприеме решението безрезервно, значи то е правилно. Ако чувството се прояви като смущение или тревожност – решението не е правилно.

Защо чувството се явява критерий в случая?

Защото то създава нагласата за живот. Разумът може да взема много и най-разнообразни решения, но не е ли възприето съответното решение и „одобрено” от чувството, то няма как да бъде осъществено правилно или най-малкото ще бъде частично и некачествено осъществено.

За да имате успех в живота си ще трябва с разбиране да приемете истината за съществената роля на чувството в човешкия живот. Няма и не може да има успешен, ползотворен и градивен Живот, без пълна хармония между чувство и разум. Само хармоничната връзка между разумното и сетивното може да осигури успех на каквото и да било начинание. Затова вие ще трябва да работите за своето ограмотяване и да задълбочите  познанията си в областта на сензорно-сетивната култура. Това ще ви даде възможност да получите необходимите ви знания за психичните процеси, за тяхната роля и значение във вашия Живот. Като се запознаете по – отблизо с усещането, мисленето, чувството и останалите психични процеси, вие ще можете грамотно да приемате промените  във вашия живот, но по-важното е, че решенията, които ще вземате ще бъдат емоционално и умствено защитени.

Божествената наука препоръчва на всеки човек да възприема себе си като първият и основен Предмет за изучаване и опознаване. Като опознаете себе си, ще опознаете и Живота. Вие знаете твърде малко за себе си, а искате да имате напредък в своето развитие. Няма как, след като грамотността  ви свързана със себепознанието в някаква степен не ви достига, вие да искате да напредвате във всички останали области на Живота. Ще кажете, че сте постигнали много знания в областта на астронавтиката, физиката, химията… Но с какво тези знания са повлияли вашия духовен живот? Ваша основна задача е еволюция на съзнанието. Не свързвайте съзнанието с разума и познанието. То е най-висшата проява от развитието на човешкия ум и негово най-висше проявление е ПРОСВЕТЛЕНИЕТО. Просветлено е онова съзнание, което е успяло да свърже човешкото с Божественото и чрез тази връзка да си обяснява Живота.

Желая ви успех в себепознанието и изучаването на Живота!